Петима художници представят творби за жената

Петима български художници представят творби, посветени на жената, в музей-галерия „Анел“. Откриването е на 7 февруари и ще продължи до 10 март, съобщават организаторите от „Анел“ и фонда за изкуство и култура „Ангел Симеонов“, цитирани от БТА.

Произведенията са на Валентин Старчев, Вихрони Попнеделев, Ивайло Мирчев, Марко Марков и Николай Янакиев. „Преди години излезе книгата на френския писател Ги Бешкел „Четирите жени на Бога. Блудницата, вещицата, светицата и наивницата“ С наближаването на 8 март реших да избера няколко български живописци и скулптори, които включват в своя художествен репертоар този на жената в нейната многоликост“, коментира кураторът проф. Аксиния Джурова.

Според нея жената е един от най-постоянните обекти в изкуството, а превъплъщенията на съвременната жена надминават всичко, с което до този момент е била определяна, и така тя надскача идеята за „четирите жени на Бога“. „В музей-галерия „Анел“ съм подбрала петима творци, всеки представил своята визия за нея – жената в състояние на лов за него, или в нега след победата си“, допълва кураторът.

„Актовете“ на Валентин Старчев напомнят за усета за жена на поколението с ненакърнени сетива, за досега до плътта преди подмяната на физическия с виртуалния досег. В тази насока са и акварелните рисунки на Ивайло Мирчев. „Дечко Узунов наричаше този похват дихание, нещо, което изпяваш наведнъж, няма повторение, затова е и тази непринудена рисунка“, коментира проф. Джурова.

В творбите на Николай Янакиев е използван целия цветен спектър от дълбинните тъмни тонове до най-светлите, за да се достигне до интерпретация за различните състояния на жената. Нарушаващи тази линия са рисунките с туш на Марко Марков, разказва кураторът. Неговите модерни жени са изградени чрез смел експресионистичен щрих, те гледат в упор, предизвикателно, дори когато са представени в гръб, допълва тя. Живописни платна на Вихрони Попнеделев пародират съвременната жена като дръзка и арогантна.

АВТОРИТЕ

Проф. Валентин Старчев (1935) работи в областта на скулптурата и кавалетната пластика. Работи с различни материали и изгражда декоративни и монументални композиции в синтез с архитектурата. Автор е на десетки паметници, декоративни пана и скулптурни композиции. Участвал е в представителни колективни изложби на българското изкуство в Австрия, Индия, Италия, Полша, Сирия, СССР, Унгария, Франция, ФРГ, Холандия, Чехия и др. Валентин Старчев е организирал самостоятелни изложби в България (София, Стара Загора, Созопол, Ловеч, Пловдив), Австрия (Виена), Дания (Копенхаген), Франция (Париж), Япония, Латвия.

Проф. Вихрони Попнеделев (1953) е живописец, дългогодишен преподавател в Националната художествена академия (НХА), лауреат на Националната награда за живопис „Захарий Зограф“. Той има над 100 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Създател е на арт център „Вихрони“, където провежда много събития, сред които пленери, симпозиуми и конференции с международно участие.

Проф. Ивайло Мирчев (1954) е дългогодишен преподавател в катедра „Живопис“ на НХА. Роден е в семейството на художника Никола Мирчев. Учи в класа на проф. Светлин Русев. Работи с молив, акварел, гваш. Представил е множество самостоятелни изложби в страната и чужбина (Германия, Австрия, Швейцария, Холандия). Носител е на Националната награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“ (2014). През периода 2004 – 2011 г. е председател на Съюза на българските художници (СБХ).

Марко Марков (1946) е роден в София, където завършва НХА. От 1975 г. започва да участва в общите художествени изложби на СБХ. През 1978 г. прави серия от скулптори и релефи за различни болници в Либия. В периода 1976-1979 е асистент на проф. Валентин Старчев във Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС). От 1980 г. започва да се реализира в монументалното изкуство. През 1981 г. реализира самостоятелна изложба в Рим в галерия „L’inkontro“, където се запознава с Нунцио Биббо. Следват повече от 50 самостоятелни изложби в Европа, Африка и Латинска Америка – Венецуела, които винаги са в комбинация на скулптура с рисунки. Преподава рисунка в академията в Каракас, в Национална галерия на Зимбабве, в академиите на Арнем и Вагенинген, където се пенсионира. Създава своя школа по скулптура в Совичиле, Сиена, която съществува вече 20 години. След като живее в Зимбабве, през 1992 г. Марко Марков се премества в Холандия, където е и до днес. Член е на Националния съюз на холандските скулптори.

Николай Янакиев (1954) е завършил НХА, специалност „Живопис“. Живее и работи в София и Париж. Член е на СБХ, на Международната академия „Греци – Марино“, Италия, и Асоциацията „Salon D'automne“, Франция. Участвал е в международни биеналета и симпозиуми в България, САЩ, Швеция, Швейцария, Белгия, Франция, Испания, Австрия, Италия. Реализирал е 95 самостоятелни изложби и е участвал в над 20 колективни изложби у нас и по света (Китай, Гърция, Венецуела, Швейцария, Франция). Известна негова картина от цикъла „Момиче пред огледало“ фигурира като възпоменателна марка в чест на автора в „Who’s Who in International Art“ в Лозана. Николай Янакиев се изявява в областта на портрета, на интериора, на голото тяло и на абстрактната живопис.