Багряна остава приятелка с Дора Габе, въпреки мита за любовните им вражди

Най-обаятелните мъже на епохата са влюбени в двете духовни аристократки

Жълтата преса от онова време на няколко пъти опитва да скара Елисавета Багряна и другата изключителна грандама на българската поезия Дора Габе. Формално би трябвало двете да са в конкуренция поне за двама мъже и публиката е очаквала “да се лее кръв”. Нищо подобно обаче не се е случило, защото двете запазват отношенията си до дълбока старост, държат се аристократично и с достойнство, тъй като, както винаги, истината е в детайлите.

Първият мъж, за когото обществото е смятало, че двете красавици са кръстосали шпаги, е съпругът на Дора Габе - Боян Пенев. Литературен критик с безспорен талант и впечатляващо перо. През 1925 г. той просто вижда красивата Багряна и любовта пламва.

”По това време Дора Габе вече поне от 6 години не е живеела с него, били са разделени”, обяснява Любомир Талев.

Тъй като хората не знаели за тази дребна подробност, всички били изумени колко хладнокръвно Дора Габе приела новината за най-актуалната връзка в столичния хайлайф.

Именно Пенев е човекът, окуражил Багряна да започне да използва свободен стих и ритъм. Подход, който добавя още повече блясък във феноменалния й талант. От този момент нататък тя никога повече няма да се притеснява смело да експериментира и именно това я превръща в първата ни модерна поетеса с неподражаем, експресивен и запомнящ се стил.

Двамата живеят с поезията и са в перфектна симбиоза. В един момент решават, че трябва да узаконят красивата си любовна история.

Пенев и Багряна задействали всички лостове, за да ускорят бракоразводните си дела, но съдбата имала други планове за тях. Месец преди съдебното заседание през юли 1927 г. се налага Пенев да постъпи по спешност в болницата, за да се оперира от апендицит. При интервенцията нещо се обърква и той умира в ръцете на хирурзите.

Съкрушена от мъка, Багряна все още е красавица номер едно в поетичните среди и неустоим магнит за мъжкия пол. Поетът и писател Матвей Вълев току що се е върнал от дълго пътешествие из Бразилия и по някакъв начин е привлякъл вниманието й с приключенския си свободен дух. Двамата пишат пиесата “Госпожата” за Народния театър, но изглежда нещата между Багряна и Вълев не потръгват и не след дълго те се разделят.

Малко по-късно, Дора Габе запознава Багряна с годеника си, публициста и дипломат Александър Ликов. Какво точно се е случило в този период, никой не може да каже, но впоследствие Ликов оставя Дора Габе и предлага брак на Багряна.

Мнозина смятат, че това е породило свирепа вражда между двете, но тук отново има поне три детайла, които трябва да се имат предвид. Първо, Дора Габе е завършила образованието си в Швейцария и във Франция, тя е поетесата, която е постигнала буквално всички върхове, всепризнат талант. Багряна също е била космополит, живяла е във Франция. Три поредни години през 40-те е предлагана за Нобелова награда.

Второ, по времето на запознанството на Багряна с Ликов Габе вече е към 50-годишна, а Багряна е по-млада от нея със 7 години.

Трето, до края на живота си Дора Габе твърди, че единствената й голяма любов всъщност е бил Пейо Яворов и че някои от най-красивите му стихотворения, включително “Две хубави очи”, не са били посветени на Мина, а на нея. От тази гледна точка, да бъдат подозирани двете най-способни грандами на българската поезия в някаква остра вражда, при това, когато отдавна са преминали 40-те, би било пресилено.

Още повече, двете са били широко скроени интелектуалки от най-висш порядък. Дора Габе е била достатъчно красива и чаровна жена, която никога не е страдала от липса на мъжки интерес. Същата ослепителна чаровница била и Багряна.

”Багряна и Дора Габе са били приятелки, заедно дори са пътували до Париж - разказва Любомир Талев. - В предвоенните години и двете са били такива дами, че с лекота са се издигали над интригите, клеветите и над миналите лични отношения. Дори по време на социализма, когато пада забраната върху творчеството на Боян Пенев, двете заедно организират възпоминанието в негова чест.”

На множество срещи по време на социализма често заставали една до друга. Това се потвърждава и от внука на Багряна: “Тя имаше изключително достойнство. Въпреки че много хора изричаха клевети по неин адрес, никога не каза нищо срещу никого. На какво се дължи това? На домашно възпитание, на самовъзпитанието, а и много е обичала да е чете и да се самообразова.”

За съжаление, такъв аристократизъм, съчетан с неземен талант, толкова рядко могат да се видят.