Защо вярват на Манол Пейков и събраха милиони в личната му сметка?

Много даряваха, защото заставах с името и лицето си, казва писателят и бивш депутат. Трудности с данъци го принудиха да направи фондация

Манол на “Жанет” или Манол - депутатът с късите гащи. Допреди няколко месеца с тези къде сериозни, къде майтапчийски прозвища беше известен Манол Пейков.

Днес спокойно може да бъде определен като Манол, на когото българите вярват. До такава степен, че постоянно участват в организираните от него благотворителни каузи с парите си. Които достигат милиони. Манол пък предоставя публичен отчет за всяка похарчена стотинка. Резултатът е, че в момента всичките 27 държави от ЕС са дарили на Украйна общо 1000 електрогенератора. А Манол и всички, които му вярват - 489 генератора. Държавата България - само 1.

Като кампаниите му в подкрепа на Украйна са само част от благотворителните му каузи. Само при трусовете в Турция и Сирия за дни Пейков събра над 1,3 млн. лв., като вече изпрати помощи за над 850 хил. лв.

Въпреки че едва в последните месеци известността на Манол Пейков премина точката на пречупване, всъщност той отдавна е известен, макар и в по-тесни кръгове. По професия той е издател, преводач, певец и собственик на музикално студио. За малко беше и политик. Син е на поетесата Божана Апостолова и журналиста Костадин Чонов.

Научава се да чете още на три години и половина,

а на шест години прочита за пръв път “Под игото”. Започва да превежда от английски още в гимназията, предимно поезия. Интерес към литературата обаче губи, когато е на 12 г., дължи го на тогавашната образователна система. Въпреки това не оставя книгите и след гимназията 2 пъти кандидатства с литература в Софийския университет. Първият е, преди да влезе в казарма. Но и двата пъти получава двойка. Късат го и на Ботев, и на Йовков. Насочва се към Американския университет в Благоевград, който завършва с първия му випуск през 1995 г.

Същата година заминава за Гватемала, където прекарва 5 месеца, за да учи древния език на маите киче. Там се събужда и страстта му към редките езици, по-късно ще учи японистика в Софийския, но само за година. В Гватемала открива и друга своя страст – пеенето. Там се среща с уличен музикант, който пее на испански старо танго, добре познато у нас като старата градска песен “Жени има много по света”. Запява с него, но на български.

“Защо не дойдеш с мен в едно кафене, където пея всяка сряда. Там ходят най-вече чужденци. Ще идваш с мен и ще пеем заедно”, кани го певецът. Така заформят българо-латински дует. Подготвят репертоар и на участията си в бара пеят по няколко песни - на испански и на български.

По-късно в България издава собствен албум по текстове на големи български поети като Дебелянов и Александър Петров. Прави и собствено музикално студио. Най-голямата звезда, влизала в него, е Шиниъд О`Конър. Там тя записва финалната песен за филма “Алберт Нобс” с Глен Клоуз, по-късно номинирана за “Златен глобус”.

Над 40 са чуждестранните писатели, които идват у нас по покана именно на Пейков. Сред тях са Едгар Керет, Давид Албахари, Рей Клуун и др. Самият той пък е носител на награда “Пловдив” за художествен превод, както и на специалната награда на Съюза на преводачите в България. Автор е и на първото издание на “Под игото” на т.нар. шльокавица. Издава го навръх 24 май през 2017 г. После разказва, че това бил начинът с екипа му да привлекат внимание към въпроса “какво губим, като пишем на шльокавица?”. Решението му освен одобрение среща редица критики, и то най-вече сред писатели и поети. Все пак през 2019 г. влиза и в един от учебниците по литература за 10-и клас. Именно на този урок учениците имат задача да разсъждават върху обществения отзвук от нея.

В кратките 45-о и 46-о народно събрание Пейков поработи и като депутат. Там той влезе от листите на “Демократична България” от родния му Пловдив. Попада в тях по настояване на съпредседателя на коалицията Христо Иванов. В парламента държи да се направят промени в Закона за хазарта и малък процент от печалбите оттам да отиват за култура, да се съживи Законът за меценатството, за да се поощряват хората, подпомагащи културата, настоява и за ежегодно обновяване на фонда на библиотеките. Най-екстравагантната от идеите му обаче е тази за закон за репроправата. Според него вносителите на копирна техника трябва да дават минимален процент от продажбите си за авторско право, а сумата да се разпределя между авторите. Мотивът е, че голяма част от копирните услуги са за преснимане на книги, което отнема авторски права. И посочва практиката в страни като Уганда и Сиера Леоне. А политическата му кариера приключи по негов си непринуден начин - не го пуснаха в парламента да вземе последната си заплата, защото бе дошъл по бермуди.

През последната година във фокуса на Пейков е доброволчеството. Заедно с екипа си праща стотици генератори от България за потъналата в мрак и студ Украйна след нахлуването на Русия. С кампанията Пейков се захваща още през март 2022 г. До септември събира 270 хил. лв. за 20-ина различни каузи – лекарства, турникети, дрехи, ремонти. Похарчените пари отчита периодично до стотинка във фейсбук, не забравя да прикачи към постовете и бележките, с които е купил всяко нещо. На 26 ноември миналата година организира и специална кампания за генератори. Те са от първостепенна нужда за Украйна, за да могат не само да се отопляват хората, но и да работят болниците и училищата. Кампанията изненадва самия него.

“Топката сняг взе, че се затъркаля, нанадолнището пък се оказа много стръмно и много сняг се полепи по нея.

Много повече, отколкото някога дори и в сънищата си съм очаквал”,

казва Пейков пред “Свободна Европа”.

До 5 декември успява да събере 534 710 лв. От над 2000 души. Най-голямото от даренията е за около 30 000 лв., а най-малкото за 1 евро, но в сърцето му са “равни по тежест”. Към 6 февруари 2023 г. по тази му кампания са събрани вече 1 380 000 лв. С тях са купени 423 генератора, други 43 са му дарени директно от хора, 10 UPS-a, 5 топловизьора и 5 лаптопа. Тази седмица Пейков прати още 22 генератора. За сравнение дотук – България официално като държава прати само един.

Паралелно с това Пейков събира и книги за Болградската библиотека. Досега дарените заглавия са над 20 хил. Всъщност към този град праща и един от първите средно големи генератори. Той е специално за да могат да учат децата в болгарадската гимназия. Тя е първата българска възрожденска гимназия, отворила врати още през 1858 г.

Още по-голям успех пожъна кампанията му за Турция и Сирия. Тя събра почти 1,3 млн. лв. за малко над 2 седмици. С 805 хил. лв. вече са купени одеяла, храни, палатки, соларни системи, газови генератори и преносими батерии. Други 500 хил. предстои да се инвестират.

Да занесе помощите в Турция, замина и самият Пейков. Там заедно с други доброволци раздадоха детска храна, дрехи и др. Камиони за целта безплатно преотстъпи пък една от най-големите логистични компании, пое и заплащането на шофьорите за пътя.

Организирането на всички тези кампании обаче среща редица трудности от юридически, търговски и данъчен характер, свързани със събирането на средства и износа на стоките. Затова и наскоро писателят обяви, че ще създаде фондация “Пейков и приятели”.

“Дълго време се съпротивлявах на идеята да създам фондация. Работата е там, че по собствените ми наблюдения много хора даряваха именно защото заставах зад всички каузи с името и лицето си”, написа той във фейсбук.