1950-а: Славка Славова е уволнена от Народния театър. Баща ѝ е обявен за враг на народа

1992 г.: След 48 г. стаж и без нито едно отсъствие и дори закъснение актрисата е скоропостижно пенсионирана по пощата

Наскоро Българската национална телевизия в рубриката си “БНТ представя” излъчи документален филм за голямата актриса Славка Славова. Сценарист на лентата е нейната внучка Карина Караньотова. Режисьор - Ваня Бойчева.

Зрителите на обществената телевизия се докоснаха до интересната житейска и творческа съдба на знаменитата актриса.

Във филма има 15 интервюта. Пред камерата спомени за Славка Славова разказват синът й Ивайло Караньонов, снахите Юлиана Караньотова и Аня Пенчева, най-добрата й приятелка Таня Масалитинова, Мария Стефанова, проф. Юлиан Вучкав, Валери Петров, режисьорът Асен Шопов и други. Част от тях са взети още преди години.

Актьорът Владимир Люцканов се върна към спомените за един златен епизод от поредицата “Умно село”, посветен на Славка Славова и Таня Масалитинова – “Възгледите на две кралици”.

А певецът, композитор и актьор Добрин Векилов - Дони разказа за пътуването на Славка Славова до Хималаите, когато тя е на 72-годишна възраст.

На 24 март тази година актрисата щеше да навърши 99 години.

Славка Славова е родена на 24 март 1924 г. в Берлин, където родителите й са студенти. Появата й на бял свят е свързана с едно знамение. Гинекологът на майка й празнува рождения си ден, когато започват родилните напъни.

Обаждат му се спешно и за да не губи време, той идва както си е облечен във фрак за празненството. Този човек трябва да е имал и пророчески дар, защото казва: “О, тази дама ще се подвизава по сцените, след като първият човек, който я поема, я посреща във фрак!”.

Славка получава дипломата си в Берлин, Баща й Димитър Славов става главен инженер на пристанищните строежи в Бургас и в града край морето преминава нейното “безметежно и щастливо детство”, както го нарича в спомените си.

Славов е любител цигулар, един от основателите на бургаския оркестър “Родни звуци”, приятел е с Филип Кутев и Асен Жабленски. Славка учи пиано, с Нейчо Попов са музикантите на местната немска гимназия.

Юношеството си в охолство и романтика девойката изживява в друг морски град - Варна. Баща й, учителят й по пиано Найден Найденов, Панчо и Любен Владигерови основават “Варненско музикално лято”. През 1939 г., когато започва Втората световна война, с пари на баба й, родителите купуват разкошен роял “Бехщайн”.

Завършва гимназията с отличен успех, приета е класическа филология в СУ, записва и Музикалната академия - пеене в класа на Людмила Прокопова и пиано при Панчо Владигеров.

Но орисниците са решили тя да стане актриса, а не музикантка. Нейната приятелка Цонка Митева я води в школата на драматичните артисти. Славка е пленена от магията на репетициите им, научава монолога с отровата на Жулиета, стихотворението “Потомката” и баснята за гъските на Крилов и се явява на изпит в театралното училище. Приета е от самия Кръстьо Мирски, току-що завърнал се от специализация в Бургтеатър.

Първата й роля в Народния театър е на “зоза” на име Сузи в пиесата “Борсанови” на Крум Кюлявков. На сцената трябва да пуши, да танцува суинг, да свири джаз на пиано...

Точно така изглеждат упадъчните елементи в очите на ортодоксалните комунисти. Вече й лепят такива етикети: родена е в Берлин, столицата на нацизма, завършила е немско училище, а и баща й е обявен за враг на народа. Съдят Димитър Славов в процеса срещу Трайчо Костов и едва отървава въжето.

Но заради всичко това през 1950 г. Славова е уволнена от Народния театър. Принудена е да се хване на работа в разсадника на Борисовата градина. Спасява я директорът на Младежкия театър Стефан Караламбов, която я взема в трупата си. И тук наред с други роли изиграва и Митко Палаузов. В биографичните си бележки актрисата пише, че приликата й с детото партизанин била толкова голяма, че играела без грим.

След представлението на първата генерална репитеция пред детска публика доста от столовете в залата се оказват подмокрени, а самите деца - тъжни, разплакани и разстроени. Причината е, че накрая Митко Палаузов е убит.

Режисьорът на постановката Желчо Мандаджиев веднага променя финала. Когато стражарите започват да стрелят по Митко (Славка), осветлението угасва и тя бързо се покатерва на един пиедестал. И застава на него като паметник с граната в едната ръка и с чук и сърп в другата, а над нея бавно се спуска голямо червено знаме.

Вече няма подмокрени столове и разплакани деца, но на едно от представленията спускащото се знаме засипва актрисата с прах и тя започва да често да киха. Провал? Не - децата в салона възторжено викат: “Жив е той, жив!” “Браво, Митко!”.

След пет години Славка Славова е отново в Народния театър. Голямата Олга Кирчева отива при председателя на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК) Рубен Аврамов и издейства завръщането й.

И започват звездните години в кариерата й: Мила във “В полите на Витоша”, Соня във “Вуйчо Ваньо”, Мис Чивли в “Идеалният мъж”, Катрин в “Майка Кураж и нейните деца”, Маша в “Чайка”, Гител в “Двама на люлката”, Антонина в “Егор Буличов и другите”, Юлия в “Обикновена история”, баба Гицка в “Големанов”, Елисавета в “Мария Стюарт”, Осе в “Пер Гринт” и още, още...

След 48 години стаж в Народния театър без нито едно отсъствие и дори закъснение в началото на 1992 г. Славка Славова е пенсионирана по... пощата.

Тръгва си от театралния храм с такива големи актьори като Таня Масалитинова, Георги Георгиев-Гец, Георги Черкелов, Андрей Чапразов, Асен Миланов, Рачко Ябанджиев. Всички те един по един умират от инфаркт или инсулт.

Жива днес е само Мария Стефанова. През 2018 г. тя се завръща триумфално на сцената на Народния театър и играе последователно в три пиеси.

.