Кръстю Кръстев – от “Политическо кабаре” до министър на културата

• Той може да гаси пожари, вече го е правил в Пловдив
• Умее да изчаква, нищо не прави насила, никого не предава, казват хората, с които е работил

“Бедна му е фантазията какво го чака новия министър на културата. Искрено му съчувствам на този голям театрал и актьор.” Това каза депутатът от ГЕРБ Любен Дилов по време на дебата за избора на новия кабинет.

66-годишният Кръстю Кръстев вече е начело на културата в България и всички, с които е работил, са убедени, че той може да гаси пожари. Това вече го е правил през 2013 г., когато се запали сцената на Пловдивския театър, а той беше негов директор.

Положи неимоверни усилия и го възстанови в пълния му блясък. Няма български театър, който за три години да е изграден наново. И след възкръсването му от пепелта дойдоха и впечатляващите резултати.

Къци, както го наричат близки и приятели, е много всеотдаен към колеги, защото прекрасно може да използва качествата и потенциала на хората. И винаги е зад тях, не е предал никого. Умее да изчаква, а търпението е негова запазена марка.

Отлично знае, че един театър се прави от основите, след това се комплектува екипът му и когато всичко е готово, идват естетическите резултати. Така направи с пловдивския театър, след като го пое през 2010 г.
Дотогава беше актьор и директор в Смолянския театър.

“Беше най-младият и най-обичан от всички. Първата му година започна в спектакъла “От земята до небето” на режисьора Коко Азарян”, спомня си колегата му от родопския град Любомир Гешев, който много се радва на новия пост на Кръстев.

В Смолян още се помни спектакълът “Политическо кабаре”, поставен в бурната 1990 г. от Сашо Морфов. Това представление тогава буквално взриви България. Кръстев

откриваше с “Добър вечер, дами и господа, мадам и мосю, лейдис енд джентълменс, дорогие таваришчи, другарки и другари,

добре дошли на нашето кабаре”. И спектакълът започваше с актуалните новини от деня, а тогава те, както и днес, бяха бурни и шеметни.

“От едната страна публиката ни ръкопляскаше, от другата ни освиркваше. Имаше хора, които стояха отстрани и ни гледаха намръщено, някои получаваха аритмия. Но беше едно от най-красивите неща, които си спомням в професията и винаги ще нося в сърцето си”, казва десетилетия по-късно пред “24 часа” самият Кръстев.

Очаква се като министър да успокои обстановката в културата и най-вече в Народния театър. “Бавно, стъпка по стъпка да се върви напред. Нищо насила, всичко да бъде естествено. Така, както направихме в Пловдив - всички заедно. Ако не се обединим, няма как да стане”, издаде рецептата той.

На него му трябваха няколко години, за да извиси пловдивския театър след големия пожар.

Привлече талантливата режисьорка Диана Добрева и не по-малко талантливия драматург Александър Секулов

и резултатите не закъсняха. Започнаха с “Възвишение” по романа на Милен Русков, след това “Сестри Палавееви” на Алек Попов, “Трънски разкази” на Петър Делчев, за да стигнат до зашеметяващите “Дебелянов и ангелите”, “Одисей”, “Коприна”, “Едип и пророците”. Публиката на Пловдивския театър надмина тази по стадионите.

Попитан как го постига, Кръстев отговаря: “С работа. И аз като футболен фен знам, че колкото по-добри са играчите на един отбор, толкова повече публика имат. Живеем във време, в което качеството сериозно се цени. Пловдивската публика, а и българската като цяло, доста започна да разбира от театър. Тя има предпочитание към различните жанрове, но това не означава, че можеш да я лъжеш”.

Смята, че на новите личности, които се появиха в българското театрално пространство, се дължи духовният обрат у българина, който сега пълни салоните.  

“Това са млади, интелигентни хора, които знаят какво правят. И искат да си изкарват хляба с актьорска професия. Тя не е за тях нещо случайно и за задоволяване на някакво его. Напротив, има хора, които работят много сериозно”, обяснява той.

Казва, че във всеки град има изкушена публика - хора, които живеят с театър и имат потребност от него. Но икономическата ситуация у нас води до миграция от малките градове, принуждава хората да се заселят в по-големите центрове като София и Пловдив.

В един 300-хиляден град има 15-20 хил. души, които редовно ходят на театър и посещават минимум 5-6 представления през годината. Задължително гледат всички премиери. Това са хората, които пълнят нашите салони.

Дори когато театърът в Пловдив беше опожарен, актьорите не престанаха да изнасят представления. Ползваха сцената на Дома на културата “Борис Христов”, ходеха на гастроли из страната.

И пак успяваха да носят приходи. Тогава това бе начинът да си изкарвят хляба, напипвайки вкуса на публиката.

Кръстев не забравя откъде е тръгнал. Роден е през 1956 г. в пазарджишкото село Черногорово в семейството на учители. След като завършва математическата гимназия в Пазарджик,

две години следва инженерство в Русе, но разбира, че не това е попрището му

Кандидатства във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” и през 1983 г. завършва в класа на проф. Елка Михайлова. Не е забравил и Смолянския театър, където прави първите си стъпки като актьор, а след това е негов директор.

“И двата театъра - смолянският и пловдивският, са емблематични. В Смолян работиха незабравими хора. С реформата двете трупи се обединиха. Но разликите са големи.

Смолян е малък град, по друг начин избирахме заглавията. Обаче и там работихме с най-добрите като Юлия Огнянова, Коко Азарян, Леон Даниел.

В родопския град проходиха младите Александър Морфов, Теди Москов, Диана Добрева. В Пловдив дойдох с респект към значението му в българския театър. Чисто професионално предизвикателствата са по-големи", описа преди време той.

Кръстев е дясномислещ човек. От зората на демокрацията беше по сините митинги. Преди време направи равносметка. И констатира, че от 1990 г. досега е извървян доста дълъг път.

“Това, което стана в театъра от онова време до днес, е несравнимо. Да, тогава даваха едни пари и казваха: “Това е.” Тези средства стигаха за заплати. Не мислиш колко публика ще влезе. Сега театърът има по-сериозни икономически основи.

Но никога, ама никога не трябва да забравяме, че той преди всичко е естетика и етика”, категоричен е Кръстев.

В едно е убеден - ако днес трябва да постави “Политическо кабаре”, ще бъде абсолютно по същия начин. Това е вечно жив жанр, казва Кръстев.

Хората, които го познават, знаят, че ще се справи и като министър на културата, каквито и пожари да има там. Близките му казват, че професията му е хоби.

Кръстю Кръстев има две дъщери. Едната е икономист, а по-малката - Ния Кръстева, върви по стъпките на баща си и е актриса в Младежкия театър.

Новият министър на културата е горд дядо на три внучета.