Нова "Волга" и $600 е премията, която получава легендарният борец Георги Мърков за олимпийската си титла в Мюнхен '72. Това е най-голямото състезание в неговата кариера, но и най-драматичното.
Заради атентата срещу 11 израелски спортисти игрите са били пред прекратяване.
"Нещата бяха на ръба дали да продължи олимпиадата - споделя Мърков пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес". - Имаше призиви да я прекратят. Аз трябваше да се боря с един израелски борец. Вечерта преди това стана терористичният акт. Един от 11-те хванати от палестинците беше именно той. Беше разстрелян. Затова на другия ден имаше траур. Превъртяха жребия. И вече трябваше да се боря с турчин. Ситуацията беше много драматична. Да убият пред тебе човек. Техните помещения бяха близо до нас. Чуваше се, че нещо се случва. Но никой не знаеше точно какво. Сутринта, когато излязохме, цялото олимпийско село беше блокирано."
По пътя към титлата Мърков има един мач, който за малко да му коства златото.
"Тръгнах много силно - спомня си борецът. - Първата среща победих с туш за 1 минута. Втората спечелих срещу финландец, после пак бих с туш. Вървяха ми борбите много. Една от силните ми срещи беше с турчин. Водех, всичко си беше нормално. Обаче на другия тепих се бореше Христо Трайков. Той също направи много силни срещи. Тогава смениха правилника заради него. Направи шест срещи, в които би всички по точки. Затова на всеки мач получава по една наказателна точка. Шест победи и той отпада. Трябваше му или с явно преимущество, или с туш да вземе една среща, за да продължи. Ние бяхме много задружни, подкрепяхме се един друг. Само за секунди поглеждам към другия тепих да видя как му върви срещата. В това време не знам какво стана и ме хвърли турчинът. Поведе ме по точки, а оставаше само последната част."
Мърков се втурва в атака, но опонентът се изплъзва.
"Почувствах, че си отивам, ако не успея да го победя - обяснява легендата. - Няма да мога да стана шампион. В този момент чух как треньорът Галинчев ми викаше: "Ето го, бе, погледни го Боян, бе!". Поглеждам и виждам как той се качил на тепиха - буквално легнал на него. Като го погледнах, все едно че ток ме удари. Тръгнах върху турчина. Хванах го, хвърлих го и го победих. Фактически това ми беше решаващата среща. След това играх с гърка, но него го побеждавах винаги и ми беше лесно. При мен нещата винаги стават много трудно - всичко. Единствено в този живот станах лесно олимпийски шампион."
Посрещането в България е тържествено.
"600 долара беше наградата. Дадоха ни и лека кола "Волга". В сравнение с това, което хората получаваха по това време, беше голям стимул. Направиха ме почетен гражданин на Септември и на София. С волгата имам много спомени. Като отидох да я регистрирам 1971-ва стана катастрофата на Гунди. Неговата кола беше 9999. Когато отидох в КАТ да взема номера, беше много модерно да е хубав. Началникът каза, че има за мен един такъв, но не знае дали няма да ме е страх да го карам. Попитах защо и той обясни, че е на Гунди номера. Казах, че няма как да ме е страх. Тогава на волгата сложихме 9999. Години наред след това, откъдето и да минех, не казваха на Георги Мърков волгата, а че е на Гунди номерът."
Борецът продължава със спорта и след титлата. Голямата му цел е следващата олимпиада в Монреал. Но така и не участва на нея.
"Това ми е разочарованието от спорта - откровен е Мърков. - Наистина имах една тежка година - 1973-та. Първо се ожених за кратко за една гимнастичка. Бях много разочарован от този брак. Тръгнах да се развеждам. При нас имаше по това време голям морал. Сега на никой не му прави впечатление женен ли си, разведен ли си. Тогава майка ми каза: "Сега си парясник, ще се развеждаш". Някак си много трудно го преживях. Отидох на световно следващата година в Иран. На тренировка точно преди него ми избиха зъб. Не исках да участвам на това първенство, защото чувствах, че не съм подготвен. Много бях отслабнал. Първата среща трябваше да се боря с един сърбин Колетич, който не беше никакъв борец. Но ме хвърли и загубих с туш. Спомням си, че никой не дойде при мен. Единствено докторът на отбора. Каза ми: "Ставай, моето момче! Падналият няма приятели!". Тогава ги започнах всичките поред. Оставаше ми една среща с финландеца. Всички вече ме виждаха отново световен шампион. Аз също. Излязох и го поведох. Оставаха 11 секунди. Някак ми преплете ръцете и ме хвърли. Изравни срещата. С равенството отпадах. Иначе моментално ставах първи. След това бях втори на европейското."
Започват проблемите за Мърков с щаба на националния отбор. 
"Започнаха да се оглеждат в мен. Започнах да се възстановявам и да ги побеждавам. Станах първи на много силен турнир. Виждах, че съм готов за олимпиадата. Обаче треньорът се огледа нещо в мен и започна да ме тормози. 
Коментари (0)
Вашият коментар