“Ню Йорк таймс” за Светлана Янчева: Саркастична и нетърпелива

След 2 аскеера и номинация за “Оскар” с филма “Страх” актрисата, наричана Графинята, спечели и най-важния “Икар” - за водеща женска роля

Ако Светлана Янчева отреже косата си, хваната обикновено на къса плитка, и я разроши, напускайки миловидното си разсъдливо лице, става красива холивудска актриса. Но тя и без тази промяна играе на сцената като първокласна холивудска актриса.

Много дълбока, точна и разумно зрелищна, Светлана напомни за таланта си преди няколко дни, когато спечели наградата “Икар” за най-добра актриса с ролята си на Уини от емблематичната пиеса на Бекет “О, щастливи дни”. Маргарита Младенова сякаш се върна 30 години назад и потърси най-доброто в актрисата, която беше в екипа, донесъл първата слава на “Сфумато” със спектакъла “Чайка”.

През 1989 г. Грети Младенова и Иван Добчев създават Театрална работилница “Сфумато” и Светлана е сред първите актьори основатели. Тя свързва живота си с тази структура и през следващите години не знаем нищо за нея извън “Сфумато” и филмите, които снима, запазвайки личното си пространство от клюки, догадки, любопитство. Тази скритост от публичните очи се мотивира от нейната склонност към езотеричното, от повече или по-малко осъзнато търсене на напрежение в отношенията и връзките си.

Тя е родена на 31 октомври и пази немалко от характерностите на Скорпиона. Затвореното ѝ лице и спокойните движения мамят – тя кипи вътрешно, напрегната най-вече от непрекъснатото чувство, че нещо ще се случи. Също като подрастващите момичета от психотрилърите в детството си чува потропване тук-там вкъщи и сънува с отворени очи фантастични сцени с тайнствени появи и изчезвания. 

Родена е в Бургас и родителите ѝ се опитват да надмогнат провинциализма на средата, като я водят 5 - 6-годишна да учи пиано. Това приключение не свършва сполучливо, изместено от желанието ѝ – този път нейно лично, а не на родителите ѝ – да играе театър. И тя започва да посещава детската школа на Любомир Младенов, един от ветераните на театър “София”. В махалата правят фестивали “Златен Орфей”, обличат различни костюми.

Театрално детство, което ще я отведе до ВИТИЗ.

Светлана Янчева играе Маша в “Чайка”, спектакъла, който легитимира “Сфумато”. После следват “Играем Петрушевска”, “Свидетелства за светлината по време на чума”, “P.S.”, “Луда трева” (Светлана с изпълнението на Суса печели “Аскеер 1994” за поддържаща роля), “Вуйчо Ваньо” (Светлана е с номинация за “Аскеер 1994” за водеща роля с изпълнението на Елена Андреевна), “Три сестри”, “Апокриф”, “Тирезий Слепият”, “Антигона Смъртната”, “Квартет”, “Сънят на Одисей” (Светлана печели номинация за “Аскеер 1998” за поддържаща роля), “Долината на смъртната сянка: Альоша”, “Мъртвешки танц” (Светлана печели “Аскеер 2007” за водеща женска роля, първа награда за женска роля на ХIХ международен фестивал на малките театрални форми във Враца през 2008 г. и номинация за главна роля “Икар 2008”).

С постановките на “Сфумато” Светлана ще играе в Австрия, Германия, Корея, Люксембург, Македония, Португалия, Румъния, Русия, Словения, Франция, Нидерландия, Хърватия, Чехия, Швейцария. Актрисата ще ми признае, че турнетата я разтоварват и тя беснее с колегите си. Защото ѝ харесва такъв безотговорен живот за кратко.

Петнайсет години по-късно Грети Младенова извлича Светлана от масовките на Малък градски театър и я поставя заровена в конструкцията на Фичо Тороманов, за да изрече думите на Бекет в “О, щастливи дни”. Страхотна роля, страхотно превъплъщение! Уини на Светлана Янчева е мрачна, ядовита жертва на мрачната реалност в днешна България, когато нищо не е устойчиво, оптимистично, доброкачествено.

Един ден през декември 1988 г. операторът Емил Христов ѝ телефонира и казва, че някакъв режисьор настоявал да я вземе за свой филм. Светлана отива с Христов на уреченото място - Клуба на филмовите дейци, и се запознава с Петър Попзлатев. Тя не се дърпа на предложението му да се снима във филма “Аз, графинята”. В края на краищата става дума за главна роля. Лентата е за реално лице, известната в подземния свят Сиси Графинята, станала наркоманка, живееща с престъпници, жертва на правилата на социалистическото общество.

След излизането на филма Светлана често е наричана в медиите Графинята, а “Аз, графинята” печели наградата на град Торино за най-добър игрален филм на Международния фестивал на младото кино през 1989 г. и наградата на журито за най-добър игрален филм от Европейския фестивал за дебюти в Анже, Франция, през 1990 г.

Това киноприключение има и интимен резултат в живота на Светлана. Два месеца след като заснемат “Аз, графинята”, Светлана и Попзлатев заживяват заедно, а 4 години по-късно се женят.

Актрисата играе в още два филма на мъжа си – “Нещо във въздуха” (1993) и “Господ слезе да ни види” (2000). През годините на XXI век тя е сред най-изявените фигури на българското кино, участваща в забележителни продукции като “Писмо до Америка”, “Подгряване на вчерашния обяд”, “Разследване”, “Приятелите ме наричат Чичо”, “Светото семейство”, “Аве”, “Цветът на хамелеона” и др. 

През 2020 г. Ивайло Христов взема Светлана във филма си “Страх”, който е номиниран за “Оскар” в категорията “Чуждестранен филм”. Светлана е толкова добра, че влиятелният вестник The New York Times пише в културната си рубрика: “Янчева силно наподобява излъчването на Франсис Макдорманд – саркастична, уморена и нетърпелива. Тя е харизматичният морален център на филма, точно както Макдорманд беше в “Три билборда извън града”. Но “Страх” има по-ясно и по-подробно усещане за място от филма за трите билборда”, а Ивайло Христов е “вещ в бавното разпалване на напрежението и комичното погрешно насочване”.

Днес можем да гледаме Светлана Янчева на сцената на МГТ “Зад канала” в постановките “Пияните”, “Една испанска пиеса”, “Зимата на нашето недоволство”.