Александър Йорданов играе "Първобит-но", само с амбалажна хартия и без думи

На независимата сцена на "I AM Studio" Александър Йорданов представя нещо нестандартно и различно за България. Най-новото бижу на софийската театрална сцена "I AM Studio" вече има над 15 заглавия в репертоара си, помагайки на множество артисти да покажат себе си и своята работа.

- Завършили сте актьорско майсторство за куклен театър, но активно се подвизавате като режисьор. Разкажете за проектите си?

- Да, завършил съм актьорство за Куклен театър в класа на проф. Жени Пашова. По време на обучението имах възможността да запиша СИП режисура. Хареса ми да виждам идеите си да оживяват на сцената и реших, че след като завърша бакалавърската си степен, ще запиша магистърска - режисура в куклено-театралните практики при проф. Славчо Маленов. Така и направих, съвсем скоро ми предстои дипломиране.
Първият ми проект като режисьор беше "Театрално приключение", който ще се играе на сцената на "I AM Studio" на 25 март от 19,00 ч. Той е за деца и е изцяло с кукли. "Първобит-но" е вторият ми проект като режисьор, но първият в сферата на театъра на предмета и материала. Смятам, че българската сцена има нужда от такива представления, защото те работят на друго ниво - сетивно, визуално и метафорично. Различни са.
- "Първобит-но", чиято премиера е на 2 март в "I AM Studio", е спектакъл, в който не се говори. Това не е ли доста трудна задача за екипа?
- Задачата ни не е от най-лесните, определено. Но трябва да се предизвикваме. Това беше целта - екипът да се опитаме да създадем от нищо-нещо. На сцената има един куп амбалажна хартия и четирима актьори - това е. Звучи странно, но това е достатъчно. Забавлявахме се, търсихме и откривахме заедно, което за мен е най-важното в един процес. Благодаря на Августина-Калина Петкова, Русита Боева, Павел Кинчев и Димитър Димитров за това. Материалният свят, който ни заобикаля е пълен с театралност и кукленост. А ние сме обучени да ги откриваме там, където другите виждат само мъртва материя. Смисълът на визуалния разказ е именно в това - да говори чрез метафорите, символите и образността на материала. Преминахме през много неща, включително и текст, но той в един момент стана излишен, материалът просто го погълна.
Този тип театър кара зрителя да се замисли, а не само да консумира сюжет. В "Първобит-но" няма конкретна фабула. Разказът е на друго ниво, героите не са битови, средата, музиката - всичко. Мисля, че сме успяли да избягаме от конвенционалното мислене и сме създали нещо наше, на наш, общ език с хартията. Не твърдим, че сме открили топлата вода. На запад режисьори като Филип Жанти правят такива неща от години, но тук все по-рядко предлагаме на публиката нещо нестандартно и различно. Жанти е основното ми вдъхновение да се занимавам с режисура.
- В каква посока спектакълът въздейства на публиката?
- Спектакълът въздейства по много начини - визуален, сетивен, метафоричен, символен. Както казваше доц. Петър Пашов, първият ми учител по режисура: "Красотата е функция на естественото". А какво по естествено от това да проследиш историята на създаването на света, човека и човешките взаимоотношения и по този начин да направиш коментар на съвременния свят и общество през естетиката и красотата на куклените средства.
Куклата играе важна роля в историята на човечеството още от древни времена. Тя е била символ на божественото, на връзката с боговете. По-късно става предмет на забавление в уличните театрални трупи, защото по наивен и забавен начин умее да коментира и с намигване да покаже кой-какъв е, и така до ден днешен - куклата и кукленото са навсякъде. А и българският зрител трябва да започне да възприема кукленият театър не само като театър за децата. Средствата и езика на този театър са неизчерпаеми и винаги има какво да откриеш за себе си.
- Какви са наблюденията ви върху независимата театрална сцена?
- Напоследък все повече интересни неща се случват в независимите театри. Все повече частни проекти се реализират с помощна на НФК, за което сме им благодарни. Но както е известно на всички в театъра, бих казал - може и още. Независимите проекти предлагат уникални възможности за реализация на млади и нови лица в театъра и дават възможност за развихряне на въображението на творците. Често независимите проекти са много по-провокативни, нестандартни и пълни с нов живот. Минават през много по-динамичен и интересен процес. Всичко е много по-смело и експериментално. Проектът ни е реализиран с финансовата подкрепа на НФК, а за мен той е втори. Надявам се това да е само началото.