Истина или лъжа? Големият проблем на изкуствения интелект

Невро- символичното програмиране трябва да даде отговора, казва проф. Суарат Чаудури

Твърде невероятно е изкуственият интелект да придобие контрол над света или човешката раса.

Това увери чатботът ChatGPT, като така отговори на някои от притеснените, че изкуственият интелект ще превземе света, ще контролира човешката раса и ще заличи професиите на хората.

ChatGPT е изкуствен интелект, създаден от компанията OpenAI. Той работи от края на ноември 2022 г., като бе предшестван от други версии, които обаче не бяха достъпни за всички в интернет. Затова и чак сега ChatGPT започна да се разпространява широко, дори и сред онези, които са далеч от програмирането.

Чатботът може да разговаря, подобно на човек, да дава съвети и да отговаря на въпроси. Като недостатъците му са, че понякога дава грешна и направо смешна информация, както и че познанията му за света след 2021 г. са ограничени. Така например на въпрос кога е започнала войната в Украйна, той разказва за отношенията между Украйна и Русия от 2014 г. насам. Обяснява обаче, че не е била водена пълномащабна война и няма представа за инвазията на Москва от февруари миналата година. А и интернет е пълен със смешни истории за странни и грешни отговори, които чатът е дал на отговори на въпроси, с които всеки човек би се справил.

Изкуственият интелект се движи изцяло на база данни, взети от интернет. За разлика от човека, той няма усещане за истинност, заради което понякога дава грешни отговори на елементарни въпроси, обяснява проф. Суарат Чаудури от Тексаския университет в САЩ, който участва във форум за изкуствения интелект на института INSAIT към Софийския университет.

Това отваря въпроса как изкуственият интелект може да стане част от науката и живота на хората, ако не може да се справи с някои елементарни въпроси.

Как изкуственият интелект да мисли като човек, но да работи като компютър?

И как да придобие усещане за истинност, когато просто взема данни от интернет и не може сам да ги оцени като верни или неверни?

Това е един от водещите въпроси пред учените, с който се занимава и neurosymbolic programming или невросимволично програмиране, което е нова област в изкуствения интелект.

Невросимволичното програмиране опитва да съчетае в себе си deep learning и традиционната компютърна наука. Deep learning е техника, която учи машините да подражават на поведението на хората. На такъв принцип работят например автомобилите на автопилот, за да могат да познават пътните знаци, да разберат кога да пуснат мигач или чистачките, да различат пешеходец от лампа. Използва се също и за войс контрол при телевизори, телефони и таблети. На този принцип работи и чатботът ChatGPT.

В същността на deep learning стоят невронни мрежи - системи, които събират информация директно от снимки, звук или текст и се опитват да копират начина, по който работи човешкият мозък.

Грешките на изкуствения интелект могат да причинят и сериозни проблеми

освен смешни отговори на чатбот в интернет. Понеже мрежата е пълна с данни, трябва да има контрол над начина, по който изкуственият интелект ги обработва, за да не се стига до неблагоприятни резултати. Например, ако задачата му е да генерира код, той може да произведе такъв, който има проблеми със защитата, и да повреди софтуера. Т.е. трябва да се намери как изкуственият интелект хем да произвежда код, който е под формата на отговор от чатбот или команда на колата, хем той да е безопасен.

Решението според професора изглежда като математическо доказателство, което доказва безопасността на кода. Идеята е доказателството да се излага заедно с текста на кода, за да може изкуственият интелект да вижда и двете.

Мисията на невросимволичното програмиране е да е мост между класическите компютърни науки и невронните мрежи. По този начин изкуственият интелект ще може да се учи от голямо количество данни, а резултатът да е гарантирано верен, както би бил, ако човек е писал кода. Това е и начин за сътрудничество между човека и изкуствения интелект, защото част от командите ще са зададени автоматично, а други - от програмист.

През последните две десетилетия има голямо вълнение за това да се прави наука и инженерство чрез изкуствен интелект. Т.е. искаме да заменим човека с изкуствен интелект. Мога да си представя изкуствен интелект да измисли нова научна теория или инженерен дизайн. А това може да има огромно приложение, обясни проф. Чаудури. Именно чрез изкуствен интелект през 2020 г. учени от Масачузетския технологичен институт в Бостън откриха нов антибиотик, който убива бактерии, причиняващи резистентност към лекарства.

Компютърният модел може да установи стотици милиони химични съединения за няколко дни, а задачата му е била да посочи антибиотици, които убиват бактерии по различен начин от вече познатите лекарства. Той успява и в крайна сметка намира един от най-мощните антибиотици, откривани досега. При проведените опити антибиотикът е успял да убие всички бактерии, заложени в тестовете, и напълно да излекува два вида мишки.

Освен важния научен пробив изкуственият интелект им е спестил и много пари.

Компютърният модел може да изследва големи химически пространства, което би било изключително скъпо да се направи с традиционни експерименти, разказва проф. Реджина Барзилей от института.

Освен на високите нива в науката изкуственият интелект навлиза все повече и в ежедневния живот. Точно такива системи забелязват и обозначават спам имейлите в електронните пощи и разпознават лица при фейсконтрол. Чрез изкуствен интелект работят и асистентите на телефоните, от които искаме да изберат номер или да отворят приложение.