Боксьорът Петър Белберов: Не сме по-слаби като качества от британците

Петър Белберов тръгва по нов път в професионалния бокс. В края на март той ще изиграе втори професионален мач в легендарната лондонска зала "Йорк Хол". Пред "България Днес" и youtube канала "Спортната джунгла" боксьорът ще разкрие какви са неговите планове и дали е приключил окончателно с олимпийския бокс.

- Петър, направихте дебюта си в професионалния бокс в Чехия преди дни. Имаше ли по-специална тръпка у вас?

- Със сигурност имаше. Това беше по-голямата разлика с мачовете ми досега. Не бях играл от дълго време, повече от година. Бях излязъл от боксов ритъм. Година и три-четири месеца са доста време за един спортист. Това ми оказа влияние.

- Спечелихте с нокаут във втори рунд. Как протече срещата според вас?

- За мен лично съперникът ми грузинец беше посредствен. Просто разполага с много по-голям опит на професионалния ринг. Затова не трябваше в никакъв случай да се подценява. Определено държеше доста на удари. Като за първи мач беше подходящ.

- Усетихте ли разликата на професионалния бокс по отношение на състезанията? При аматьорите си знаете календара за година напред, а тук дори ви смениха съперника.

- Конкретно в олимпийския бокс наистина има календар. Наясно си с турнирите, на които ще участваш. Но пък не знаеш противниците до последния момент. Тук е по-различно. Наясно си с кого ще играеш. Можеш да се подготвиш, според стила му да си намериш евентуално спаринг партньори.

- Как се стигна до работата ви с Митьо Митев, който е ваш мениджър сега?

- Предложи ми определени условия, които аз приех. Решихме да работим заедно или по-скоро да пробваме. Не мога да кажа, че в момента сме с някакъв конкретен и дългосрочен ангажимент. Искаме да видим как ще потръгнат нещата. Ако се получи, ще се развие в по-дългосрочен план. Няма кой знае какви ангажименти в момента. Нито пък аз имам кой знае какви очаквания. Просто съм направил един професионален мач.

- Мислили ли сте как ще съчетавате мачовете с вашата работа? Вие сте IT специалист.

- Аз съм наемен работник, който е направил един професионален мач. Не мисля, че съм постигнал кой знае какво. Работя си на този етап. Комбинирам го. Вече ако нещата наистина се развиват много добре и има достатъчно ресурс зад мен, може да се направят някакви модификации за мен. На този етап истината е, че не съм професионален атлет. Просто в момента един програмист е направил професионален боксов мач.

- В навечерието на мача навършихте 33 години. Тази възраст как ви се струва за едно ново начало на ринга?

- Не се качвам за първи път на ринга. Просто влизаш в т. нар. професионален бокс. Тъй като вече имам доста срещи зад гърба си, не мисля, че скокът е толкова голям. Преди 2012-а да превключиш от аматьорски на професионален бокс беше голяма крачка. Много се различаваха. Самите боксьори нямаха право да се състезават в професионалния бокс. В момента въобще не е така. Особено в тежка категория е пълно с професионалисти. Доста се размиха нещата. Все едно продължавам това, което съм правил досега. Да, късно започвам, но има доста независещи от мен обстоятелства.

- От думите ви съдя, че вратичката олимпийски игри в Париж все още е отворена за вас. Мислите ли, че бихте могъл да пробвате още веднъж?

- Не съм мислил толкова задълбочено дали ще се впусна за олимпиадата. Може би ми трябва време, за да преценя. Не бих дал заявки на този етап.

- Вие и при аматьорите доста късно започвате със състезанията - на 19-20 години. Каква е причината за това?

- Не мога да назова нещо конкретно. Факторите са много. Имах желание да започна по-рано, но може би е заради първия ми клуб, в който стартирах да тренирам. Там малко не се получаваха нещата с ходенето по състезания. Имаше определени спънки. В един момент се отказах да тренирам. Продължих с училището по-задълбочено. Когато влязох в университета, реших да се пробвам на един турнир като предизвикателство за удоволствие. Загубих и понеже съм много инатлив, реших, че няма да спра само с една загуба. Инатът си каза своето. Не исках това да остане след мен в бокса.

- Вие още на 14 години влизате в боксовата зала за първи път. Как се озовахте там?

- Мой приятел ме заведе. Той беше тренирал преди години. Бях буйно дете и имах проблеми в училище. Живеех и в такава среда на по-буйни хлапета. Хубаво беше да може човек да се защитава. Казах му, че искам да се науча да играя бокс, за да мога да се защитавам. Това беше първоначалната идея.

- Кога се запалихте повече? Когато станахте студент ли?

- В "Септември" работеше Йордан Митев. Това е треньорът, който буквално ме е изградил и направил боксьор. Той е моят боксов баща. След това се разделиха клубовете и аз поех с него в неговия клуб. Той видя потенциал в мен, въпреки че започвах късно. Даде ми този тласък, от който имах нужда. Беше моят ментор.

- Колко време ви трябваше да стигнете до националния отбор?

- При мен много бързо се случиха нещата. Нямах договор с националния отбор, но бързо започнах да тренирам там. В националния отбор по това време нямаше такъв боксьор. Кубрат Пулев беше преустановил своята аматьорска кариера. Беше станал професионалист. Буквално от едно републиканско вече бях в националния отбор. Бях сред най-добрите, въпреки че опитът ми беше нулев. Отзад напред започнаха нещата. Добих илюзорно самочувствие, което не беше подплатено с реални качества. Когато започнах международните състезания, видях каква е реалността. Много бях далеч.

- След тези неуспехи какво променихте, за да тръгнете нагоре?

- Доста неща промених тогава. Първо взех по на сериозно тренировките. Преди това като че ли не беше така, тъй като много бързо ми се случиха нещата. С годините основно промених стремежа си повече да играя. Да имам повече спаринги с по-добри боксьори. Да се включвам в повече състезания, за да добивам опит.

- 2015-а ви беше една от най-силните години с медал от европейското в Самоков. Бяхте близо до класиране на олимпийски игри. Какво не ви стигна?

- Ако говорим за олимпийския цикъл в Рио, там боксовата мафия беше абсолютно непробиваема. Това беше пикът на упадъка на световния олимпийски бокс. Беше абсолютна гротеска. За миналата олимпиада само мога да кажа, че претърпях много тежка операция, след като на "Странджа" скъсах сухожилие и бицепс. След три месеца играх олимпийска квалификация. Стигнах до мач за квотата срещу руснака и направих равностоен мач. Бях половин човек заради тежката контузия и обстоятелствата не ми позволиха да се класирам.

- През този период имахте шанса да сте в отбора на Британските лъвове и сте тренирали с техните топ боксьори в тежка категория - Фрейзър Кларк и Джо Джойс. Каква е разликата с тях?

- Англия набира скорост и сила. В момента се прехвърли боксът там. Големите галавечери, големите пари и права са там. Не в Щатите. Те имат много голямо самочувствие и ресурс. Всички телевизионни права, големи мениджъри - всичко е при тях. Съответно взима медал от първенство и знае, че стане ли професионалист, става звезда. Още дебютът ще бъде гала на някои от големите промоутъри. С първия си мач влиза в общественото полезрение. Те наистина имат много голямо самочувствие и това помага. Не прекомерното, но голямото! Да вярваш в себе си. Като качества не смятам, че са толкова по-добри от нашите, но там наистина има сериозен ресурс. Ако направят евентуално равностоен мач с българин, много добре знаят, че мачът винаги ще бъде за тях. Това е реалността.