Известен писател и млада журналистка - “Чест” в Театър 199

Ивайло Христов режисира австралийска пиеса с Владимир Карамазов, Каталин Старейшинска, Кристина Янева и Елена Хрант

Какъв да е режисьорският продукт на Ивайло Христов освен увлекателен откъм показвана история, непременно с послание, макар и неизговаряно, и с великолепна работа с актьорите?

Това последното се доказва всеки път, когато Ивайло прескача от НАТФИЗ в Театър 199, предпочитано от него място за правене на спектакъл. Малката сцена е идеална за показване на душевни конфликти без епични намеси и патриотични лозунги. Текстовете, които подбира, позволяват да разгърне удивителната си способност да изпипа с актьорите всеки детайл. Тук събира зрители постановката му “Боклук”, с която утвърди Елена Телбис, новото печелившо име на българската сцена и тв екрана.

Тук отскоро се играе и новата му постановка “Чест”, в която Ивайло Христов извежда на сцената друга своя ученичка от класа си в НАТФИЗ. С огромния къдрав ореол на косата си и с големи очила върху лице на заклета аспирантка Елена Хрант впечатлява със своята зрялост в премиерата на живота си на актриса.

Хрант играе дъщерята на известен писател (Владимир Карамазов). Той е в разцвета на кариерата си, издаван, търсен, уважаван, но професионалният апогей не го спасява от кризата на средната възраст. Писателят Джордж има 32-годишен спокоен и щастлив според всички канони на обществото брак със съпругата си Онър (Кристина Янева), който обаче е поставен на изпитание, когато в живота му се появява младата и атрактивна журналистка Клаудия (Каталин Старейшинска). Умна, амбициозна, напориста, секси в късите си панталонки, тя сякаш инжектира допинг в подредения, уседнал живот на Джордж.

Сюжетът е вечен като света. Диктатът на желанията, неразбирателството между тялото и сърцето,

пречещите навици, намесата на професията в интимните контакти се дискутират в “Чест”, пиеса на австралийската писателка Джоана Мъри-Смит. Можеш ли да си тръгнеш с чест от една връзка? Или е добре да останеш, защото другият ти е посветил целия си живот, отказал се е от собствената си кариера заради твоите успехи, отдавна приемани като общи. Можеш ли да защитиш честта си в директния до нецензурност разговор, в който те вкарва дъщеря ти?

Тук интересното е не какво ще се случи, а как ще се случи. Самият Ивайло Христов признава, че винаги го е провокирала темата за раздялата - как човек се справя със загубата. Трябва да отбележим и усета на режисьора за пространствените позиции на персонажите в действие, облегнато единствено върху разговори и разнищване на психологическите мотиви за вече консумирани постъпки и отношения.

Минималистичната сценография (Марина Янева) ги изправя пред 5 цветни пана от плексиглас, в които се отразяват жестовете и езикът на тялото им. Владо Карамазов се чувства комфортно на малката сцена, на която се справя със защитата на страстта в стълкновението ѝ с разума. Кристина Янева е както винаги точна, премисляща, разумна. Също както и нейната героиня. Страхотна роля на Каталин, която показва и реакциите на нейното поколение – амбициозна, директна, рационална, но и чувствена. Темата за книгите и четенето в разговорите на героите e допълнителен бонус към общото удоволствие от този спектакъл.