Реката е маловодна и бистра, лови се на плувка с фин такъм
Да се натрупа солиден улов от морунаш по река Тунджа през зимата и ранна пролет не е някаква суперновина. Напротив, случва се често. И то в доста обширен участък - от стената на язовир "Жребчево" и надолу край селата в Сливенско, после през Ямбол, Елхово и още села на юг, та чак до границата с Турция.
Местните хора не са във възторг от тази хегемония на морунаша, която се наблюдава през последните години. Помнят и по-далечни времена, когато са хващани солидни скобари и трофейни кефали. Не че ги няма и сега, но служат по-скоро за разнообразяване на улова, установи проверка на "България Днес" на място. 
Морунашите са винаги готови и се отзовават на първата покана със захранване. Поддържа ли се интересът им, може да се ловят целодневно или поне в дълги периоди от деня. При това и при минусови температури. Е, такива почти нямаше тази зима, та поне за рибарите времето се оказа благосклонно. Но местните въдичари са притеснени от маловодието, нито достатъчно сняг валя тази зима, нито дъжд и ето го последствието - маловодна и избистрена Тунджа, която освен всичко друго трябва по пътя си да напълни и два големи язовира - "Копринка" и "Жребчево". Дали ще успее, тепърва ще видим.
Рибарите от "постоянното присъствие" по Тунджа са привикнали на новите дадености и се тешат с морунашите. Какво ли друго да правят, все пак най-важното е да се вдига адреналинът със съпротива от закачената риба, пък каквото дойде - това. 
Лови се изцяло с въдица на плувка, с олекотена линия предвид бистрата и тънка вода. То и вирове сега почти няма. Замята се до метър дълбочина, а може да се лови и в по-плитко. Ако се събере пасаж (захранването върши добра работа), става лесно. Рибите вземат белите червеи и нямат кой знае какви претенции. При по-капризно поведение им слагат и цветно мънисто като добавка. Този трик е изпитан във времето и върши работа. Някои залагат на червеното, други на жълто или бяло. Въпрос на импровизации.
Морунашите са с много разнообразна големина и е важно на какъв пасаж ще се попадне. Има рибки по стотина грама, но се случва да налетят и такива над половинка. За подборен улов - по-обемна хапка от няколко бели червея. 
Починът "хвани-пусни", какъвто се прилага вече при улов на скобари по Струма и Марица, сякаш все още не е популярен по Тунджа. Ако се върне нещо, то ще е предимно дребосък. Едряците ги прибират. Някои от местните хора ги пържат, други ги правят на консерви. Но да напомним все пак, че допустимата дневна норма е 3 килограма риба на човек за ден.
Коментари (0)
Вашият коментар