Кой даде “Букър” на Господинов?

Всяка година се избират нови 5 съдии с разнообразни вкусове, което прави награждаването непредсказуемо. Само те решават кой ще победи

Френско-мароканска писателка и личен представител на Еманюел Макрон председателства журито, което избра “Времеубежище”

Почти 170 книги за седем месеца. Приблизително по роман на ден. Звучи като невъзможна задача? Но това е част от длъжностната характеристика на журито, което решава при кого ще отиде наградата “Букър”.

Всяка година се избират нови пет лица, които да оценят най-доброто произведение на международната художествена литература, преведено на английски, като основният критерий за избор е тяхното лично мнение.

Журито винаги е културно богато и отразява широк спектър от критични среди.

Търсят се хора с различни вкусове от разнообразни сфери в най-широк смисъл, за да се гарантира, че всяка книга ще намери своя идеален читател в панела. Произведението трябва да бъде публикувано в Обединеното кралство или Ирландия в съответния времеви период, а на членовете на журито не е разрешено да въвеждат свои собствени произведения.

През изминалите години в отбора на съдиите са влизали издатели, професори, поети, актьори, автори, критици, комедианти и дори членове на духовенството.

Самите те са избрани от консултативен комитет, състоящ се от писател, двама издатели, търговец, библиотекар и литературен агент. Този комитет от своя страна пък е назначен от Фондация “Награда Букър” - благотворителна организация, създадена през 2002 г., чиято цел е да популяризира изкуството и стойността на литературата в обществена полза.

Смяната на съдиите от година на година прави награждаването непредсказуемо. Всичко зависи от търсенията и нагласите на хората в журито. В някоя година те са били толкова запалени по популярното, че включват поне няколко шпионски трилъра в списъците на избраните, а на следващата в отбора на оценяващите са взели връх други естетски принципи и повечето отсети кандидати се оказват готови да бъдат следващият Пруст.

Дългият и краткият списък на наградата “Букър” означава, че за разлика от всеки друг приз, победителят е бил прочетен три пъти за няколко месеца от петима души. И избирането на победител често е емоционално натоварено решение.

Призът, веднъж връчен, оказва сериозно влияние върху продажбите на съответното заглавие и това се доказва с впечатляващи числа през последните години. Както победилият автор, така и селектираните в краткия списък имат гарантирана глобална читателска публика и могат да очакват драстично увеличение на продажбите на книги.

Още на следващия ден след триумфа на “Времеубежище” на Георги Господинов и преводачката Анджела Родел романът бе разграбен от столичните книжарници. Два дни след това се нареди сред най-продаваните книги в “Амазон” и в градовете из цялата страна хората го издирваха, за да си го купят, но... без успех. Така от издателство “Жанет” скоростно пуснаха нов тираж.

Кой предпочете творбата на Господинов пред много други и го удостои с тази чест?

През 2023 г. Лейла Слимани, френско-мароканска писателка и журналистка, е председател на журито. Тя е автор на бестселъра “Приспивна песен”, една от 10-те най-добри книги за 2018 г. на The New York Times Book Review. С това си произведение Слимани става и първата мароканка, спечелила най-престижната литературна награда на Франция, наградата “Гонкур”. Тя също така е личен представител на президента Еманюел Макрон за насърчаване на френския език и култура.

Родена е в Рабат, Мароко, през 1981 г. Сега живее в Лисабон със съпруга си французин и двете им малки деца. Нейният най-нов роман е In The Country of Others - първа част от планирана трилогия, която е фикция на семейната история на авторката. Слимани е активист за правата на човека, като оглави кампания, за която тя спечели наградата “Симон дьо Бовоар” за свободата на жените, за да помогне на мароканските жени да говорят против несправедливите и остарели закони на своята страна.

В журито е и Уилям Блекър - автор, доцент по сравнителна източноевропейска литература в Университетския колеж в Лондон и един от водещите британски преводачи от украински.

Той е автор на “Паметта, градът и наследството от Втората световна война в Източна Централна Европа (Routledge)”. Превеждал е произведения на много украински автори, включително сборника с разкази на Олег Сенцов “Така или иначе животът продължи” (Deep Vellum). Неговите преводи на романи от Тарас Прохаско и Майк Йохансен ще бъдат публикувани в поредицата “Харвардска библиотека” за украинска литература.

Тан Туан Енг пък е малайзийски писател, чийто дебютен роман “Дарът на дъжда” беше в дългия списък за наградата “Букър” през 2007 г., докато вторият му роман, “Градината на вечерните мъгли”, беше в краткия списък за наградата през 2012 г. Роден е в Пенанг, Малайзия, и е израснал в Куала Лумпур. Той е от китайски произход и говори английски, пенанг хокиен и малайски, както и малко кантонски. Учи право в Лондонския университет и е бил адвокат по интелектуална собственост в Куала Лумпур, преди да стане писател на пълен работен ден. Романите му са преведени на повече от 15 езика.

Енг има първи дан в айкидото и разделя времето си между Куала Лумпур, Малайзия, и Кейптаун, Южна Африка.

Парул Сегал е щатна писателка в New Yorker. Преди това е била литературен критик в New York Times, където също е работила като старши редактор и колумнист. Тя печели награди от Silvers Foundation, New York Press Club и National Book Critics Circle за своята критика. Преподава в магистърската програма по творческо писане в Нюйоркския университет.

Фредерик Студеман е литературен редактор на Financial Times, към който се присъединява през 1996 г. като кореспондент в Берлин. Оттогава заема редица позиции във вестника, включително помощник-редактор на новини, кореспондент в Обединеното кралство, редактор на европейски новини, редактор на коментари и анализи. Той е член-учредител на FT Deutschland. Син на неспокойни, странстващи родители, прекарва ранните си години в Корк и Дъблин, преди да се премести в Лондон, с по-късни спирки в Берлин, Съветския съюз, Гърция и Австрия.

Това са петимата души, които оценяват най-високо художествената стойност на романа “Времеубежище” пред много други творби.

“Нашият победител е брилянтен роман, пълен с ирония и меланхолия - коментира председателката Лейла Слимани. - Това е дълбок труд, който се занимава с много съвременен въпрос: “Какво се случва с нас, когато спомените ни изчезнат?”.

Георги Господинов успява чудесно да се справи както с индивидуалните, така и с колективните съдби и именно този сложен баланс между интимното и универсалното ни убеди и докосна.

В сцени, които са както бурлеска, така и сърцераздирателни, той поставя под въпрос начина, по който нашата памет е циментът на нашата идентичност и нашия интимен разказ.

Но това е и страхотен роман за Европа, континент, нуждаещ се от бъдеще, където миналото е преоткрито, а носталгията е отрова.

Той ни предлага гледна точка към съдбата на страни като България, които се оказаха в центъра на идеологическия конфликт между Запада и комунистическия свят.

Това е роман, който приканва към размисъл и бдителност, колкото и да ни вълнува, защото езикът - чувствителен и прецизен - успява да улови в прустовски дух изключителната крехкост на миналото. И в самата си форма той смесва голяма модерност с препратки към основните текстове на европейската литература, особено чрез характера на Гаустин, еманация от свят на ръба на изчезване.

Преводачката Анджела Родел успя брилянтно да предаде този стил и език, богат на препратки и дълбоко свободен. Миналото е само история, която се разказва. И не всички разказвачи имат таланта на Георги Господинов и Анджела Родел.”