На 17 март по Apple TV+ тръгна един от най-очакваните сериали за годината - шоуантологията “Екстраполации”. Това са осем отделни истории от бъдещето, което е обречено заради глобалното затопляне.
Продукцията е авторски проект на холивудския Нострадамус Скот Бърнс, който има зад гърба си пророческия филм “Заразяване”, както и “Докладът”, “Пералнята” и “Страничен ефект”.
Три от цитираните четири заглавия са режисирани от Стивън Содърбърг - детето чудо на авторското кино, който за почти 40-годишната си кариера доказа, че от холивудската флора и фауна може да бъде отнесен главно към подводните млекопитаещи. В смисъл, че
успява да намери различни жанрови пристанища,
в които се чувства (с извинение за клишето) като риба във вода.
Постоянен съавтор на Содърбърг, при това в различни роли - режисьор, сценарист, оператор, че и монтажист, Бърнс периодично превъплъщава на екрана собствените си преживявания.
“Екстраполации” е най-свежият му и най-фундаментален проект, в който той и Содърбърг са и майка, и баща, и сценаристи, и режисьори, и продуценти.
Монополът върху собственото творение от страна на Бърнс е разбираем - сложната история за един бъдещ свят (осемте епизода обхващат период между 2037 и 2070 г.), който се дави в ледниците и се пържи на слънце, е твърде крехка, за да бъде дадена в чужди ръце.
Планетата загива заради глобалното затопляне,
хората са разтревожени от измирането на всичко живо, а природата се готви всеки момент да се отърве от всички, които вредят.
В тези странни времеви периоди са разположени различни един от друг персонажи, в триъгълната йерархия на които тържествува героят на Кийт Харингтън (Джон Сноу от “Игра на тронове”).
Той е изнервен милиардер и меценат, но всъщност пресметлив задник от Силиконовата долина, който не само наблюдава началото на края, ами е и негова първопричина. В образа на богатия IT гений с кофти характер и необятни амбиции лесно се вижда пародия на Илон Мъск - не толкова смешна, колкото по-скоро трагична.
Слава богу, никой не ни кара да съчувстваме на един от най-богатите хора на планетата. Напротив - Бърнс отделя много повече внимание на прости откъм форма, но с богато съдържание герои. Това са учени, равини, също така и техните родители, които са притеснени от края на света и се опитват по някакъв начин да отложат трагичния финал на планетата, изтощена от човешката алчност.
Но в този театър на човешки трагедии са ангажирани някои от най-големите звезди на Холивуд. Ето само няколко имена, които създателите на сериала хвърлят като кукички със стръв към потенциалните зрители - Сиена Милър, Тахар Рахим, Марион Котияр, Форест Уитакър, Тоби Магуайър, Даян Лейн и Мерил Стрийп.
Последната, между другото, попълва филмографията си с нова роля - предизвикателство. Дава живот и глас на огромен кит, който разсъждава за бъдещето на света с героинята на Сиена Милър.
Подобни новаторски виждания за света на бъдещето в “Екстраполации” има повече от достатъчно -
Бърнс даже не се опитва да скрие възторга си
от собствената си фантастична антиутопия
Харесва му да се вглежда в обгърнатия от плътен смог свят, задъхващ се от замърсяването на въздуха, харесва му да изучава поведението и решенията на героите, намиращи се на ръба на собственото си оцеляване, и да рисува картина на бъдещето, в която красотата жадно се поглъща от уродливостта.
Многообразието на героите и свършеното от тях обаче превръщат сериала в одеало от малки парчета, което е добре съшито, но с бели конци. Назидателният тон на Бърнс спира въздуха и на без това изпитващото кислороден глад човечество, а проповедите на героите правят от потенциално завладяващия сюжет скучен и обезкървен текст за това, че човекът е зло. Все едно че не си го знаем.
Коментари (0)
Вашият коментар