Светът е разтърсван от грандиозни измами, свързани с призраци, императори, катастрофи и свети интимни части. Датиращи от около 800 години, тези лъжи са звучали толкова убедително, че променяли икономиките, укрепвали религиозната вяра или предизвиквали масова паника. И не е изненадващо, че целта на повечето от тях е била финансова печалба.
Наблюдателните туристи могат да проследят историите на някои от тези големи измами в Азия, Европа и САЩ. Ако знаете къде да търсите, ще ги откриете издълбани в мрамор, заснети на филм, вградени в градски пейзажи и запазени в музеи, пише списание National Geographic, цитирано от trip.dir.bg
Писмото на гибелта
Съвременните туристи се разхождат небрежно по улиците на историческия град Толедо, Испания, включен в списъка на ЮНЕСКО, но някога те били свързвани с гибелта. През 1184 г. писмо, предсказващо апокалипсиса, обикаля Европа. Предполага се, че е написано от астролози от Толедо, които предупреждавали, че краят на света идва през 1186 г. във водовъртеж от земетресения, бури и епидемии.
Настанала паника. "Хората в много региони на познатия тогава свят започнали да постят, да се молят и да организират религиозни шествия, за да предотвратят бедствията", казва Джонатан Грийн, автор на Printing and Prophecy.
През следващите векове различни версии на писмото от Толедо получават широко разпространение, предизвиквайки нови опасения. За да се впуснат в тази история за Армагедон, туристите могат да изкачат впечатляващата планина Синай в Египет, където се предполага, че отшелник е написал една от адаптациите на писмото.
Снимки от отвъдното
Брадат мъж се взира в обектива, докато призрачна, забулена дама се извисява над рамото му. Това е едно от десетките зловещи изображения на американския фотограф Уилям Х. Мъмлер, събрани от музея на Джон Пол Гети в Лос Анджелис, Калифорния, и музея на Джордж Ийстман в Рочестър, Ню Йорк.
В средата на 1800 г. Мъмлер става известен по Източното крайбрежие на Америка със "способността си" да улавя в изображения духове, дебнещи до хората. Клиентите плащали щедро за тези снимки, вярвайки, че те изобразяват починалите им близки. За да ги заблуди, Мъмлер използвал снимки, наподобяващи техни починали роднини, казва Луис Каплан, професор по история на фотографията в Университета в Торонто.
"Мъмлер практикува занаята си през 60-те години на XIX век, по време на разцвета на спиритуализма - религиозно-философско течение, според което общуването с мъртвите е възможно", казва Каплан. "Тези клиенти, които скърбят за загубите на свои близки попадали на снимките на Мъмлер, които им предлагали утеха и начин да се свържат отново със своите скъпи починали."
Ренесансовият фалшификат
Във Ватиканския музей "Пио Клементино" посетителите могат да видят как морски змии нападат вкаменен свещеник и две момчета. Това ужасяващо произведение на изкуството, наречено "Лаокоон и синовете му", е изваяно от мрамор. От кого точно, не е ясно. Уеб сайтът на музея посочва, че скулптурата е открита в Рим през 1506 г. и идентифицирана като статуята на Лаокоон, описана от римския автор от I век Плиний Стари като "шедьовър на скулпторите от Родос".
Но може и да не е 2000-годишен гръцки шедьовър. По-скоро е ренесансов фалшификат от прочутия италиански художник Микеланджело, казва Лин Катерсън, преподавателка по история на изкуството в Колумбийския университет. Откакто за първи път изказва това твърдение през 2004 г., няколко изследователи на изкуството поставят под въпрос теорията ѝ, но никой не я опроверга, казва Катерсън.
Тя посочва силните прилики между Лаокоон и скица на Микеланджело, направена пет години преди скулптурата да бъде открита. Катерсън вярва, че може би геният е изваял тайно това произведение, планирайки то да бъде "открито".
"Антиките били търсени и имали много високи цени, защото по това време били редки", казва тя. "Ренесансовите гениални скулптори като Микеланджело и преди него Донатело не били глупави и затова предлагането отговаряло на търсенето. Блестящите, убедителни фалшификати изисквали брилянтни скулптори."
Свещени препуциуми
Малкият френски град Шартър примамва туристите с внушителната си готическа катедрала от XII век. И все пак в продължение на много години посетителите прииждат тук не за да се любуват на сложната каменна зидария и витражите, а за да видят препуциума на Исус.
Това е една от повече от 20 църкви в Средновековна Европа, които твърдели, че притежават част от отстранената кожа на Исус при обрязването, казва Джеймс Уайт, асистент по история в Университета на Алберта. Няма как всички тези реликви да са били истински, независимо от вярата на човек, казва Уайт. "Въпреки това, след като реликвата е била придобита от определена църква, следващите поколения епископи, монахини, монаси и вярващи смятали, че тя притежава сила. Църквите и градовете, в които се намирали, също можели да забогатеят благодарение на своите реликви - те били нещо като туристически спирки на своето време.
Днес не съществува версия на светия препуциум, казва Уайт. Много от тези "реликви" са унищожени по време на Френската революция. Последната реликва изчезва през 1983 г. от Калката, близо до Рим, където е била изложена по време на празника на обрязването, който се провежда на 1 януари всяка година.
Наполеоновата измама
Bartholomew Lane във финансовия район на Лондон, е мястото, където пътешествениците могат да посетят Музея на Банката на Англия (Bank of England Museum). Но на тази къса улица някога бил адресът на Лондонската фондова борса - сцена на една измама от 1814 г., колкото дръзка, толкова и печеливша. През февруари същата година британският лорд Томас Кокрейн и съучастникът му капитан дьо Беренже предизвикат скандал на финансовите пазари в Англия.
Тяхната измама започва, когато дьо Беренже облича военен костюм и казва на хората в Доувър, Англия, че е пристигнал от Париж, а император Наполеон току-що е бил убит и Франция е на път да бъде победена от Съюзниците - обединение на няколко европейски страни, включително Великобритания.
Добрата новина се разпространява бързо. Когато Лондонската фондова борса отваря на следващия ден, търговията процъфтява. Очакващ това, Кокрейн натрупва държавни облигации, които веднага продава на голяма печалба.
Скоро обаче става ясно, че Наполеон е жив и финансовата измама е разкрита. Кокрейн е изправен пред съда, където се опитва, безуспешно, да прехвърли вината върху дьо Беренже. Той е признат за виновен, след което бяга от Англия, оставяйки нагло петно върху "Бартоломю Лейн".
Истински артефакти, фалшиви находки
Много от пътешествениците, които се наслаждават на зелените гори, драматичните водопади и спокойните шинтоистки храмове в японската префектура Мияги, може би не знаят, че това е епицентърът на скорошна дръзка научна измама. През 70-те години на миналия век археологът любител Шиничи Фуджимура започва да заравя истински древни артефакти в Мияги на места, които според него са палеолитни обекти (близо 200) на възраст до 500 000 години.
Това пренаписва историята на Япония, за която дотогава се смята, че е обитавана само от 30 000 години. Всъщност много от артефактите датират от периода Джомон в Япония, през който страната е обитавана от култура на ловци събирачи (13 000-300 г. пр.н.е.).
Удивителните "находки" на Шиничи са широко отпразнувани и дори му носят прозвището "Божиите ръце". Но това фалшиво божество пада на земята през 2000 г., когато японските медии го залавят да заравя каменинови изделия, събрани от друго място, близо до място в Мияги, където се провеждат разкопки.
Измамата на Шиничи остава неразкрита толкова дълго, защото наличието на толкова древни обекти в Япония е правдоподобно, казва археологът Марк Хъдсън от германския Институт за геоантропология "Макс Планк".
"Липсваше конкретна археологическа причина, поради която подобни находки да са невероятни", казва Хъдсън, който е автор на проучване относно измамата. "Може би най-добрите измами са точно такива? Ако нещо е твърде необичайно, хората ще са подозрителни. Но ако започват с предпоставката "е, може и да е вярно", тогава приемането е по-лесно."
Коментари (0)
Вашият коментар