Чистач на Космоса - най-скъпоплатената професия на бъдещето

• Само излезлите от строя сателити на Илон Мъск вече са 340. До 2030 г. милиардерът ще изстреля 42 000 сателита - 4 пъти повече от наличните въобще в момента около Земята
• Миниатюрна отломка от сателит удря 7 пъти по-силно от куршум на автомат “Калашников”

“Ниската околоземна орбита е пълна с отпадъци. Десетилетията изследвания са оставили хиляди парчета вече безполезно оборудване и сателити, които обикалят планетата. Околоземната орбита съдържа много повече отломки, които са твърде малки, за да бъдат проследени, но същевременно достатъчно големи, за да застрашат човешки космически полети и роботизирани мисии.”

Така директорът на Националната астрономическа обсерватория “Рожен” д-р Никола Петров описва опасността, която представляват космическите отпадъци. А тя не е по-малка от опасността от земните боклуци, които обаче събираме, рециклираме, ползваме отново.

Само сателитите по проекта “Старлинк”, разработен и осъществяван от компанията SpaceX на Илон Мъск, към днешна дата са 3981. От тях 340 вече са извън строя, т.е. аварирали и нефункциониращи. Това са спътници, които се изстрелват в серии по около 50 един или два пъти в месеца. Последните са изстреляни на 17 февруари. Според заявка на компанията, подадена до американската Федерална комисия по комуникациите, до 2030 г. броят им ще нарасне на 42 000, което означава, че орбитата край Земята бързо се запълва. Това застрашава и други спътници и възпрепятства астрономическите наблюдения от Земята. Освен “Старлинк” сателити изстрелват и други компании, както и държави. Смята се, че

в космическото пространство има между 8000 и 10 000 спътника

75-80% от тях имат комуникационни цели, 15% - военни и около 5% - научни.

“До 2025 г. се предвижда тази спътникова система да има над 30 милиона абонати. За в бъдеще идеята е всички да могат да се възползват. А за да се възползват, някой трябва да плати за услугата. И дали останалата част от развитите държави ще искат безусловно да плащат на един човек или на една държава. Те ще се опитат да направят своя система - спътниците ще се увеличават. Вече повечето навигационни устройства в автомобили, часовници, телефони не използват само GPS. Има руска навигационна система - “Глонасс”, европейска “Галилео”, китайска “Бейду”. Т.е. има 4 индивидуални системи. Нациите държат на своята идентичност, колкото и да се говори за глобализация”, казва д-р Петров. Тези модерни и полезни в ежедневието ни съоръжения обаче създават не малко грижи за обществото на астрономите, защото не е далече времето, когато малки изкуствени спътници като тези ще започнат да замърсяват околното космическо пространство и ще трябва да се намери начин то да бъде чистено.

“Всички тези изкуствени спътници, изстреляни от Земята, във времето спират да работят и създават т.нар. космически боклук. До няколко години със сигурност ще започнем да говорим как ще се изчистим от тях”, коментира д-р Петров. Може би чистач на най-близкото космическо пространство ще е една от най-скъпоплатените професии на бъдещето, допуска ученият.

“Нараства все повече рискът да се сблъскат нови и стари апарати

Трафикът става голям в околоземното пространство. Вече има космически сблъсъци - няколко десетки, но във времето това ще се случва по-често. В началото на автомобилостроенето не е имало катастрофи, но с увеличаването им се появяват. Когато един сателит промени своята траектория, за да избегне евентуален сблъсък, това може да предизвика верижна реакция, тъй като и други сателити реагират на променената траектория.

Друг проблем е сравнително краткият живот на спътниците, които след около пет години вече излизат извън строя. Дори ако след това изгорят при повторното си навлизане в земната атмосфера, трябва постоянно да се изстрелват нови спътници, за да се избегнат проблемите с покритието. “Не можем в нашето съвремие да се разминем с наличието на космически апарати, те са необходими, но трябва да бъдем внимателни с подобни програми. Ако тези спътници са способни да заменят наземните антени, е добре. Неизбежно е да има катаклизми във времето. Да, има нарастване на бедствия, в състояние ли сме да се справим само с космическа навигация? А ако се срине наземният център? Защо да няма резервни? Не може да се предвиди избухване на свръхнова звезда, ако е близо до нас.

От 250 г. не сме свидетели на слънчево избухване. Ако се случи сега, 3/4 от населението ще го разберат. Тогава не е имало електричество и комуникации. Племена в Амазонка и ескимоси може и да не разберат. Съвременното общество би достигнало връхна точка на самоизпитание. Вижте в Турция, в рамките на дни се появиха мародери в някои села и градове. Такива, които искат да се възползват от бедствието на гърба на хората, които страдат. А ако се случи в глобален аспект?”, пита ученият.

Според него, за да се изчисти боклукът, би трябвало по някакъв начин да отидем в околоземна орбита и с космически приспособления да събираме тези отпадъци.

Трябва да влезем в тяхната траектория, да се движим с една и съща скорост,

за да няма драматични последици върху самия чистач и апарата, с който се движи. Иначе ако се движат един срещу друг, отпадъците и чистачите ще се блъснат.

Има програми за това и много скоро, може би в следващите 15-20 години, ще започнем да изстрелваме апарати, които да събират тези отломки и да ги връщат обратно на Земята.

Засега обаче ефективни мерки за защита от обектите на космическия боклук с размер над 1 см няма. Дори парченце боя може да нанесе огромни щети върху новите космически апарати. Тези, които са в околеземна орбита, трябва да се движат с т.нар. първа космическа скорост, която е 7,6 км в секунда. Куршум на автомат “Калашников” се движи с километър, километър и двеста в секунда. Така че едни такива мънички отпадъци могат да въздействат разрушително върху космически апарат. Със сигурност ще нараства възможността от аварии на нови космически апарати, предизвикани от отпадъци и неработещи такива.

“Нямам нито една причина, с която да подкрепя явлението “Мъск”. Мъск заслужава адмирации за финансирането на научни космически проекти. Не разбирам обаче

кой му дава право да прати в Космоса колата си, която един ден може да падне на Земята

И да създаде риск да удари, ако не нас, то друг спътник за няколко милиарда долара.

Аз за себе си не мога да си обясня що за идея е това - как ще колонизираме Марс и ще се обсебва Луната. Ако не се самоубием, ще може да ходим до Луната и Марс. От една страна, са любопитството и възможността да научим повече за сътворението на света. Но от друга страна, стои въпросът с човешката алчност, т.е. някой да се сдобие с полезните изкопаеми на тези две космически тела. Това ще се случи рано или късно. Ако светът продължава да съществува, може би ще има и космически пирати, както има и морски. Може да се бием в космическото пространство. Ние не можем да се развиваме като вид на Марс. Няма нито един жив организъм, който веднага да започне да се развива там. За да отидем на която и да е планета с различна гравитация, каквато е и Марс, трябва да се видоизменим генетично. Вече няма да бъдем тези хора, които сме сега. Генната ни структура се е приспособила към гравитацията на Земята. На Марс масата е почти наполовина от тази на Земята, т.е. 70-килограмов човек там ще тежи наполовина. На Луната пък е 4 пъти по-голяма.

Хомо сапиенс не може да се развива на друга планета освен на Земята

Няма лошо, ако е човек с болежки в кръста и дискова херния - горе ще олекне и няма да усеща болка. Или пък да прави големи скокове от място. Ала да си мислим, че можем да използваме термина “тераформиране на Марс”, е налудничаво. Това просто не е възможно в следващите стотици, може би хиляди години. А и когато стане, няма да сме хора, ще бъдем друг вид. Опознаването от гледна точка на науката е нещо друго - например да се проучват слънчевата радиация, активността ѝ, потокът космически частици, космическият прах или космическите лъчи, т.е. ние ще научим повече за земната атмосфера. Бихме могли да имаме друг тип телескопи. Гравитацията, която е по-слаба там, може да се използва за изпращане на кораби по-далече, за да опознаваме Вселената”, смята д-р Петров.