Беден роднина ли е българското кино на червения килим

Румяна Карабелова и Димитър Буйнозов във филма “А бяхме млади”, режисьор е Бинка Желязкова.

  • Непрекъснато повтаряният рефрен всъщност изразява общите ни национални комплекси, но няма нищо общо с истината
  • Националното ни филмопроизводство има дълга традиция в наградите на най-престижни форуми по цял свят. Печели признания на най-големите фестивали - Кан, Венеция, Берлин, Сан Ремо...

На 31 март в Лос Анджелис почина от рак Христо Живков, един от най-успешните български актьори в чужбина. Много хора ще си спомнят филма на Мел Гибсън “Страстите Христови”, в който Живков беше Йоан и си партнираше с жената мечта Моника Белучи в ролята на Мария Магдалина.

Христо изигра и ролята на Джовани де Медичи в италианския филм на Ермано Олми “Занаятът на оръжията”, който през 2001 г. е представен на кинофестивала в Кан. Филмът е отличен и с две много престижни награди - “Давид на Донатело” и “Златен лъв” във Венеция. Живков е в главната роля и във филма “В моя памет” на режисьора Саверио Костанцо - филм, с който е открит фестивалът в Берлин през 2007 г.

Христо Живков играе и продуцира и няколко български филма, най-известният от които е “Отчуждение” - дебют на режисьора Милко Лазаров през 2013 г. Филмът участва на фестивала във Венеция, където печели наградата “Европа синемас лейбъл”, както и награда за най-добър режисьор от Федерацията на европейските критици и критиците от Средиземноморския регион.

Случаят с Христо Живков ни провокира да разкажем за някои от най-успешните български филми, печелили награди и признания на световни международни кинофестивали.

Първите големи награди печелят копродукции. През 1955 г. в Кан е показан българо-съветският филм “Героите на Шипка” - епична историческа драма. Сергей Василиев е отличен с наградата за режисура.

През 1958 г. СИФ и ДЕФА - ГДР (Германска демократична република) обединяват усилията си и снимат филма “Звезди". Сценарист е Анжел Вагенщайн, режисьор - Конрад Волф. Темата - депортацията на евреите в концентрационни лагери. В Кан филмът печели специалната награда на журито. “Звезди” печели награди и на други международни кинофестивали (МКФ) - в Австрия, Великобритания, Мексико, Франция и Австралия.

“Земя” е първият изцяло

български филм, показан

през 1956 г. в Кан,

и то в конкурсната програма на фестивала.

За представянето му заминава малка делегация, в която са и Гинка Станчева и режисьорът Захари Жандов. Настаняват ги в хотел “Мартинес” - един от най-престижните в града - аристократичен, на главната улица “Кроазет”, на брега на морето.

По идея на Ваня, съпругата на Захари Жандов, Гинка Станчева се явява на премиерата облечена в българска национална носия, което много впечатлява участниците и гостите на фестивала.

“С Ваня решихме, че с нищо няма да вземем акъла на французите и на фестивалните звезди - нито с бижута, нито с диаманти, нито с рубини. Ами най-добре е да отида с красива нашенска носия - с такава, с каквато се снимах във филма”, разказваше Гинка Станчева.

И когато след прожекцията на “Земя” тя се появява на червения килим с тези дрехи, целият салон става на крака и започва да ръкопляска. Френски вестник нарича Гинка Станчева “ла ведет булгар”. Българската звезда!

1960 г. е щастлива за

филмовото семейство Бинка

Желязкова и Христо Ганев.

Техният филм “А бяхме

млади”, освен че обира

няколко български признания,

печели първа награда “Златен медал” в Москва и награда за операторско майсторство в Прага. А в колумбийския град Картахена - взима първа награда “Старите обувки” на Асоциацията на киноклубовете” и втора награда на Националния съвет на кинокритиката.

54 години по-късно - през 2014 г., в университета на Картахена е погребана урната с праха на великия колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес.

“Слънцето и сянката” (1962)

на режисьора Рангел

Вълчанов е българският

филм с най-нетрадиционни

чуждестранни награди

От Карлови Вари, Чехословакия, си тръгва с наградата на ФИПРЕССИ и с медал за експеримент.

В Сан Франциско, САЩ, печели приза на филмовото списание “Шоу” за обещаващ млад талант на Рангел Вълчанов. На Международния технически конкурс в Москва е отличен с диплом втора степен. В Мелбърн филмът е класиран първи от петте най-добри филма, третиращи темата за ядрената война.

На Международната среща на филми за младежта в Кан печели наградата на зрителското жури. На МКФ на мира в Лос Аламос - възпоменателна награда “Джон Ф. Кенеди” за сполучливо изразяване на идеите за мир.

“Козият рог” все още е

смятан за най-добрия

български филм

През 1972 г. той е един от осемте чуждестранни филма, номинирани за “Оскар”. От селекционната комисия в САЩ изпращат писмо с молба за копие, което да отговаря на съответни технически параметри, за да бъде излъчено пред главното жури.

В България обаче не изработват такова копие. И до днес не се знае категорично дали това е било поради техническа невъзможност, или поради прословутата нашенска завист.

“Козият рог” е един от най-награждаваните български филми. На международния кинофестивал в Карлови Вари през 1972 г. печели специалната награда на журито, в Панама Катя Паскалева грабва приза за най-добра женска роля. На следващата 1973 г. филмът е награден със “Сребърен Хюго” в Чикаго, с трета награда в Коломбо, Шри Ланка, а в Брюксел Катя Паскалева отново взима отличие за най-добра роля - наградата “Фемина”. През 1974 г. от Сантарен, Португалия, лентата донася на България Голямата сребърна купа.

“Козият рог" има малшанса да се яви на Варненския кинофестивал в компанията на филма “Наковалня или чук”, посветен на 80-ата годишнина от рождението на Георги Димитров.

Журито връчва “Златна роза” на режисьора му Христо Христов, а “Козият рог” получава първа награда и наградата на публиката и ЦК на ДКМС отличава Катя Паскалева за ролята на Мария.

Преди 1989 г. България има

много силно детско кино

“Изпити по никое време” (1973) на Братя Мормареви и Иванка Гръбчева може би не е най-добрият, но е най-награждаваният в чужбина филм с герои деца:

l МКФ в Хихон, Испания - голямата награда “Златен Пелайо”.

l Наградата на Съюза на писателите-кинематографисти на същия филм

l Наградата на ЮНЕСКО

l Наградата на Испанския национален център за детско-юношеско кино

l Награда на МКФ в Сантарен, Португалия

Филмът “Последно лято”

(1974) по сценарий

на Йордан Радичков

носи на Христо Христов наградата за най-добър режисьор на 7-ия МКФ в Аталанта, САЩ.

Григор Вачков получава наградата за мъжка роля - “Златен медал”, на МКФ в Сан Ремо, Италия.

Международното жури на МКФ в Тулон, Франция, връчва на филма Специалната награда.

“Последно лято” е удостоен и със сертификат за класирането му между най-добрите филми на МКФ в Лос Анджелис, САЩ.

Когато Христов се подготвя да снима “Последно лято”, Радичков навива Григор Вачков да изиграе ролята на Иван Ефрейторов.

“Ти луд ли си бе, Данчо? - възкликва актьорът. - Аз съм комик, аз съм Митко Бомбата. Как ще играя драмата на Ефрейторов, когато зрителите ще се засмеят още като ме видят, и до края ще чакат нещо смешно от мен. Виж, дето трябва да кося във филма, това го мога!”

Григор Вачков се съгласява и по време на снимките толкова се променя, че дори спи като Иван Ефрейторов - със стиснати устни и сбръчкани вежди. Прави го, за да влезе в кожата на героя си - мрачен темерут, но с вътрешна доброта.

През 1978 г. филмът на

Георги Дюлгеров и Руси

Чанев “Авантаж” е

изпратен на фестивала в

Западен Берлин трудно

“Как може да участваме с филм, който показва социалистическа България като затвор и в такива мрачни и негативни краски”, негодуват идеологическите стражари..

Но филмът се връща с втора награда - “Сребърна мечка”. В журито, председателствано от Патриша Хайсмит, са Лариса Шепитко, Серджо Леоне, Тео Ангелополус, Конрад Волф. Битката за призовете е епична, нашият филм ту влиза, ту изпада от сметките. Накрая е победен само от испанския “Вечерята”.

Основната заслуга за наградата е на Лариса Шепитко, една наистина невероятна жена, признава Георги Дюлгеров.

В италианския град Авелино филмът е отличен с първа награда “Златен Лачено” за режисьора Георги Дюлгеров и актрисата Мария Статулова.

“Опасен чар” (1984) е

един от най-обичаните

български филми

Помните изключителното актьорско изпълнение на Тодор Колев, нали? Но освен популярен в родината филмът е харесван и оценен и на два световни фестивала.

На Международния фестивал на телевизионните филми “Телеконфронто” в Кианчано-Терме, Италия печели Голямата награда. А на фестивала на комедийните филми в Шамрус, Франция, е отличен със специалната награда.

И още!

“Изпит” - дебютът на Георги Дюлгеров през 1971 г., е отличен с втора награда на ФИПРЕСИ на МКФ в Локарно, Швейцария.

През 1973 г. Георги Парцалев получава наградата за мъжка роля на 25-ия фестивал на трудещите се в Прага, Чехословакия, за филма “Сиромашко лято”. Това е единствената награда на Парцалев за цялата му кино- и театрална кариера.

За филма си “Последната дума” Бинка Желязкова печели наградата “Фемина” на МКФ в Брюксел, Белгия.

“Преброяване на дивите зайци” получава втора награда на международното жури на 26-ия МФК в Локарно, Швейцария, през 1974 г.

Филмът “Звезди в косите, сълзи в очите” печели втората награда - “Златен портокал”, на МКФ в Анталия, Турция, през 1977 г.

За участието си във филма “Вилна зона” на МФК в Карлови Вари Катя Паскалева получава отличие “за принос в развитието на световното кино”.

И още много

През 1989 г., когато започва преходът в България, с филма си “Аз, графинята” режисьорът Петър Попзлатев връща зрителите през 1968-а - годината на политически сътресения, младежки вълнения, сексуална революция. Главната героиня Сибила е наркоманка, което проваля живота й. Филмът печели признание в Торино, Италия, Анже, Франция, и Троя, Португалия.

Спираме до сакралната 1989 г. В първите години на прехода киното изпада в будна кома. Малко са произведените филми през този период, а създателите им нямат пари за участия по фестивали.

Чак през 2004 г. в Сараево филмът на Зорница София “Мила от Марс” печели голямата награда за най-добър филм в региона, както и специалната награда за изключително ансамблово изпълнение.

През същата година филмът е отличен с наградата “Фасбиндер” и с наградата на икуменическото жури в немския град Манхайм-Хайделберг.

След този успех на младата режисьорка Зорница София българското кино се отърси от комплексите си и много филми получават награди и признание в чужбина. Впечатляващо много.

 За тях ще разкажем

в следващ брой.

Руси Чанев във филма "Авантаж". Силната му актьорска игра допринася много за спечелването на "Сребърна мечка".
Руси Чанев във филма "Авантаж". Силната му актьорска игра допринася много за спечелването на "Сребърна мечка".
Анна Пруцнал и Георги Наумов във филма “Слънцето и сянката”. Режисьорът му Рангел Вълчанов е обявен в САЩ за обещаваш млад талант.
Анна Пруцнал и Георги Наумов във филма “Слънцето и сянката”. Режисьорът му Рангел Вълчанов е обявен в САЩ за обещаваш млад талант.
Саша Крушарска и Юрген Фрорип в българо-немския филм “Звезди”. Филмът е отличен със Специалната награда на журито в Кан през 1959
Саша Крушарска и Юрген Фрорип в българо-немския филм “Звезди”. Филмът е отличен със Специалната награда на журито в Кан през 1959
Режисьорът Христо Христов коментира филма “Последно лято” с неговия сценарист Йордан Радичков. Вляво е Григор Вачков в ролята на Иван Ефрейторов.
Режисьорът Христо Христов коментира филма “Последно лято” с неговия сценарист Йордан Радичков. Вляво е Григор Вачков в ролята на Иван Ефрейторов.
г.  Катя Паскалева и Милен Пенев в смятания за най-добър български филм “Козият рог”
г. Катя Паскалева и Милен Пенев в смятания за най-добър български филм “Козият рог”
Гинка Станчева е първата българска актриса, минала по червения килим в Кан. Тя е в главната женска роля във филма на Захари Жандов “Земя”.
Гинка Станчева е първата българска актриса, минала по червения килим в Кан. Тя е в главната женска роля във филма на Захари Жандов “Земя”.
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене