Слагат стъклен похлупак на “Интеркосмос България 1300” в музей на открито

Първият български изкуствен спътник на Земята тежал тон и половина, извели го в орбита през 1981 г.

След като в годините за Стара Загора се наложи туристическият слоган на града "Стара Загора - център на Вселената", някак съвсем естествено се стигна и до идеята копието на първия български изкуствен спътник на Земята "Интеркосмос България 1300" да намери вечен пристан в града на липите. Още повече, че Стара Загора и досега пази своята космическа слава, неразривно свързана и с историята на този спътник.

Неговото кратко име е “Интеркосмос 22”. Засега копието му е експонирано във фоайето на общината, по-късно то ще бъде разположено в парк “Артилерийски” в специален монумент под стъклен похлупак в естествената му големина и тегло от 1,5 тона.

В този парк, изграден на мястото на военно поделение, постепенно се оформя цял музей на открито. Днес там може да се видят оръдия и истински боен вертолет МИ-24, който напомня за времето между 1982 и 2002 г., когато в Стара Загора е била дислоцирана 23-а вертолетна база на Българската армия.

Инициативата за поставянето на копието е на Граждански клуб “Липа” в партньорство с Института за космически изследвания при БАН и обсерваторията в града.

Първият български изкуствен спътник е изстрелян в околоземна орбита от ракетата “Восток-2М” в 13,35 ч на 7 август 1981 г. от космодрума Плесецк в тогавашния Съветски съюз. С него България става

17-ата държава в света със свой изкуствен спътник около Земята

Той е създаден на базата на платформата за сателити “Метеор” и е оборудван изцяло с българска техника.

Изстрелването му е част от амбициозните тържества, с която тогава честват 1300 години от създаването на българската държава. Научната програма “България 1300”, осъществена през 1981 г., и досега се смята за едно от най-значимите български научни постижения в областта на космическите изследвания за всички времена.

Идеята за нея е на колектива от български учени - акад. Кирил Серафимов, който ръководел проекта от българска страна, Димитър Мишев, Митко Гогошев и Иван Кутиев. Програмата е изпълнена в партньорство с Института за космически изследвания на Руската академия на науките. Нашите изследователи са имали изключително активна подкрепа от акад. Борис Николаевич Петров, председател на Международната програма “Интеркосмос”.

Основната цел на космическата програма “България 1300” била да се постигнат съществени научни резултати в две области, в които българските изследователи имали вече традиции: космическа физика и дистанционно изследване на Земята от Космоса.

В орбита всъщност са изведени два големи изкуствени спътника на Земята от типа “Метеор”. Първият - “Интеркосмос България 1300”, е изстрелян с височина от 825 до 906 км над земната повърхност.

За 101,9 минути правел една обиколка

около Земята. Той бил оборудван изцяло с българска научна апаратура за изследване на йоносферната плазма и високоенергийните потоци от заредени частици, постоянните и променливите електрически токове и магнитни полета, както и на сиянието на високата атмосфера в ултравиолетовия и видимия диапазон на спектъра. Научните инструменти в него били 12, изцяло дело на учени от БАН.

Комплексът научна апаратура бил разположен в обърнатата към Земята част от спътника, откъдето с помощта на датчици се събирала информация от различните уреди.

Три от тези уреди - спектрометър, ултравиолетова спектрометрична система и спектрофотометър, са замислени, конструирани и произведени от базовата обсерватория в Стара Загора (тя съществува и днес като филиал на Института за космически изследвания и технологии при БАН) под общото ръководство на покойния проф. Митко Гогошев и със съществената помощ на старозагорската индустрия - предприятия като ДЗУ, Комбинат за роботи “Берое”, “ХранМаш” и др.

Пак в Стара Загора, но в Народната астрономическа обсерватория с планетариум “Юрий Гагарин” дълго време са правени оптични фотографски наблюдения на спътника със спътниковата камера “АФУ-75”. Данните са позволили да се проследи еволюцията на орбитата, което е много важно, обясняват учени.

Програмата на втория спътник - “Метеор-Природа”, включвала българско участие с научна апаратура за дистанционно изучаване на природните образувания на Земята от по-ниска орбита - около 650 километра.

Копието, представено сега в Стара Загора,

било готово за изстрелване, ако възникне проблем с оригинала,

но не се стигнало дотам. Преди да бъде показано в общината, то е било реставрирано благодарение на дарителска кампания, в която се включиха местни фирми и отделни граждани, вдъхновени от идеята за космическия паметник.

Самият спътник и до днес си е в орбита около Земята и дори може да бъде проследен и от любители астрономи. Неговият живот е 550 години, така че

му остават поне още 500 г., докато падне и изгори

в ниските слоеве на атмосферата. Разбира се, “Интеркосмос 22” отдавна не е активен и не предава информация. Той бил програмиран да работи 2 години - до 10 август 1983 г. Бил снабден с два слънчеви панела за захранване, всеки от които генерирал по 2 kW мощност.

Проектът за монумента в парк “Артилерийски”, който ще доближи спътника максимално до реалния му вид в годината на неговото създаване, е на архитектите Пламена и Цветелина Гогошеви, които са внучки на проф. Митко Гогошев, ръководил базовата обсерватория.

Техният проект за космическия паметник е модерен и интерактивен. Предвидено е 4 табла да дават на посетителите информация за програмата “Интеркосмос”. За да става това, те ще бъдат захранвани с ток, произведен от педалите на велосипеди, които зрителите ще въртят сами.