Два дни певицата Катя Филипова имаше проблеми с дишането, а вчера роднините вече извикаха линейка. Но още преди да дойдат медиците от "Бърза помощ", тя си отиде завинаги. Точно на рождения си ден, когато навърши 63 години, пише в. "24 часа".
Въпреки проблемите, които има преди това, тя така и не търси помощ в болница. Така, когато след 30 минути пристигат докторите от "Пирогов", те само констатират смъртта . Причината - белодробна емболия.
До нея до последно е съпругът Крум Калъчев, който неотлъчно се грижел за нея, твърдят техни колеги. "Разбит съм. Не мога нищо да коментирам", каза през сълзи той.
Двамата се запознават, когато той е барабанист в известния оркестър "София". По това време тя пее заедно с Маргарита Хранова и Лидия Джонева, която сега живее във Финландия. Трите се събират в група "Обектив" и често са подгряващата група на Лили Иванова. Калъчев и Филипова се засичат на концерти. Любовта им пламва през 1981 г. на турне в Русия, когато тя е зад кулисите и слуша как той пее. Още тогава знае, че това ще е съпругът . Така и става. Само 2 години по-късно сключват граждански брак, а през 1993 г. се венчават и в църква. Двамата 31 години са неразделни и в живота, и на сцената.
В първите години от брака им отиват на гурбет в Скандинавия заедно с "Динамит брас бенд". Осем години пътуват по море с ферибот между Финландия, Щвейцария и Русия.
Катя Филипова е родена на 13 май 1949 година във Варна. Прадядо Владимир Телесницки е руски дворянин. Идва в България като офицер в Руско-турската освободителна война. В Казанлък се влюбва в прабаба Мария. Освен руска жилка тя има и словенска. Нейната баба по майчина линия е родена в Любляна.
Баща Александър завършва царската военна академия, а след това участва във Втората световна война. След 9 септември се запознава с майка - Дора Филипова, известна пианистка. Родена е в Букурещ и завърша консерваторията там. Те постъпват в Музикалния театър в София. Покрай родителите си навремето Катя се познава и с всички големи имена в театъра.
Когато е на 14 години, тя участва и в два детски филма - "Капитанът" на режисьора Димитър Петров и "Началото на една ваканция" на Зако Хеския.
Но животът на Катя Филипова е свързан най-вече със славните години на българската естрада. Канят е на концерти в над 40 страни, пее на повече от 10 езика и участва в галавечери с легендарните Карел Гот и Вики Леандрос. Била е в компанията и на "Бони М".
Започва да пее още, когато е студентка по социология във Висшия икономически институт в София, който сега е УНСС. На 23 години се опитва да вземе тапия, за да работи по заведенията, но я скъсват. Но таланта вижда композиторът Панайот Славчев, който я включва в оркестър "Метроном". В началото никой не я забелязва.
Звездата изгрява на концерт в Карнобат.
Там е и самата Лили Иванова, която я харесва за вокалистка. През 1973 година е солистка и на Естрадния оркестър на радио "София" с диригент Вили Казасян.
Две години по-късно става любимка и на публиката в Германия. В Берлин тя е близка приятелка с естрадните величия тогава Франк Шьобел и Регина Тос.
По това време Катя Филипова тръгва и по фестивали. В Западен Берлин печели "Златният мост", в Сопот и Дрезден прибира първите награди, също "Златна лира" в Кастълбар, Ирландия. Всички статуетки още стоят в дома на певицата. С песента "Звезда без име" на Атанас Косев печели специалната награда за изпълнение в Кастълбар, Ирландия. Носителка е на една първа и две втори награди от фестивала "Песни за морето и неговите трудови хора" в Бургас. С песни на Тончо Русев озвучава филмите на режисьора Павел Павлов "Язовецът" и "Есенно слънце", в който застава пред камерата със Стефан Данаилов и Невена Коканова.
През 2007 година е удостоена със "Златна лира" от Съюза на музикалните и танцови дейци. Сред най-известните песни са "Пътища", "Птици", "Есен", "Добри познати", "Добър вечер".
Поклонението пред Катя Филипова ще се състои на 16 май, сряда, от 12 часа в църквата "Свети Параскева" в София.
Една от най-популярните песни на Катя Филипова е "Незабрава" от 1979 година по музика на Тончо Русев и текст на Калин Донков. С нея певицата никога няма да бъде забравена.
Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любими, ти навярно имаш право,
сърцето свойта участ заслужава.
И някак си привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш или слава,
сърцето този изпит заслужава.
Целувай дълго глътката резлива,
безсмъртната любов из нас разлива.
Не можеш дълго, е, до гроб тогава
сърцето този празник заслужава.
Далеч от теб или навеки със тебе,
спокойна ще дочакам всеки жребий.
Сърцето всеки жребий заслужава,
но не забрава, но не забрава.
Сърцето всеки жребий заслужава,
но не забрава, но не забрава.
Коментари (0)
Вашият коментар