Златото на траките ще блести в Британския музей до средата на август
Панагюрското златно съкровище ще блести в голяма изложба на Британския музей, проследяваща връзката между лукс и власт в Близкия изток и Югоизточна Европа през първото хилядолетие преди новата ера. Експозицията бе открита точно преди коронацията на крал Чарлз III на 6 май, за която в Лондон се стичат хиляди туристи от цял свят. Значителна част от тях със сигурност ще посетят и Британския музей, който със своите над 8 милиона експоната си е спечелил славата на едно от най-надеждните хранилища на артефакти, документиращи историята на човечеството. На откриването в Лондон бяха вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на културата Найден Тодоров.
Създателите на изложбата “Лукс и власт: от Персия до Гърция” признават, че са невероятно развълнувани от възможността да покажат Панагюрското съкровище. Водещият ѝ куратор Джейми Фрейзър даже е
пътувал до България, за да се запознае и с други интересни артефакти,
открити по нашите земи. Освен Националния исторически музей (НИМ) в София е посетил Долината на тракийските царе край Казанлък и Боянската църква. Той специално благодари на българския посланик в Лондон Марин Райков и на НИМ, че са съдействали този забележителен експонат да пристигне в британската столица.
Съкровището се състои от 9 части – ритони, фиала и амфора, изработени от чисто злато, с общо тегло малко над 6 килограма. Съдовете са богато украсени с митологични фигури и орнаменти. Смята се, че са били използвани от траките за извършване на религиозни тайнства или пиршества. Четири от ритоните са оформени като глави на животни. В горната им част са изобразени митологични сцени. Често наричат съкровището най-красивия златен сервиз в света. Част е от експозицията на НИМ, но периодично гостува и на други музеи. Било е в повечето големи европейски държави, САЩ и Япония. 
Експертите на Британския музей го определят като изключителен пример за древна обработка на метали, която показва влиянието на Персия и Древна Гърция върху разбирането за лукс. В изложбата има и изящно изработени експонати от злато, сребро и стъкло от самата колекция на Британския музей. Независимо дали са били търсени и желани като символи на престиж, или осъждани като знак за упадък, красотата на тези персийски, гръцки и елинистически образци на лукс оформя политическия пейзаж на Европа и Азия през първото хилядолетие пр. н. е. – и тяхното наследство се усеща и в нашето отношение към лукса днес, посочват създателите на изложбата.
Те се надяват чрез събраните от Афганистан до Гърция и Италия съкровища да покажат как луксът е бил използван като политически инструмент в Близкия изток и Югоизточна Европа от 550-30 г. пр.н.е. “Традиционно гледахме на персите и тяхната явна “декадентска” любов към луксозното през очите на техните врагове – гърците. Тази изложба е възможност да надникнем извън тези пристрастни възгледи и да разберем как те са употребявали лукса за политическо влияние в рамките на обширна и сложна империя”, казва доктор Джейми Фрейзър. 
Кралският двор на Персия е използвал скъпоценните предмети като символ на власт, създавайки стил и преклонение към лукса, които отекват в цялата империя и е копиран от различни класи в нея - от Египет до Индия. Изложбата разглежда как източният луксозен стил е бил приет в ранна демократична Атина, самопровъзгласила се за заклет враг на Персия, и как е бил пригоден по новаторски начин, за да стане социално и политически приемлив. Експозицията също така
проследява как Александър Велики помита Персийската империя,
за да постави началото на нова елинистична епоха, в която източните и западните стилове на лукс се сливат като част от един все по-взаимносвързан свят. 
От Британския музей припомнят и изключително интересната история по откриването на Панагюрското съкровище. Това се случва през 1949 г. Докато копаят глина за правене на тухли в землището на Панагюрище, братята Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на богато украсен златен ритон, заровен на около два метра под земята. След това откриват и останалите части на съкровището. Предават го на държавата, като за откритието си получават неголяма сума. Предполага се, че златните съдове са принадлежали на тракийски владетел и вероятно са изработени в гръцка работилница, която днес се намира в района на Турция. 
Те съчетават персийки форми и гръцки образи, които подсказват влиянията и промените във властта. Също така са доказателство и за значението на виното сред елита на траките.За британските експерти най-интригуващият предмет в съкровището може би е амфората, чиито две дръжки са във формата на борещи се помежду си кентаври, които според гръцката митология са същества с човешки образ и конско тяло. Дъното е заоблено и снабдено с два отвора за пиене, което е изключително необичайно. Затова се смята, че съдът е бил предназначен за пиене от двама души при древен ритуал за побратимяване.
Изложбата “Лукс и власт: от Персия до Гърция” ще бъде отворена до 13 август. След това Панагюрското златно съкровище ще се върне в България.
В Британския музей обаче се съхраняват още
близо 3000 предмета
от нашата страна,
макар никога да не е била част от Британската империя. Сред тях има както антични монети и съдове, така и голям набор от народни носии, кукерски маски, оръдия на труда и дори мартенички. Повечето са част от голяма етнографска колекция, подарена на музея от България през 1971 г. В него може да се види и най-дълго използваната ни банкнота – тази от два лева, която е в обращение между 1962 и 1996 г. и е единствената с изображение на обикновен човек, а не на историческа личност. На двулевката е гроздоберачката Кина Гърбова. Има и друга от 500 лева с лика на малкия цар Симеон II, издадена през 1943 г., която и в момента се продава за около 100 долара в онлайн магазините за колекционери на валута по света. 
Съществена част от експонатите в Британския музей пристигат чрез частни дарения, което понякога повдига спорове дали са придобити законно. Сред тях например е този с Гърция. Южната ни съседка от години настоява Британският музей да ѝ върне мраморни скулптури от Партенона, които британски дипломат изнася от Атина. Даже предложи това да стане част от преговорния процес за Брекзит, тъй като смята, че те са били откраднати. От музея твърдят, че дипломатът лорд Елгин ги е получил чрез договор с Османската империя, на чиято територия се намира по това време древногръцкият храм. Такъв обаче не е открит и ЮНЕСКО призова Обединеното кралство да помисли за връщането им в Гърция.
В началото на тази година британски медии разкриха, че се подготвя споразумение между двете страни, което може да доведе до връщане на някои артикули, но единствено назаем. От музея коментираха само, че активно търсят нов вид на партньорство с гръцките си колеги, но не смятат да развалят уникалната си колекция, тъй като тя разказва общата история на нашето човечество. В ход е даже мащабен план за модернизация на постоянните му експозиции, който ще струва 1 млрд. паунда. Очаква се той приоритетно да бъде насочен към галериите с експонати от Партенона и някои анализатори подозират, че това е добър момент те временно да бъдат показани и в Гърция.
Подобна е историята и на Четвероевангелието на българския цар Иван-Александър, което постъпва в музея през 1917 г. като част от пакет ценни ръкописи и старопечатни книги, събрани от лорд Робърт Кързън. Смята се, дипломатът го открива през 1837 г. в манастира “Св. Павел” в Атон. Не разбира какво пише в него, но му харесват илюстрациите и когато игуменът на раздяла му предлага подарък, англичанинът избира Четвероевангелието. Периодично в България също се чуват гласове, че
ценният за историята ни ръкопис трябва да бъде върнат у нас,
но Лондон няма подобни намерения. През 1973 г. той е преместен в Британската библиотека, която е основана същата година, за да поеме част от непрекъснато увеличаващите се експонати в музея.
Създаването на музея започва през 1753 г. чрез колекцията на доктор Ханс Слоун, който я завещава на крал Джордж II, за да я предпази от разграбване след смъртта си. Тя се състои от над 70 000 предмета, които изследователят е събирал от цял свят. Парламентът решава да ги съхрани под името Британски музей и те са изложени в Монтагю хаус през 1759 г. Така мястото се превръща в първата обществена експозиция, която и до днес може да бъде разгледана напълно безплатно, както впрочем и много други музеи в британската столица. 
Достъпът до изложбата “Лукс и власт: от Персия до Гърция” обаче е платен. Билетът струва 15 паунда, или 33 лева.
Изложбата откриха в Лондон Илияна Йотова и министър Найден Тодоров
Изложбата на Панагюрското съкровище в Британския музей беше открита от вицепрезидента Илияна Йотова и служебния министър на културата Найден Тодоров, както и от представители на Националния исторически музей в София. 
Йотова от години полага усилия за популяризирането на българската история и култура по света. И използва всеки повод да напомни колко важна е подкрепата за българската наука и култура, защото те създават облика на народа и държавата. Повече средства не са прищявка, а необходимост, убедена е Илияна Йотова.
Вицепрезидентката има слабост и към археологията, като миналата година поиска проверка защо не са отпуснати достатъчно средства за разкопки. Българските археолози са етикет за висок стандарт не само в Европа, но и в целия свят, казва Йотова.
Тя е радетел и за популяризиране на делото на светите братя Кирил и Методий. През първия си мандат дори стана пилигрим и се поклони на светите места на създателите на буквите ни в Европа. В своята Великоморавска мисия в Чехия, Словакия и Сърбия измина онези близо 4000 километра, които Кирил, Методий и техните ученици са извървели преди 11 века, за да стигнат накрая до България.
Коментари (0)
Вашият коментар