Найден Тодоров, който съжаляваше всеки министър на културата, след дни слага фрака, за да дирижира “Междузвездни войни”

•  Министърът на културата е в ролята на високопоставения просяк, който иска пари от финансовия, казва преди време маестрото
• Световни певци и музиканти ще запишат в биографиите си, че на сцената ги е “водил” действащ член на правителство

Билетите за концерти в Софийската филхармония следващата седмица отдавна са разпродадени. На 9 и 11 февруари меломаните ще слушат музиката от “Междузвездни войни” на Джон Уилямс. Никой от тях обаче не е подозирал, че ще има уникалната възможност да види действащ български министър да дирижира симфоничния оркестър.

В петък маестро Найден Тодоров се закле като министър на културата в четвъртото служебно правителство на Румен Радев, но

времето до концертите е твърде малко, за да се сменя диригентът,

а билетите отдавна са разпродадени.

През февруари, март и април има още няколко концерта на Софийската филхармония, които ще бъдат дирижирани от министъра и ще се наложи само част от тях да бъдат преотстъпени на друг диригент, обясниха за “24 часа” от филхармонията.

През май например предстоят две оперни галавечери - с Роландо Вийязон на 6 май и с Роберто Аланя и Александра Куржак на 26 май. Когато се подписват договори с такива световни имена, има изрично изискване да се посочи диригентът, а и подготовката за тях отнема много време. И ако дотогава не се сформира редовно правителство, и тези световноизвестни певци ще впишат в биографиите си, че са били дирижирани от действащ министър, което едва ли им се е случвало друг път.

Вече е ясна новината. Благодаря на всички за поздравленията и насърченията и се извинявам, че не мога лично да отговоря на всеки. Не знам дали ще успея да оправдая очакванията, но знам, че ще дам всичко от себе си. И все пак е нужно уточнение:

това е временна позиция,

професията ми е музикант,

написа Найден Тодоров в профила си във фейсбук.

Не че не е имало и друг път диригенти, назначавани за министри дори и у нас. Емил Табаков например беше министър на културата в служебното правителство на Стефан Софиянски през 1997 г. Но тогава той отдавна не работеше със Софийската филхармония. Преди да бъде министър, беше главен диригент на Белградската филхармония, прибра се в България и не е дирижирал там.

Димо Димов също беше министър на културата в началото на прехода, но макар и ръководител на камерен струнен състав, цигуларят все пак не беше диригент, а член на квартет “Димов”.

В по-новото време музикантското съсловие не може да се оплаче - представено е достойно в Министерството на културата. При социализма например творец не е припарвал до поста министър, ако не броим поета Павел Матев, който беше председател на едновремешния Комитет по културата, преди на трона там да седне Людмила Живкова.

Композиторът Георги Костов например оглавяваше министерството на културата през трите години на Виденовото управление, и то след като бе несменяем ректор на Консерваторията от 1989 г. чак до 2008 г.

Божидар Абрашев изкара една година повече от Георги Костов на министерския пост в правителството на НДСВ - от 2001 до 2005 г. Абрашев също е бил диригент в началото на кариерата си - ръководеше държавния ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Той бе специалист по теория на музиката и оркестрознание и е бил известно време зам.-ректор на Консерваторията.

Миналия октомври маестро Найден Тодоров бе избран за втори път за директор на Софийската филхармония

Той спечели конкурса с най-много точки и изпревари другата претендентка за поста - цигуларката и артист-оркестрант в Софийската филхармония Светлина Терзиева-Ангелова. А преди това Тодоров ръководеше Държавната опера в Русе.

Ако трябва да бъда честен, никога не ми е било мечта да бъда директор на Софийската филхармония. Аз исках да бъда неин главен диригент. За мен беше голямо разочарование, когато се стигна до решението да кандидатствам за тази позиция, а не бях поканен за главен диригент, разказа преди време Тодоров.

Той е завършил с отличие музикалното училище “Добрин Петков” в родния си Пловдив в класа по пиано на Дарина Кантарджиева и по тромпет в класа на Лилия Ковачева-Топорчева, а после е продължил обучението си по оркестрово дирижиране при професор Урош Лайовиц, хорово дирижиране при професор Гюнтер Тойринг и оперно дирижиране при професор Конрад Лайтнер в Университета за музикално и сценично изкуство във Виена. Маестрото е решил да бъде диригент още преди да е видял оркестър

В семейството му не е имало музиканти, но всички слушали на грамофонни плочи класическите песни на ABBA, Queen, Deep Purple.

Аз също слушах тази музика, заключвах вратата вкъщи, защото ми се смееха, и започвах да дирижирам. Мислеха дали да ме водят на лекар, но в крайна сметка ме заведоха в музикалното училище, спомня си с усмивка детските години новият министър на културата.

През 1996-а е поканен от фондация “Ленард Бърнстейн” в Академията Рубин в Йерусалим, където специализира при диригента на Израелската филхармония Менди Родан. Следващата година създава в родния си град фестивала “Тракийско лято”. Година по-късно получава първия си постоянен международен ангажимент – в Хайфа, Израел, със Северноизраелския симфоничен оркестър, където е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на оркестъра.

Преди да оглави Държавната опера в Русе, е поканен за музикален директор на Пловдивската опера и филхармония през 2000 г. Тогава е само на 26 години и се оказва най-младият диригент в България на такава позиция. А от 2003 до 2005 г. работи като художествен ръководител на Оперно-филхармонично дружество Бургас. Няколко години по-късно заема тази позиция и в хор “Дунавски звуци” в Русе.

За първи път излиза на една сцена с оркестъра на Софийската филхармония преди 22 години. Тогава дирижира концерт на първия майсторски клас на оперната прима Райна Кабаиванска. През годините той дирижира не само концерти на майсторските ѝ класове със Софийската опера и Софийската филхармония, но и нейни концерти в Италия и Испания. Работи заедно с певци като Мария Агреста, Андреа Каре, Витория Йео, Мерили Санторо.

Филхармонията е един страхотен оркестър, няма друг в България. Харесах си ги, защото бяха такъв оркестър, а после заедно започнахме да правим малки чудеса, по-късно вече и големи чудеса, казва Найден Тодоров. Щастлив е, че до неотдавна младите не знаели къде е зала “България” и не стъпвали на концерт на Софийската филхармония, защото там “едни стари хора свирят за други стари хора”. Сега обаче оркестърът е пълен с млади музиканти и 48-годишният Тодоров се шегува, че е много по-голям от тях.

Всъщност, шегите са много важна част от работното ежедневие на министъра - приятната атмосфера сред музикантите е най-важна в работата им. Преди време, когато бил диригент на друг оркестър, забелязал, че всички го гледат много сериозно.

Казах им: “Колко дни работя с вас и вие все така сериозно ме гледате. Ами

аз ще пускам наказания за тези от вас, които не ми се усмихват на концерт,

разказва Маестрото. Точно затова, а и като голям фен на поредицата “Междузвездни войни” е дирижирал и с джедайски меч. А увлечението му по легендарната космическа сага датира отдавна: Навремето един от начините да бъда награден от баба ми, когато се справям добре в училище, бе да ме заведе да гледам “Междузвездни войни” за 65-и път.

Найден Тодоров дирижира стотици симфонични концерти, оперни и балетни спектакли, с различни оркестри и оперни състави в Австрия, Германия, Италия, Испания, Португалия, Великобритания, Румъния, Сърбия, Македония, Косово, Полша, Чехия, Словакия, Турция, Русия, Израел, Египет, Китай, Южна Корея, САЩ и др.

Участва и в редица международни кросоувър проекти, между които поредица концерти с кийбордиста на “Дийп Пърпъл” Джон Лoрд, както и специални проекти с американската поп певица Анастейша, Дъги Уайт от “Рейнбоу” и концерти със звезди от света на мюзикъла като Анна-Мария Кауфман, Стив Балсамо, Касия Ласка и много други.

В края на миналата година за първи път в своята история Софийската филхармония гостува в голямата зала на Берлинската филхармония. Събитието бе по инициатива на Българския културен институт в Берлин и бе посветено на неговата 60-годишнина. А малко преди това изнесе концерт в зала “В. Лисински” в Загреб. В програмата бяха включени творби на Феликс Менделсон-Бартолди.

Найден Тодоров успява да запази публиката на Софийската филхармония дори и в най-трудните дни по време на пандемията.

Интересен феномен е, че сега голяма част от стандартната ни публика, която е от малко по-възрастни хора, се страхува да ходи на концерти. Но залата рязко се напълни с млади хора, непрекъснато имаме нова публика, която не сме виждали досега. Оказа се, че в момент на криза имат нужда от някакъв прозорец, като вид спасение. И съм много щастлив, че успяваме да бъдем част от това спасение за хората, разказва тогава Маестрото.

И въпреки ковид ограниченията успява да доведе много изпълнители, за които до тогава България е безинтересна дестинация. През 2021 г. гостуваха световни имена като Хуан Диего Флорес, Максим Венгер и др. Тогава колеги от Виена му казват: “Не знаем как го правите, но в момента София се превръща в нов културен център”.

За Тодоров няма умора - винаги трябва да има визия за бъдещето и уговорки с големите имена на класическата музика

Агентите на някои от тях обаче отказват да уредят гостуването им, ако липсват три условия - летище до града, зала с над 1000 места и петзвезден хотел. Затова и Софийската филхармония засега е единствената у нас, която отговаря на тези три условия. Новият министър на културата е убеден, че трябва да има подобни и в по-малките населени места.

Най-доброто за България като част от Европа е да се възползваме от един немски модел, който повечето страни на Стария континент са приели. Той защитава културата и подкрепя разпространението ѝ в обществото, без да се превръща в краен комерс, казва Найден Тодоров преди време в интервю за “24 часа”.

По думите му този модел категоризира различните институции според тяхната значимост и затова колкото повече успехи постига един институт, толкова повече е подпомаган. А критериите са целта на съществуването му, историческата му значимост и традицията, която носи. Затова маестрото дава пример с Германия, където в един малък град има свръхфинансиран оркестър, докато в по-големи има оркестри без сериозни финансови възможности. На пръв поглед звучи абсурдно, но с малки оркестри в малки градове са работили Бах, Рихард Щраус и Менделсон например и държавата иска на всяка цена да съхрани традицията.

А защо у нас няма достатъчно средства за култура? Отговорът според Найден Тодоров се крие в Министерството на финансите, което по думите му “възприема българската култура като индустрия”.

“Аз изключително много съжалявам министрите на културата

Ако се замислим, те се явяват в ролята на високопоставения просяк. Защото те трябва непрекъснато да ходят при министъра на финансите и да му обясняват защо трябват пари за културата. Искам да вярвам, че България един ден ще има финансов министър, който няма да възприема културния министър като просяк, на когото трябва да пусне нещо там, за да го остави на мира. Обикновено министърът на финансите не може да прояви разбиране в това, защото в неговата глава са съвършено други неща.

Преди време ме попитаха кой ще е най-успешният министър на културата и отговорът ми беше: Този, който е в добри отношения с финансовия министър.

В следващите няколко месеца маестро Тодоров ще се сблъска челно с проблема на всичките му предшественици. Още повече, че в условията на кризи и краткосрочна служебна власт, финансовият министър трудно би развързал кесията.