Озоновата дупка е с големината на Северна Америка, но през 2066 г. ще изчезне

Пекин забавил заздравяването на климатичната аномалия с 10 години

Озоновата дупка се е свила с 5 млн. кв. км. Колосалната климатична аномалия сега е с големина 24,8 млн. кв. км, а в апогея си през 2000 година се е разпростирала на територия от 30 млн. кв. км. Това констатираха учени на 103-тата годишна среща на Американското метеорологично общество.

Според специалистите обнадеждаващите данни се дължат на общите усилия на 46-те държави, подписали Монреалския протокол, забраняващ производството и използването на токсични химикали, които разяждат озоновия слой.

Тази тънка, но изключително важна част от атмосферата предпазва повърхността на планетата от слънчевата радиация, която е вредна за организмите и е сред основните причинители на рак на кожата при хората.

Учени обясниха, че възстановяването на озона се случва постепенно. Ако сегашните политики продължат да се спазват, се очаква той да “оздравее” напълно до 2040 година, когато ще бъде на нивата си от преди 1980 година.

На полюсите, където слоят е претърпял най-много щети и където е т. нар. “озонова дупка”, се прогнозира, че заздравяването ще приключи към 2045 г. в Арктика и към 2066 г. - в Антарктида.

“Това, че данните от доклада за озона от последните 4 г. сочат, че той се възстановява, е фантастична новина. Въздействието на Монреалския протокол върху смекчаването на изменението на климата не може да бъде преувеличено. През последните 35 г. той се превърна в истински защитник на околната среда”, смята Мегуми Секи, ръководителка на Озоновия секретариат към ООН.

“Оценките и прегледите, предприети от групата за научна оценка, остават жизненоважен компонент от работата на протокола, който помага за информиране на правителствата, вземащи решения, свързани с околната среда”, добави тя.

Множество неправителствени организации за защита на околната среда определят Монреалския договор като най-успешното международно постижение, свързано с борбата срещу климатичните промени.

“Действията по отношение на озона създават

прецедент за усилията в областта на климата”,

каза генералният секретар на Световната метеорологична организация Петери Таалас. Според него успехът в постепенното премахване на химикалите, разяждащи озона, ни показва какво трябва спешно да се направи за преход от изкопаеми горива и намаляване на парниковите газове, за да се спре повишаването на температурата.

През 70-те години учените за първи път установиха, че хлорфлуорвъглеродите разрушават озона високо в атмосферата. До края на 80-те те бяха широко разпространени в хладилната индустрия. Сред тях най-използвано бе веществото CFC-11, което е важен компонент за изграждането на климатиците, хладилниците и изолацията от пяна.

По същото време се откри бързо растяща дупка в озона над Антарктида, което предизвика спешни международни усилия за отстраняването ѝ. Тогава нейната големина била едва 5 млн. кв. км.

Благодарение на усилията на учени и екоактивисти, повече от 100 озоноразрушаващи съединения в крайна сметка бяха забранени и премахнати от употреба.

Всички постижения в работата за предпазването на озоновия слой бяха почти унищожени, когато през 2012 г. бяха засечени застрашително покачващи се нива на CFC-11 в Източна Азия. Оказа се, че

Китай тайно е продължил производството на опасното вещество

Тогава експертите пресметнаха, че действията на Пекин са забавили заздравяването на слоя с 10 години, но нови по-обнадеждаващи пресмятания сочат, че то е било само с около година.

По това време ръководителят на Програмата на ООН за околната среда нарече незаконното производство на CFC-11 “нищо по-малко от екологично престъпление, което изисква решителни действия”. Проучване от 2019 г. установи, че нивата на опасния химикал над Китай са спаднали, което показва, че производството му или е намаляло, или е спряло, което е добър знак.

Съществува допълнителна заплаха от вече произведените хлорфлуорвъглероди в пяната за изолация в сградите. С времето тя се разрушава и освобождава веществата в атмосферата, които увеличават вече натрупаните количества от същите химикали там, което способства за разграждането на озона.

Същевременно за първи път Групата за научна оценка изследва потенциалните ефекти върху озона от умишленото добавяне на аерозоли в стратосферата, известно като стратосферно аерозолно инжектиране (САИ). Методът е предложен като потенциален вариант за намаляване на затоплянето на климата чрез увеличаване на отражението на слънчевата светлина. Учени обаче предупреждават, че непредвидените последици от САИ “могат също да повлияят на стратосферните температури, циркулацията, производството и скоростта на унищожаване на озона”.

Идеята предизвика яростна съпротива

Сред основните възражения на противниците са страховете, че намесата в климата по този инвазивен начин може да има тежки непредвидени последици, потенциално променяйки метеорологичните модели в световен мащаб. Но много учени и привърженици на идеята казват, че най-малкото са необходими изследвания, тъй като затоплянето може да достигне точка, в която светът да стане отчаян, а САИ има потенциала временно да спре покачващите се градуси и да даде възможност на икономиките да преминат към зелена енергия.

Въпреки негативното си отражение върху климата озоновата дупка беше и възможност за астрономите, защото тя отвори небето за техните телескопи и им даде възможност да изследват невидими досега части от Вселената.

Така бе открита мъглявината Примката на Лебеда, която излъчва предимно ултравиолетова светлина. Ако не беше компрометираният озон, светлината ѝ нямаше да достигне до земните телескопи и човечеството щеше да остане в неведение за нейното съществуване. Интересното природно явление е древна останка от случила се някога масивна супернова - остатъците от бурната смърт на слънчев гигант, озарявал небосвода преди милиарди години.