- Непрекъснато повтаряният рефрен всъщност изразява общите ни национални комплекси, но няма нищо общо с истината
- Националното ни филмопроизводство има дълга традиция в наградите на най-престижни форуми по цял свят. Печели признания на най-големите фестивали - Кан, Венеция, Берлин, Сан Ремо...
На 31 март в Лос Анджелис почина от рак Христо Живков, един от най-успешните български актьори в чужбина. Много хора ще си спомнят филма на Мел Гибсън “Страстите Христови”, в който Живков беше Йоан и си партнираше с жената мечта Моника Белучи в ролята на Мария Магдалина.
Христо изигра и ролята на Джовани де Медичи в италианския филм на Ермано Олми “Занаятът на оръжията”, който през 2001 г. е представен на кинофестивала в Кан. Филмът е отличен и с две много престижни награди - “Давид на Донатело” и “Златен лъв” във Венеция. Живков е в главната роля и във филма “В моя памет” на режисьора Саверио Костанцо - филм, с който е открит фестивалът в Берлин през 2007 г.
Христо Живков играе и продуцира и няколко български филма, най-известният от които е “Отчуждение” - дебют на режисьора Милко Лазаров през 2013 г. Филмът участва на фестивала във Венеция, където печели наградата “Европа синемас лейбъл”, както и награда за най-добър режисьор от Федерацията на европейските критици и критиците от Средиземноморския регион.
Случаят с Христо Живков ни провокира да разкажем за някои от най-успешните български филми, печелили награди и признания на световни международни кинофестивали.
Първите големи награди печелят копродукции. През 1955 г. в Кан е показан българо-съветският филм “Героите на Шипка” - епична историческа драма. Сергей Василиев е отличен с наградата за режисура.
През 1958 г. СИФ и ДЕФА - ГДР (Германска демократична република) обединяват усилията си и снимат филма “Звезди". Сценарист е Анжел Вагенщайн, режисьор - Конрад Волф. Темата - депортацията на евреите в концентрационни лагери. В Кан филмът печели специалната награда на журито. “Звезди” печели награди и на други международни кинофестивали (МКФ) - в Австрия, Великобритания, Мексико, Франция и Австралия.
“Земя” е първият изцяло
български филм, показан
през 1956 г. в Кан,
и то в конкурсната програма на фестивала.
За представянето му заминава малка делегация, в която са и Гинка Станчева и режисьорът Захари Жандов. Настаняват ги в хотел “Мартинес” - един от най-престижните в града - аристократичен, на главната улица “Кроазет”, на брега на морето.
По идея на Ваня, съпругата на Захари Жандов, Гинка Станчева се явява на премиерата облечена в българска национална носия, което много впечатлява участниците и гостите на фестивала.
“С Ваня решихме, че с нищо няма да вземем акъла на французите и на фестивалните звезди - нито с бижута, нито с диаманти, нито с рубини. Ами най-добре е да отида с красива нашенска носия - с такава, с каквато се снимах във филма”, разказваше Гинка Станчева.
И когато след прожекцията на “Земя” тя се появява на червения килим с тези дрехи, целият салон става на крака и започва да ръкопляска. Френски вестник нарича Гинка Станчева “ла ведет булгар”. Българската звезда!
1960 г. е щастлива за
филмовото семейство Бинка
Желязкова и Христо Ганев.
Техният филм “А бяхме
млади”, освен че обира
няколко български признания,
печели първа награда “Златен медал” в Москва и награда за операторско майсторство в Прага. А в колумбийския град Картахена - взима първа награда “Старите обувки” на Асоциацията на киноклубовете” и втора награда на Националния съвет на кинокритиката.
54 години по-късно - през 2014 г., в университета на Картахена е погребана урната с праха на великия колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес.
“Слънцето и сянката” (1962)
на режисьора Рангел
Вълчанов е българският
филм с най-нетрадиционни
чуждестранни награди
От Карлови Вари, Чехословакия, си тръгва с наградата на ФИПРЕССИ и с медал за експеримент.
В Сан Франциско, САЩ, печели приза на филмовото списание “Шоу” за обещаващ млад талант на Рангел Вълчанов. На Международния технически конкурс в Москва е отличен с диплом втора степен. В Мелбърн филмът е класиран първи от петте най-добри филма, третиращи темата за ядрената война.
На Международната среща на филми за младежта в Кан печели наградата на зрителското жури. На МКФ на мира в Лос Аламос - възпоменателна награда “Джон Ф. Кенеди” за сполучливо изразяване на идеите за мир.
“Козият рог” все още е
смятан за най-добрия
български филм
През 1972 г. той е един от осемте чуждестранни филма, номинирани за “Оскар”. От селекционната комисия в САЩ изпращат писмо с молба за копие, което да отговаря на съответни технически параметри, за да бъде излъчено пред главното жури.
В България обаче не изработват такова копие. И до днес не се знае категорично дали това е било поради техническа невъзможност, или поради прословутата нашенска завист.
“Козият рог” е един от най-награждаваните български филми. На международния кинофестивал в Карлови Вари през 1972 г. печели специалната награда на журито, в Панама Катя Паскалева грабва приза за най-добра женска роля. На следващата 1973 г. филмът е награден със “Сребърен Хюго” в Чикаго, с трета награда в Коломбо, Шри Ланка, а в Брюксел Катя Паскалева отново взима отличие за най-добра роля - наградата “Фемина”. През 1974 г. от Сантарен, Португалия, лентата донася на България Голямата сребърна купа.
“Козият рог" има малшанса да се яви на Варненския кинофестивал в компанията на филма “Наковалня или чук”, посветен на 80-ата годишнина от рождението на Георги Димитров.
Журито връчва “Златна роза” на режисьора му Христо Христов, а “Козият рог” получава първа награда и наградата на публиката и ЦК на ДКМС отличава Катя Паскалева за ролята на Мария.
Преди 1989 г. България има
много силно детско кино
“Изпити по никое време” (1973) на Братя Мормареви и Иванка Гръбчева може би не е най-добрият, но е най-награждаваният в чужбина филм с герои деца:
l МКФ в Хихон, Испания - голямата награда “Златен Пелайо”.
l Наградата на Съюза на писателите-кинематографисти на същия филм
l Наградата на ЮНЕСКО
l Наградата на Испанския национален център за детско-юношеско кино
l Награда на МКФ в Сантарен, Португалия
Филмът “Последно лято”
(1974) по сценарий
на Йордан Радичков
носи на Христо Христов наградата за най-добър режисьор на 7-ия МКФ в Аталанта, САЩ.
Григор Вачков получава наградата за мъжка роля - “Златен медал”, на МКФ в Сан Ремо, Италия.
Международното жури на МКФ в Тулон, Франция, връчва на филма Специалната награда.
“Последно лято” е удостоен и със сертификат за класирането му между най-добрите филми на МКФ в Лос Анджелис, САЩ.
Когато Христов се подготвя да снима “Последно лято”, Радичков навива Григор Вачков да изиграе ролята на Иван Ефрейторов.
“Ти луд ли си бе, Данчо? - възкликва актьорът. - Аз съм комик, аз съм Митко Бомбата. Как ще играя драмата на Ефрейторов, когато зрителите ще се засмеят още като ме видят, и до края ще чакат нещо смешно от мен. Виж, дето трябва да кося във филма, това го мога!”
Григор Вачков се съгласява и по време на снимките толкова се променя, че дори спи като Иван Ефрейторов - със стиснати устни и сбръчкани вежди. Прави го, за да влезе в кожата на героя си - мрачен темерут, но с вътрешна доброта.
През 1978 г. филмът на
Георги Дюлгеров и Руси
Чанев “Авантаж” е
изпратен на фестивала в
Западен Берлин трудно
“Как може да участваме с филм, който показва социалистическа България като затвор и в такива мрачни и негативни краски”, негодуват идеологическите стражари..
Но филмът се връща с втора награда - “Сребърна мечка”. В журито, председателствано от Патриша Хайсмит, са Лариса Шепитко, Серджо Леоне, Тео Ангелополус, Конрад Волф. Битката за призовете е епична, нашият филм ту влиза, ту изпада от сметките. Накрая е победен само от испанския “Вечерята”.
Основната заслуга за наградата е на Лариса Шепитко, една наистина невероятна жена, признава Георги Дюлгеров.
В италианския град Авелино филмът е отличен с първа награда “Златен Лачено” за режисьора Георги Дюлгеров и актрисата Мария Статулова.
“Опасен чар” (1984) е
един от най-обичаните
български филми
Помните изключителното актьорско изпълнение на Тодор Колев, нали? Но освен популярен в родината филмът е харесван и оценен и на два световни фестивала.
На Международния фестивал на телевизионните филми “Телеконфронто” в Кианчано-Терме, Италия печели Голямата награда. А на фестивала на комедийните филми в Шамрус, Франция, е отличен със специалната награда.
И още!
“Изпит” - дебютът на Георги Дюлгеров през 1971 г., е отличен с втора награда на ФИПРЕСИ на МКФ в Локарно, Швейцария.
През 1973 г. Георги Парцалев получава наградата за мъжка роля на 25-ия фестивал на трудещите се в Прага, Чехословакия, за филма “Сиромашко лято”. Това е единствената награда на Парцалев за цялата му кино- и театрална кариера.
За филма си “Последната дума” Бинка Желязкова печели наградата “Фемина” на МКФ в Брюксел, Белгия.
“Преброяване на дивите зайци” получава втора награда на международното жури на 26-ия МФК в Локарно, Швейцария, през 1974 г.
Филмът “Звезди в косите, сълзи в очите” печели втората награда - “Златен портокал”, на МКФ в Анталия, Турция, през 1977 г.
За участието си във филма “Вилна зона” на МФК в Карлови Вари Катя Паскалева получава отличие “за принос в развитието на световното кино”.
И още много
През 1989 г., когато започва преходът в България, с филма си “Аз, графинята” режисьорът Петър Попзлатев връща зрителите през 1968-а - годината на политически сътресения, младежки вълнения, сексуална революция. Главната героиня Сибила е наркоманка, което проваля живота й. Филмът печели признание в Торино, Италия, Анже, Франция, и Троя, Португалия.
Спираме до сакралната 1989 г. В първите години на прехода киното изпада в будна кома. Малко са произведените филми през този период, а създателите им нямат пари за участия по фестивали.
Чак през 2004 г. в Сараево филмът на Зорница София “Мила от Марс” печели голямата награда за най-добър филм в региона, както и специалната награда за изключително ансамблово изпълнение.
През същата година филмът е отличен с наградата “Фасбиндер” и с наградата на икуменическото жури в немския град Манхайм-Хайделберг.
След този успех на младата режисьорка Зорница София българското кино се отърси от комплексите си и много филми получават награди и признание в чужбина. Впечатляващо много.
За тях ще разкажем
в следващ брой.
Коментари (0)
Вашият коментар