Бетонът, забъркан с бебешки пелени, е не само по-евтин, но щади природата
Къща, в чиито стени и подове има използвани памперси?! Идеята принадлежи на изследователи от японския университет Китакюшу, които успяха да пречистят и смелят вмирисаните бебешки пелени, за да построят малка къща. Самите те споделиха проекта в списание Scientific Reports.
Прототипът на дома, който са създали, е около 36 кв.м, а за изграждането са използвали около 1,7 куб. м памперси. Това, според изчисления на Алекс Уилкинс от New Scientist, прави около 200 памперса.
За да тестват нетрадиционната си и иновативна идея, японските изследователи събрали мръсни пелени, изпрали ги, след това ги стерилизирали, изсушили и смлели. После ги смесили в различни съотношения с чакъл, вода, пясък и цимент, за да създадат бетон и хоросан.
След като оставили пробите да се втвърдят в продължение на 28 дни, инженерите ги подложили на тест, за да видят на колко натиск могат да издържат. На базата на резултатите изчислили какво количество скъп пясък могат да заменят с отпадъка от памперси, без да нарушават строителните норми.
За триетажна къща например пресметнали, че памперсите могат да заменят до 10 процента от пясъка в бетона, използван за колоните. В едноетажна къща около 120 кв.м. този дял се увеличава до 27 процента. В хоросана между тухлите на неносещи преградни стени
пелените могат да заменят до 40 процента пясък,
а в градински настилки и подове – до 9 на сто. За едноетажна къща с площ от около 35 кв. м рециклираните и смлени памперси могат да заменят около 8 процента от общия пясък, използван в бетона и хоросана.
За да проверят изчисленията си, инженерите построили малка бетонна къща, като използвали тези предположения.
Рециклирането на памперси и превръщането им в строителни материали може да помогне за решаването на няколко проблема едновременно, надяват се учените.
Отдавна се знае, че пелените за еднократна употреба, измислени в края на 40-те години на миналия век, са един от най-сериозните замърсители на природата. Попаднали във водата, те се разпадат на микропластмаси, изпускат химикали, увреждат живота на морските обитатели. Причината за това е, че обикновено са направени от няколко вида пластмаса, включително полиетиленов водоустойчив заден слой и полипропиленов вътрешен слой. Затова не само замърсяват, но и се разграждат бавно.
В същото време пясъкът, който е ключова съставка на бетона и други строителни материали, не само е вреден за околната среда, но е и доста скъп. Затова едно по-евтино решение като смлените памперси би могло да е от полза за хора с ниски и средни доходи, които търсят по-достъпни жилища.
В идеята има много потенциал, смятат мнозина.
Едно бебе използва между 4000 и 6000 пелени,
докато бъде приучено да се изхожда на гърне. Това води до колосално производство на памперси годишно. Според доклад да програмата за околна среда към ООН пазарът на памперси през 2022 г. е достигнал около 71 млрд. долара. Според друго изчисление всяка година пазарът е залят от 167 милиарда пелени за еднократна употреба. За производството им са необходими 248,5 милиона барела суров петрол.
Поради комбинацията от материали, необходими за производството им, и добавянето на човешки отпадък, рециклирането също не е лесна задача. Затова по-голямата част от тях завършват на сметището, където отнемат стотици години, за да се разградят.
Изчислено е, че всяка минута повече от 300 000 пелени за еднократна употреба се изпращат на депата за отпадъци, изгарят се или попадат в околната среда, включително океана. И още статистика – според данни на американската Агенция за опазване на околната среда янките изхвърлят между 3 и 4 милиона тона пелени за еднократна употреба годишно.
Затова идеята за използване на памперси в състава на бетона може да помогне част от тях да не завършат на сметищата.
Дали обаче интересната концепция може да се приложи скоро? Един от проблемите, които могат да възникнат, е как хигиенично и безопасно ще се събират и обработват големи количества мръсни пелени. Управлението, съхранението и преработката на отпадъците, включва доста заинтересовани страни, които трябва да намерят пресечни точки, потвърждава Сисванти Зураида, докторантка в инженерния факултет на университета в Китакюшу и един от водещите автори на проучването, пред сп. Gizmodo.
Друго, което изследователите трябва да тестват, е дали топло- и звукоизолационните качества на новосъздадените строителни материали, в които има смлени памперси, ще са подходящи за хората.
Това не е първата екзотична идея в областта на строителството. Изследователи по цял свят тестват разнообразни материали, за да направят бетона по-щадящ към околната среда и да употребяват повторно поне част от материалитеи, които сега завършват в депата за отпадъци. Такива са автомобилни гуми, пластмасови бутилки, еднократни чаши за кафе, строителен боклук, биовъглен, използван за улавяне на въглерода от изгорени земеделски и горски отпадъци. Известен е и опит мръсни пелени да се влагат в материал за асфалтиране на пътища.
Има и скептици. Сред тях е Ракел Сан Николас, инженер от университета в Мелбърн. Тя казва пред Australian Broadcasting Corporation, че никога не би използвала стари памперси в бетон.
Коментари (0)
Вашият коментар