Има българи, за които не трябва да си припомняме само на кръгли годишнини. Един от тях е капелмайсторът на Гвардейския оркестър, диригентът, композиторът, родоначалникът на българската опера – маестро Георги Атанасов. Творецът, който през целия си живот живее скромно, дори бедно и работи усърдно за България, за издигането и професионализирането на българската музика.
Днес сме забравили Маестро Георги Атанасов , който е представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство. Той е автор на 6 опери – нещо невероятно за тогавашните условия. Георги Атанасов е автор на малки детски опери, детски песнички, маршове, пиеси за пиано и др., но като творец насочва вниманието си предимно към операта. Неговите шест опери – три на битова основа и три на историческа тематика, отговарят на нуждите на българския оперен театър.
Кой е Маестро Георги Атанасов?
Той е роден на 6 май 1882 година в Пловдив. Първите си уроци той взема при Панайот Пипков. През 1901 година заминава за Италия, където следва композиция и контрапункт при Маестро Маскани в консерваторията в Пезаро. През 1903 г. той завършва с титлата „маестро ди музика“.
Маестро Георги Атанасов не остава в Италия, а се връща в България, където работи в Хасково, Карлово и Пловдив. През 1944 година той се мести в София. Назначен е за капелмайстор в Градския оркестър в София и във Военното училище. В периода от 1922 до 1923 е диригент на оркестъра на Софийската опера.
Първата си опера – „Борислав“, маестро Атанасов написва през 1911 година по едноименната драма на Иван Вазов. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет – „Гергана“, която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведение в България. По-късно Атанасов написва още две битови опери – „Запустялата водениеца“, либретото е от Александър Морфов и „Цвета“ – по сюжета на нашумялата тогава драма „Македонската кървава сватба“ от Войдан Чернодрински. Другите две опери на Маестрото отново са с исторически сюжет – „Косара“ (1926) по либрето на Боян Дановски и „Алцек“ (1930) по либрето на Петър Карапетров. „Косара“ и „Алцек“ са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика.
На 49-годишна възраст маестро Атанасов развива много тежка форма на диабет, което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на 17 ноември 1931 г. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937 г.
Чест прави на директора на Софийската опера и балет – академик Пламен Карталов, който започва всеки нов сезон на първия оперен театър с българска творба. На сцената на Софийската опера бяха играни две опери на Маестро Георги Атанасов – „Борислав“ и „Косара“, които имаха голям успех сред публиката.
„Маестро Атанасов – пише професор Асен Златаров – беше народен човек: той не мереше с високомерие нито своите оркестранти, нито колеги, нито познайници, а имаше за всички блага усмивка и приятелски протегната ръка. Сърдечен и безхитростен, той не внасяше в разговора нито клюка, нито хула. И когато дори се пооплакваше от пречките и злата воля, които често срещаше, той го правеше с меки думи, в които има болка, но не и омраза или закана.”
А за журналиста Христо Бръзицов: „Той си беше на диригентския подиум – хвърковат, а в живота – свит, с единствени страсти – кафето и цигарата, и най-верни приятели: куче и котка, които бе дресирал да живеят „хармонично“.
Коментари (0)
Вашият коментар