Обещаващ джаз пианист, роденият в България Николай Грозни, заминава за САЩ, за да учи в Музикалния колеж „Бъркли", Бостън. Тази посока на живота скоро му омръзва - и се преселва в Хималаите, за да изучава будизма.
В това начинание го подкрепя дребничка тибетска монахиня на име Ани Дауа. Четирите години, прекарани в Дарамсала, Индия, са достатъчен период, по време на който натрупва многобройни проникновени и комични спомени, описани в „Крака на костенурка".
„Заминах за Индия, за да уча тибетски език, да участвам в дебати, да изучавам най-важните будистки текстове, преподавани в манастирите, да медитирам и да открия рецептата за навлизане в крайната реалност..." - разказва Николай Грозни. Вместо това обаче той научава, че най-съществени за него са необикновените отношения с хората, които среща по пътя си.
Макар да следва монашеския начин на живот, заради непокорния си характер често пъти му е трудно да постигне вътрешна хармония със себе си.
В Индия преживява радостни пристъпи на делириум, на примирение „от които ти идваше да захвърлиш паспорта и парите си в канавката и да запълзиш до прокажения, изпадайки в екстаз от осъзнаването, че нищо друго не ти остава и няма къде да отидеш", моменти на ирония към предишния си живот и на скептицизъм към настоящето си.
В книгата не става дума за романтичния будизъм на туристите първа класа и на студентите първокурсници, нито сляпо преклонение към общоизвестните митове за Индия и Буда. Живеейки в крайно мизерни условия близо до резиденцията на Далай Лама, Грозни започва да изпитва съмнения, постепенно осъзнава, че животът на спокойно съзерцание не е за него, затова сваля расото и се отказва от тибетското си име Лодро Чосанг.
В търсене на истината сред абсолюти и догми просветлението за Николай Грозни е, че животът е по-голям от всякакви категории.
Коментари (0)
Вашият коментар