Надявам се, баба да не ми се сърди, че
в интервюто говорим и за по-лични неща.
Тя беше категорично против издаването на
информация, свързана със семейството.
За нея то беше “светая светих”
- Карина, как ви хрумна идеята да направите филм за баба ви Славка Славова?
- Реших да направя този филм, още когато учех режисура. Животът й е толкова интересен и вдъхновяващ, че сега, след като направих документалния, ми се иска да направя и игрален филм за Славка и нейната най-добра приятелка Таня Масалитинова.
- За колко време го заснехте?
- За около 2 месеца. Пазех си интервютата с Таня Масалитинова, Валери Петров и проф. Юлиан Вучков, които бях правила преди 10 години. Имахме 5 снимачни дни, за да запишем и новите интервюта. Много добре се сработихме с режисьорката Ваня Бойчева и всичко вървеше по план.
Във филма има общо 15 интервюта. Обсъдихме как да го построим, снимахме сцената с раждането на баба ми и доктора, който акуширал раждането й, облечен във фрак. Много се вълнувах през цялото време, защото исках да стане интересно и увлекателно, да не тежи. И май се получи.
- Това ли е първият ви филм като сценарист?
- Да. Имам опит с документални филми, но досега най-дългият формат, по който съм работила, е 30 минути, а сега е цял час. Беше голямо предизвикателство и се надявам да имам и други възможности да правя кино.
- Преди десетина години издадохте книга за Славка Славова - “Театър - любов моя”. Тя ли стои в основата на филма?
- Да, до голяма степен тази книга е в основата на филма. Използвахме целия архив на БНТ и всички кадри със Славка Славова, които открихме.
- Кой финансира филма?
- Фимът е от поредицата “БНТ представя” с продуцент Ирена Маринова, финансира се от БНТ.
- Във филма има много документални кадри. В чии архиви ги намерихте?
- Използвахме и доста части от филма на Влади Люцканов за Славка и Таня - “Възгледите на две кралици”.
- Баба ви беше сред внезапно пенсионираните през 1992 г. големи актьори от Народния театър - Гец, Мария Стефанова, Таня Масалитинова, Черкелов и др. Как Славка Славова преживя това унижение?
- Тя наистина се е чувствала много обидена. Когато е трябвало да жъне лаврите на успеха си, е пенсионирана. Но не се е отказала, тогава създават пътуващия театър “Барбуков” и започват да играят из цялата страна. Тогава разбират колко много хората ги обичат и ценят. Крепят ги безрезервната любов и подкрепа на публиката.
- Тя е била уволнявана от театъра и в началото на 50-те години, когато баща й е съден в процеса срещу Трайчо Костов. Разказваше ли за тези трудни за нея години?
- Разказвала е за трудните си периоди в живота, но не се е оплаквала. Баща й бил осъден на смърт, едвам го е спасила. През какво е минала, само тя си знае, но със сигурност й е побеляла косата за една седмица, когато са вкарали баща й в затвора.
В апартамента им настанили руски войници, тя без работа... Сега дори не можем да си предствим какво е преживяла тогава интелигенцията на България. Ужасна репресия, срамни времена.
- Знам, че Таня Масалитинова е била най-добрата приятелка на баба ви. Кога взехте това интервю с нея?
- Интервютата и с Таня, и с Валери Петров ги взех, когато преди години правихме книгата. И просто ги записах и с камерата, защото знаех, че ще дойде моментът, в който ще направя филма, а те няма да са вече сред живите. Така и стана. Интервюто с Таня е час и половина, има много истории, които, за съжаление, не влязоха във филма. Толкова богат и интересен живот са имали.
- Във филма виждаме и вашата майка - актрисата Юлиана Караньотова. Лесно ли се съгласи да участва заради заболяването си?
- Не, не се съгласи лесно, защото, откакто е със заболяването, никога не беше давала интервю. Карала съм я много пъти по различни теми, но тя не искаше. Сега го направи заради баба ми, или за мама Славка, както тя й казваше. Майка ми много ми помогна за всичко - за идеи, за хората, които да запиша, и най-вече с подкрепа и с даване на зор нещата да се случат!
- В документалния ви филм има кадри от игралния “Земя”. Защо Славка Славова не обичаше киното? И кой е филмът, за който споменава в биографичните си бележки - играла е ролята на умряла партизанка, която се явявала на мъжа си като дух и после си “скубела косите”?
- Наистина не обичаше киното, защото то борави с други изразни средства. Тя беше много ярка на сцената и доколкото знам, след като се е гледала в “Земя”, й се струвало, че ролята е окепазена от монтажиста и режисьора. Разказвала ми е, че в една от драматичните сцени си е изплакала очите, а после във филма сцената й се е сторила абсолютно лишена от емоцията, която е преживяла по време на снимките.
Тя искаше да е перфектна в професията си и явно не е имала достатъчно търпение да открие как и в киното да бъде неповторима и спираща дъха.
Иначе аз много харесвам ролята и на Станка Гърбушката в “Земя”. Но тя беше перфекционист и не беше доволна до край. Освен това киното е по-екипна работа, докато в театъра си по-самостоятелен на сцената и всичко е в твои ръце. А тя обичаше да има пълен контрол върху нещата.
Баба ми не е искала да се снима в киното и защото актьорската игра се развива много динамично и ако театърът се случва днес, то киното се прожектира и след години. Тя не е искала един ден да е запечатана на лента с архаична за съвременните разбирания игра. Не е искала хората да гледат след време и да си кажат: “Ама това ли е великата Славка Славова?”, оценявайки по съвременните критерии на кинематографията.
Сега обаче във филма Вера Найденова каза, че образът на Станка Гърбушката ще остане завинаги в българското кино, като е от най-кинематографичните трагични образи.
- Защо никъде във филма ви не се споменава името на нейния съпруг и ваш дядо? Какъв е бил той по професия?
- А, споменава се, но при интервютата. Той се казваше Иван, но всички му викаха Каро, аз уж на него съм кръстена. Беше атомен техник и работеше в атомния център. Надявам се, че баба ми, Бог да я прости, не ми се сърди, че в интервюто говорим и за по-лични неща. Тя беше категорично против издаване на информация, свързана със семейството. За нея то бе свещено и както тя казваше: “светая светих!”.
- Две снахи, две актриси - какво беше отношението й към тях? Спореха ли за роли и изпълнения на сцената?
- Майка ми - актрисата Юлиана Караньотова, много е научила от баба ми Славка. Те дълги години работиха заедно и имат много общи спомени, за които се разказва в книгата. С Аня Пенчева също са работили заедно, играли са в “Свекърва” в Народния театър. Както Аня казва във филма, баба ми била много щастлива, че сега всички се разбираме и сме заедно и в хубави, и в трудни моменти.
- Има ли роли, които Славка Славова е отказвала?
- Доколкото знам - да, но не знам точно кои. Тя не правеше компромиси с творческата си естетика, въпреки че в онези години това й е коствало изключително много.
Но си беше извоювала нещо, което никога не нарушаваше - не работеше на Бъдни вечер, за да бъде със семейството си. А това за онези години беше забележително.
- Какви бяха последните й думи, преди да си тръгне от този свят?
- Тогава не бях в България и не помня, но майка ми разказва, че е искала да види тати. И така и си е умряла - държейки ръката му... Знам, че винаги е казвала, че иска да умре на сцената. И така и стана. Тя почина от инфаркт, след като игра в представление на Театър 199. По пътя с таксито на обратно дори разказвала на Мария Стефанова как ще търси Валери Петров да им пише втора част на “Театър, любов моя!”. Така и не й стигна животът за всички творчески планове...
Коментари (0)
Вашият коментар