Четири нови кадъра с послания против войната и Путин са били включени във филма „φ1.618“, изпратен от Теодор Ушев за прожекциите в рамките на 45-ия Московски международен филмов фестивал.
Става въпрос за така наречения 25-и кадър - незаконна днес техника, използвана в рекламата през 50-те. Когато сложиш само един кадър с някаква марка, лого, текст, окото не го засича, но мозъкът регистрира изображението и на подсъзнателно ниво отчита присъствието му, обяснява Ушев.
"Във филма така или иначе има splash кадри, като тези в комиксите. Трябваше само да подменя няколко кадъра с нови изображения, които направих – четири на брой: „Путин говно", „Нет войне" и „Иди" и „На хуй", които сложих един след друг.", разказа номираният за "Оскар" българин.
"24 часа" първи публикува скритите послания.
"Първите два сложих в танца на Гаргара. Другите – в края, преди експлозията на Пумпала. Целта беше да бъдат на места, където да не се забелязват. Но да останат в подсъзнанието на зрителя. 
Проблемът бил как при първия чек на файла да не го видят. Ушев измислил номер - "Имаше правописна грешка в един текст. Те го отбелязаха, когато превеждаха филма, и тогава им изпратих новия файл с въпросните кадри."
Световноизвестният български аниматор и режисьор обаче отказва статуетката от града, в който "се издават заповеди за убийства на деца, жени и старци".
Ето коментарът на Теодор Ушев пред "24 часа" минути след като церемонията бе излъчена:
"От половин час получавам поздравления от приятели руснаци. Истината не може да се скрие. Фактът, че главният пропаганден канал на Путин промени програмата си, за да може да скрие съобщението ми, за да упражни цензурата си, е показателен за страха и нищожеството на тези малки, комплексирани, недостойни и страхливи хора. Слава на Украйна!".
„Войната унищожава руската култура. Всяка ваша изстреляна ракета изгаря по една руска книга. Всяка ваша бомба взривява по едно стихотворение, унищожава по един филм. С всяко убито невинно дете или жена убивате и по един ваш писател, артист, режисьор. Войната убива вашето изкуство!", заявява той, цитирайки руски автори, по време на проведената с руски журналисти пресконференцията след официалната медийна прожекция на филма в Москва.
Приятел на Теодор Ушев, филмов критик от Русия, го навил да изпрати филма си за фестивала. Каза ми, след като го беше гледал в Талин: „Това е филм за фашизма в Русия, ще има много важно въздействие върху хората там", разказа Ушев за това как му е дошла идеята да участва на Московския филмов фестивал. Аз му казах, че се шегува. След това размислих и го изпратих. Нямах никакви илюзии, че ще го вземат. Съобщението в него е много ясно – филмът описва един тоталитарен дистопичен свят, копие на това, което представлява Русия днес", каза Ушев.
"Два дни по-късно получих съобщение, че искат филма за конкурсната програма. Това се случи един месец преди крайния срок за изпращане на филми. Не можех да повярвам. Нито аз, нито хората от екипа. Дори някой каза: „Тия от селекционната комисия някой ще ги убие“. Отначало реакцията ми беше, че в никакъв случай, филмът ми няма да ходи във фестивала на Михалков. След това поговорих с колеги от Русия, разказах им за случката. Всичките, до един противници на режима, ми казаха: „Задължително филмът трябва да се прожектира". Трябва да е ясно – ако това беше филм за птичките и пчеличките, никога не бих го изпратил. Но, мислех си, това е филм, който може да повлияе по някакъв начин на хората, които по принуда продължават да живеят там. Да им даде кураж, да ги утеши", споделя още аниматорът пред БТА.
"В момента ситуацията в Русия е такава, че е почти невъзможно да се спасиш и да избягаш. Има непробиваема стена, през която не минава никаква светлина. И птичка не може да прелети. С различни методи (познати ни от времето на соца) държат хората вътре. Отнемане, неиздаване на паспорти. Няколко мои приятели се опитват да излязат от месеци, но имат малки деца и режимът нарочно не им издава паспорти", казва още той.
"В един момент, признавам си, представих как отивам там и правя акция на Червения площад. Другата идея беше да пиша надписи с невидим флуоресцентен маркер, както го правих в София (вижте филма „Невидими връзки"), но бързо се отказах. Предстоят ми по-интересни проекти от това да лежа в наказателна колония и да вкарам Канада в зор как да ме измъкне оттам. За проруските ни български дипломати, назначени от проруския ни президент, ми е ясно – щях да им доставя голямо удоволствие, ако ме опандизят в руски затвор. Още от началото си играехме на котка и мишка с хората от фестивала. До един момент, в който усетих, че те много, ама много, искат филма ми там. Те много добре знаеха кой съм, какви са възгледите ми. Разбрах от тях, че руското посолство в Париж отказва да ми издаде културна виза и, ако искам, трябва да отида с туристическа, което означава, че могат да ме закопчаят направо на летището. Те тайничко ми казваха: „Недей да идваш“. Цялата кореспонденция беше като в роман на Джон льо Каре", така Ушев отговори на въпрос обмислял ли е вариант да отиде лично на фестивала.
На филма на Тео са посветени статии и в канадски медии. "Това е идеална приказка, за да се избяга от цензурата", разказва той пред "Ла Прес" - най-голямата франкофонска независима медия в страната. И специално обяснява за подсъзнателните изображения, които е вмъкнал за прожекцията в руската столица, откроявайки "Не на войната" и "Путин е лайно".
Ушев пояснява още, че главният герой във филма е неговото алтер его и че в лентата той цитира всички картини, филми и книги, които обича.
Коментари (0)
Вашият коментар