Бисексуален принц отказва българския трон през 1886 г.

Валдемар Датски има връзка с племенника си и 5 деца от жена си

България е можела да има бисексуален владетел в далечната 1886 г. На 26 октомври Третото велико народно събрание избира за княз принц Валдемар Датски. Той трябва да смени абдикиралия Александър I. Валдемар и съпругата му принцеса Мари Орлеанска отказват, въпреки че той вече е получил най-високото ни държавно отличие в онзи момент - ордена “Великият кръст на свети Александър”. Твърди се, че това е станало под натиска на руския император Александър III, на когото не му трябвала силна фигура на българския трон. Валдемар е известен като вуйчото на всички крале по онова време. Александър III е сред роднините му, защото е женен за сестра му Дагмар.

Титлата вуйчо на всички крале е реална. Той е най-малкото дете на датския крал Кристиан IX и съпругата му принцеса Луиза от Хесен-Касел. Най-големият му брат ще поеме трона на Дания под името Фредерик VIII след смъртта на баща им през 1906 г.

Сестра му Александра ще стане кралица на Великобритания, след като през 1863 г. сключва брак с бъдещия крал Едуард VII, най-големия син на кралица Виктория. Брат му Уилям се възкача на гръцкия трон под името Георгиос I на 30 март 1863 г. и управлява до убийството му на 18 март 1913 г.

Както беше споменато, сестра му Дагмар се
омъжва за бъдещия руски император Александър
през 1866 г., приема православната вяра и става известна като императрица Мария Фьодоровна. И третата му сестра Тира става съпруга на краля на Хановер Ернест Аугустус, но така и не управлява, защото кралството е окупирано от Прусия и двамата живеят в изгнание. Но влиянието на семейството реално е огромно. Това не било по вкуса на руския император, който вижда доста сериозна заплаха за интересите на държавата си от възкачането на Валдемар на българския трон.

“Никога няма да стъпим в тази държава”, категоричен е датският принц. На същото мнение е и съпругата му. Запазва обаче държавното отличие, което е създадено от княз Александър I в почит към неговия светец.

Така Валдемар остава единственият без титла в семейството, след като отказва трона на Княжество България и се отдава на кариера в датския флот. Освен българския трон той отказва и норвежкия в един момент.

Валдемар се ражда на 27 октомври 1858 г. в двореца “Бернсторф” в Копенхаген. Обучават го частни учители, както се повелява за един принц. През лятото на 1874 г. с баща си пътува за Исландия, за да отбележат 100 години от присъединяването на острова към датската корона. След това влиза във военноморското училище. През 1879 г. става младши лейтенант, а година по-късно ще е лейтенант. През 1911 г. ще бъде обявен от брат си за адмирал.
Участва в няколко научноизследователски ескпедиции в Атлантическия океан и Северно море, като дори оглавява някои от тях.

От 1883 г. той живее в двореца “Бернсторф” с племенника си принц Георгиос Гръцки, който е оставен от другия му брат, за да го обучи за офицер от флота. Момчето е отчаяно от това, че баща му и майка му го изоставят в северната държава, и се отдава на вуйчо си.

“В момента, в който корабът на татко и мама отплава, се оказах сам. В държава, която е студена и непозната. Добре че беше вуйчо, който да ми помага”, споделя принцът в мемоарите си.

Георгиос е вторият син в семейството. Батко му Константин ще седне на трона на Гърция след убийството на баща им. Имат още трима братя - Николаос, Андреос и Христофорос, както и три сестри - Александра, Мария и Олга.

Връзката с племенника не пречи на Валдемар да се ожени за принцеса Мари Орлеанска на 20 октомври 1885 г. на гражданска церемония в Париж пред повече от 1000 гости.

Неин чичо е принц Филип, граф на Париж. В един момент дори се опитва да възроди монархията като наследник на кралската династия.

За мнозина бракът на датчанина и Мари е политически, но други твърдят, че всичко е било по любов. Папа Лъв XIII дава благословията си за брака само при условие, че синовете им запазят лютеранската вяра на баща си, а дъщерите бъдат римокатолички като майка си.

Връзката им е заради любовта и на двамата към морето. Принцесата има татуировка на котва на рамото си, което е нещо забранено в кралските фамилии по онова време.

Двамата стават много популярни в Дания особено заради факта, че Валдемар е единственият от роднините на краля, който остава в родината си. Започват да помагат за създаването на Източнодатската компания, която става една от най-могъщите в Европа през ХIХ век. Особено важно за приходите на компанията е пътуването на принца до Сиам, където постига търговско споразумение с местия крал. По това време Сиам е една от най-богатите държави в Азия. За пътуването, което отнема две години - от 1899 до 1900 г., той наема от роднините си английския кораб “Валкюрия”.

Двамата имат четири момчета и едно момиче. Трима от синовете им напускат кралското семейство, след като сключват неравнопоставени бракове.

Принц Аге (1887 - 1940) се жени за Матилда Калви дей Конти ди Берголо, отказва се от титлата си и напуска семейството. Дава му се титлата граф на Розенборг. Развежда се. Има един син.

Принц Аксел (1888 - 1964) остава верен на традициите и взема за съпруга принцеса Маргарете Шведска. Те имат двама синове.

Принц Ерик (1890 - 1950) взема канадката Луиз Франсес Бут и напуска кралското семейство. Също получава титлата граф на Розенборг. Развежда се, има син и дъщеря.

Принц Виго (1893 - 1970) последва братята си Аге и Ерик и се жени за американката Елинор Маргарет Грийн и е третият граф на Розенборг. Двамата остават бездетни.

И последното дете на Валдемар - принцеса Маргарете (1895 - 1992), остава вярна на датското кралско семейство, като сключва брак с принц Рене от династията Бурбон-Парма. Двамата имат трима синове и една дъщеря - принцеса Ане, която става кралица на Румъния, след като сключва брак с Михаил I.

Според мнозина точно принцът окуражава децата си да изберат любовта пред дълга към държавата заради по-либералните си разбирания.

Валдемар умира на 14 януари 1939 г., три десетилетия след съпругата си, в Жълтия дворец в Копенхаген. Погребан е в катедралата на град Роскилде.

А на 25 април 1887 г., или близо ІІІполовин година след първия си избор, Третото велико народно събрание одобрява немския принц Фердинанд Сакс-Кобург и Гота за български княз, а на 3 август същата година, след клетвата му, се разпуска. Фердинанд е избран от тричленна комисия, излъчена от депутатите на 1 ноември предната година - д-р Константин Стоилов, Константин Хаджи Калчев и Димитър Греков. Той им е предложен в операта на Виена на 1 декември от майора от запаса Фон дер Лааба.