Гола ли е Рая Пеева във въздуха над сцената на Младежкия?

• Елена Петрова – млада, жадна и работохолична, не е свързана с трупа
• Веселина Конакчийска, Саня Борисова и Мариана Жикич с право се нареждат сред красавиците в столичните театри

Можем ли да отбележим имената на актрисите красавици в столичните театри? Вярно ли е, че именно те са най-успешните в своите трупи?

На тези въпроси отговаря настоящата поредица, която представя жените на сцената, които държат купите на първенството по хубост. В първата част бяха представени красивите лица на Сатиричния театър и на Малък градски театър “Зад канала”. Във втората изгряха хубавиците от гримьорните на Театър “София”, а в третата - от театър “Българска армия”.

Рая Пеева е актриса от Младежкия театър,

но ролята, която я направи известна, се появи в театър “Възраждане”. Здравко Митков режисира там нашумялата пиеса “Отблизо” на Патрик Марбър и взе студентката си от НАТФИЗ Рая Пеева за партньорка на екип от Мариана Жикич, Роберт Янакиев и Боян Младенов.

Умен текст, поел репликите на ухажващите се жени и мъже, последвани от думите при любовните срещи, изненадата на изневярата и тона при раздялата. За тази роля през 2012 г. Рая Пеева отнесе “Икар” в категория “Дебют” две години преди да се дипломира в театралната академия. Тя притежава магическото качество да пленява очите и сърцето, колкото повече е съзерцавана. В началото изглежда делова, неуязвима, несантиментална, хладна. Но колкото повече я гледаме, толкова по-силно ни въздейства с благородство на жестовете, отдаденост на емоциите, усещане на саможертвеност.

Дали това не са чувствата, които излъчва в любовните си отношения с Явор Бахаров, одумвани в групите и кьошетата на българския социум? Той е майстор на позите, някои от които естетически интересни, но не притежава самоконтрол и лесно залита към криминогенно развитие. Рая обаче не го изостави и при най-драстичните му антиобществени прояви. Какво ще правят тези двамата по-нататък, не е ясно.

Тя има много красиви устни, които одухотворяват цялото ѝ лице. Съвършено лице, няма никакви дефекти. Високо чело, издаващо повече разум, отколкото чувства. По-силно прониква в сърцето ни, когато е сериозна, отколкото когато се смее. Въздействието ѝ се дължи и на изненадващия контраст между лице на холивудска актриса и крехко тяло на малка жена. На една от популярните ѝ снимки е с голо деколте и надзъртащи гърди. Много еротична снимка. Не се срамува от голотата, а в “Майстора и Маргарита”, грандиозен хит на Младежкия театър, зрителите виждат нейната гола Маргарита да лети във въздуха, подхвърляна от демоните на ада. Всъщност Рая е облечена в тъкан с цвят на човешка кожа. Стар номер на театралната техника. Сцените са наелектризиращи.

Голям успех постигна Рая и в ролята на митичната певица Леа Иванова от филма “Пеещите обувки”. Пестелив образ, с чувство, че се създава нова реалност, която ще измести убитата действителност на смазаната от комунистите певица.

Рая е дъщеря на музиканта Пейо Пеев и актрисата Красимира Демирева, извоювала си ролята на ментор в живота на дъщеря си. В Младежкия театър е от 2015 г. През 2018 г. води предаването “Като на кино” по bTV и най-изненадващо постига ефект на присъствие, като се глези (записи на предаването може да се гледат и днес).

Веселина Конакчийска e друга хубавица 

на Младежкия. Сиво-зелени очи, апетитни устни, женствено лице. В НАТФИЗ е ученичка на проф. Атанас Атанасов. Дойде в Младежкия от Пловдивския театър, където бе аплодирана за ролята си на Нора от “Куклен дом” в режисурата на Крис Шарков. Националните награди вкупом я забелязаха и младата актриса бе номинирана през 2012 г. за дебют и за “Аскеер”, и за “Икар”. Някак си софийските театрални фенове и журналисти още се колебаят дали да се възхитят на нейната мека, лирична, неекспресивна игра.

От десетината постановки с нея в Младежкия днес са останали само четири – “Съблечи се за вечеря” на режисьора Венцислав Асенов, “Престъпления на сърцето” на режисьора Стоян Радев, “Той е дяволът” с режисьор Здравко Митков и детската приказка “Пепеляшка”, където Веселина е най-хубавата Пепеляшка в българския театър.

Не виждаме Саня Борисова на сцената в театър “Възраждане”,

но тя присъства в листата с актьорите.

Красива жена с устни за мечта и със сини очи. Колкото по-зряла става, толкова е по-хубава. Тя е пример за жена с богато минало. Идва в София от родния Видин по време на любовната авантюра със съгражданина си Деян Донков. В столицата Динката се отдава на уроците в НАТФИЗ и на мечтата за славни роли и аплаузи. В един момент Саня му натежава като воденичен камък от изоставеното минало и той прекъсва връзката. 

Момичето проявява воля и кандидатства в НАТФИЗ. Приемат я веднага, но след първи курс зарязва академията и заминава при родителите си, които от дълго време живеят в Италия.

Когато се връща, кандидатства в колежа “Любен Гройс”, където се дипломира. Този епизод от живота ѝ се прибавя към други доказателства за чести противоречиви реакции и липса на здрав смисъл. Меланхоличната на вид актриса (това настроение засилва обаянието ѝ и мъжете не успяват да се измъкнат от примката му) демонстрира нерешителност и превръщане на обичайни драми на всекидневието в буря в чаша вода.

Нейната зодия Риби е под знака на Луната, определящ поетичната унесеност. Предполагам, че дейният, динамичен и работоспособен Ники Илиев се е чувствал омагьосан от безжизнената и елегична Саня, така че любовното му отношение сигурно се е вдъхновявало от желанието му да я закриля и напътства.

Саня пробива на филмовия екран именно в продукция на Ники Илиев (“Чужденецът”, а двамата участват по-късно в тв сериала “Забранена любов”).

Мариана Жикич тръгва към призванието да е актриса

още като дете. Когато баща ѝ, хърватин имигрант, разбира за мечтата ѝ да играе на сцена, започва да я води на театрални представления. На 14 години се явява на конкурс в детската школа на Бончо Урумов. След нея кандидатства в НАТФИЗ и влиза в класа на проф. Елена Баева. Дипломира се през 1995 г., а три години играе в Пазарджишкия и Благоевградския театър. Театралните фенове в тези градове още я помнят на сцената. 

По-късно постъпва в театър “Възраждане”. Не е ослепителна жена, но заслужава да се обърнем след нейната стройна и фина фигура. Одухотвореното ѝ лице издава аура на сериозно чувство за отговорност към ангажиментите и обещанията ѝ. Русата коса с акцент към червеникав цвят намеква за еротични ширини и човек може да се размечтае само като я наблюдава. Изглежда повече на европейска, да речем - скандинавска актриса, отколкото на холивудска.

Пределно сериозна и дълбока, тя излиза на сцената, когато я разпределят, без да се глези и изисква. Ролите ѝ носят винаги драматично зърно, което тя прави отчетливо. В “При закрити врати” по текста на Сартър и режисурата на Стоян Радев Мариана играе жена с лесбийски наклонности и в ада, където са новодошлите трима, се насочва към другата жена (Виттория Николова), която обаче е привлечeна от мъжа (Йордан Ръсин). Той пък предпочита по-обикновената Инес на Мариана, но тя не се интересува от мъже. Така тримата се лутат, захвърлени от автора в ада, само и само за да докажат неговата теза, че хората са обречени да се разминават тотално.

В една от последните си роли Мариана играе най-голямата сестра Олга от шедьовъра на Чехов в режисурата на Стилиян Петров. Непоклатима в убежденията, принципите и отношението си към света. Разумна, студена, предпочита надменно да мълчи, когато жената на брат ѝ Наташа, икона на кича и посредствеността, се разпорежда с къщата и семейния ред.

За изпълнението си в “Сексуалните неврози на нашите родители” през 2008 г. с режисьор Николай Поляков печели “Аскеер” за главна роля. Тя играе момиче в неравностойно положение и споделя, че в собствения си живот би се грижила за такова момиче. Извън театъра е готова да работи като детска учителка. В киното Мариана благодари на Иванка Гръбчева, взела я в три свои продукции – “Жребият”, “Една калория нежност” и “Ваканцията на Лили”.

Ако надзърнем в личния живот на актрисата толкова, колкото ни е разрешено, ще видим дъщеричката ѝ от любовта ѝ с Роберт Янакиев, колега от “Възраждане”. Заради Мариана той се развежда с жена си, но не им е било съдено да живеят в семейство.

Ще открием Елена Петрова в афиша на Нов театър

при НДК, където участва в постановките на режисьора Бойко Илиев. Не знам доколко се сработва в актьорската трупа, където е ангажирана с роля, но тя не остава много време там.

В едно тв интервю Елена бе запитана къде могат да я гледат феновете. Тя патетично заговори за чувствата между публика и театър, но по-полезно би било да уточни къде играе. Защото е голям проблем да се открие това. По едно време беше в “Мелпомена” и има роли, репетирани с Велко Кънев. Появи се в Театрално-музикалния център и участва в спектакъла “Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла”, драматизация и режисура на Бойко Илиев. Появи се в спектакъла на Асен Блатечки “Когато котката я няма”, в който партнира на Калин Врачански. Загуби се в тълпата на сцената в “Калигула” на Народния театър, но се открои в “4000 мили” на Влади Люцканов в Театър 199, където няма да забрави партньорството на Меглена Караламбова. 

Понеже не е свързана с трупа, приема поканите на Бойко Илиев и участва в постановки по българската класика – “Търновската царица”, “Осъдени души”, “Времето е в нас и ние сме във времето”, “Антихрист” и др. Не знам дали УНИЦЕФ избра Елена за посланик на добра воля у нас заради нейната великолепна визия в официален тоалет, или заради прословутата ѝ отдаденост на каузи и мисии. Или може би заради българския тип хубост. С черна къдрава коса, енергични бездънни очи и устни, създадени за любов, Елена възбужда чувството, че няма да е трудно да я покориш.

В тв продукциите “Стъклен дом” и “Пътуване към Йерусалим” оставя точно това впечатление – няма да се дърпа, ако я притиснеш за любов. Дали това не е мотивацията на Николай Волев да настоява да я снима в “Козият рог”, след като тя заявява, че се отказва, макар че е спечелила кастинга. Защото трябвало да отреже косата си, тази красива къдрава, блестяща коса. Но след безсънна нощ на размисляне Елена телефонира на Волев, че ще играе. Следват няколко месеца жестоки упражнения на кон, стрелба, гимнастика…

Тя има в раницата си на актриса обучение в легендарния театрален клас на Николай Георгиев в 22-а гимназия. Подтиквана е към професията от баба си, която без умора ѝ говори за магията на артиста. Майка ѝ е работила като балерина, но се принудила да се откаже, след като пръстите ѝ започнали да кървят.

Ще споделим информациите за един личен знаков успех на актрисата. Филмът “Козият рог” е прожектиран на европейски фестивали и след една такава проява

Елена получава факс от Джина Лолобриджида,

гледала филма в ролята на част от журито. Великата италианка споделила възхищението си от играта на младата българка, казвайки, че ѝ напомнила излъчването на младата Ингрид Бергман от “За кого бие камбаната”. Факсът развълнувал до дъно сърцето на Елена и тя го запазила като амулет до наградата за най-добра женска роля на фестивала в Москва.

Елена Петрова има според мен латино красота. Също като иконите на тази красота тя не осъзнава действието на собствената магична аура, някак си невнимателна и забързана, сякаш без да отдава значението на съблазнителната си външност.

Любовните ѝ отношения се развиват със същото невнимание и забързаност. Доколкото имаме жълти информации, тя се омъжва за гръцкия бизнесмен Аристотелис Фотилас. Ражда близнаците Изабела и Александър след драматична преждевременна медицинска намеса. Може би заради това обича да се занимава с деца и с готовност участва в инициативи в този сектор. След авантюра, обвита в тайна, Елена се развежда с Фотилас и днес е млада, жадна и работохолична актриса. Дано режисьорите преодоляват смущението, че тя е много силна природа и трудно биха я управлявали.