Успехът ще е ключов за покоряването на Червената планета от хората
НАСА ще тества захранвани от ядрена енергия космически ракети, за да изпраща астронавти в бъдещи мисии до Марс. Космическата агенция ще си партнира с отдела на Пентагона за авангардни изследвания и развитие (DARPA) за създаването на ядрени термални космически кораби, които ще намалят радикално времето за пътуване и ще ограничат значително риска за хората на борда, съобщават американските медии.
Новата технология за ядрено термално изстрелване ще е готова за демонстрация около 2027 г., разкри шефът на НАСА Бил Нелсън. “С помощта на тази технология астронавтите ще могат да пътуват към и да се връщат от дълбокия Космос много по-бързо, отколкото досега - за рекордно кратко време”, каза той. Програмата за разработването на ракетите е стартирала в края на 2021 г.
В сравнение с химическите, които се използват за завладяване на Космоса от много десетилетия, ядрените термални ракети (ЯТР) са с абсолютно същото гориво - течен водород, но методът за генериране на тяга е различен. ЯТР работят, като изпомпват водорода пред ядрото на реактора, където атомите на урана се разделят и при този процес отделят топлина. Тя превръща водорода от течност в газ, който се разширява през дюза, за да се получи тяга.
Новият тип космически кораби се движат много по-бързо с по-малко гориво и са два пъти по-ефикасни от химическите ракети, твърдят от министерството на енергетиката на САЩ. Традиционните космически носители горят течен водород и кислород и тяхната тяга е на половина от тази на ракетите с ядрено захранване. ЯТР намаляват с поне 25% времето за пътуване до Марс,
ограничават излагането на екипажа на космическа радиация
и нулева гравитация, позволяват по-широки прозорци за изстрелване и дават възможност на астронавтите да прекъсват мисии и да се връщат на Земята, ако се наложи. В момента еднопосочното пътуване до Червената планета се смята, че ще продължи между 7 и 9 месеца.
По-краткото време за придвижване е ключово за пилотираните мисии, защото дългите пътешествия изискват повече продоволствия и по-солидни системи за управление. Космическият кораб ще може да пренася и по-голямо количество екипировка за подобряване на изследователската работа и комуникационните системи. НАСА се надява да изпрати хора на Марс около 2030 г.
Миналата година след няколко отлагания Американската космическа агенция успя да изстреля ракетата “Артемис” в рамките на проекта за създаване на лунна база и на космическа станция в орбитата на земния спътник, които да бъдат използвани за бъдещите мисии на Марс. “Артемис” се движи с рекордните 40 000 км в час.
Мисията “Артемис 2”, която ще изпрати хора около Луната за първи път в последния половин век, е предвидена за 2024 г. А през 2025 г. “Артемис 3” трябва да осъществи първото кацане на земния спътник от историческата мисия на “Аполо 11” през 1969 г., като в екипажа е предвидено да има и жена.
Космосът придобива все по-важно значение за модерната търговия, научните изследвания и сигурността. Способността за реализирането на иновативни технологии в Космоса ще е основата за по-ефикасното и бързо транспортиране на материали на Луната и впоследствие за изпращане на хора на Марс, смятат от НАСА.
Не всички експерти обаче са ентусиазирани от новината за ядрените космически ракети. Според професор Полин Бармби, шефка на катедрата по физика и астрономия към Западния университет, ядреното изстрелване
буди редица възражения и тревоги
Най-голямото опасение е, че ако то се провали или когато подобен космически кораб навлезе отново в атмосферата при завръщането си на Земята по неконтролиран път, би могло да се стигне до радиоактивно заразяване на големи райони от планетата. Бармби прави сравнение с един по-ранен опит за нова ракетна технология, наречен ядрено пулсово изстрелване, при който източникът на захранване са били ядрени бомби. “Да имаш ядрено оръжие в орбита, води до сериозни геополитически и военни последици, поради което тази технология никога не бе завършена и приложена”, казва изследователката.
Другото възможно опасение е свързано с евентуалното излагане на екипажа на радиация, тъй като той ще бъде в близост до работещия ядрен реактор на борда на новия тип ракета. И проучванията на НАСА са установили, че нивото на излагане на вредните въздействия би било над допустимите граници, затова ще бъдат търсени усъвършенствени методи на изграждане на предпазни щитове и други контрамерки, за да могат бъдещите астронавти да бъдат в безопасност.
Миналата година НАСА отново предизвика дискусии, след като обяви, че планира да разположи на Луната атомни миниреактори, които да захранват с енергия бъдещите лунни бази. Тогава агенцията обяви, че смята ядрената енергия за най-добрия начин за поддържане на инфраструктурата на бъдещите колонии. През последните 15 г. учените са работили върху създаването на ядрен реактор с размер на ракета, който да може да бъде изстрелян в Космоса и да има достатъчно мощност, за да захранва много на брой жилищни помещения, лаборатории и лунни ровъри. Устройството носи името KRUSTY. Все още се правят тестове, за да се установи дали реакторите ще могат да устоят на налягането при един космически полет и дали е възможен инцидент при пътуването. Което означава, че дори ракетата да избухне, след като вече е напуснала атмосферата, тя може
да предизвика огромна ядрена експлозия
За щастие, според специалистите захранването на лунните бази с ядрено гориво ще бъде значително по-безопасно, тъй като това, което се използва за целта, е с ниски нива на радиация. Ако ядрените реактори на Луната постигнат целта, в бъдеще подобни ще бъдат използвани и за колониите на Марс.
Коментари (0)
Вашият коментар