Меглена Караламбова играе на сцената три месеца преди да се роди

Бургаските ѝ “жълти зъби” дълго време я спират да снима в киното. Дебютира в “Осмият”

Голямата актриса навърши 80 години и ги отпразнува със семейството и няколко приятели. На другия ден Меглена заминава на турне в Хасково, където с колеги от Театъра на армията представят спектакъла “Представление и половина”. В него играят всичките 14 актриси на трупата. Меглена е доайенът в това женско царство.

След представлението в Хасково по време на поклона пред публиката колегите й запяват “Честит рожден ден” и й поднасят цветя и подаръци.

Голямото празненство всъщност е в кино “Одеон”, където присъстват над сто души - колеги и приятели на актрисата.

Прожектират постановката “Чудо”, заснета за БНТ от Георги Дюлгеров по постановката на Леон Даниел в Театъра на армията през 1996 г. В нея тя играе със Стоян Стоев, Петър Гюров, Асен Кисимов, Вълчо Камарашев...

Меглена е орисана

да стане актриса

Баща й Стефан Караламбов е актьор, режисьор, театрал и преводач. Майка й Вера също е актриса. Тя е бременна в шестия месец и продължава да играе ролята на Жулиета в Пловдивския театър. Ромео, естествено, е съпругът й. За двамата актьорството е съдба, призвание, смисъл на живота. Те нямат друг живот освен театъра.

В Пловдив се ражда Меглена, после семейството се мести в Бургас, където бащата пет години е директор на театъра. Една година управлява Младежкия театър и от 1952 до смъртта си през 1968 г. Стефан Караламбов е актьор в Народния театър.

Момичето израства зад театралните кулиси, които му приличат на големи кукленски къщи. Злоядо дете, което обаче лакомо излапва всяка останала след представлението реквизитна храна.

Обича да ходи в гримьорните. След сценичния прах в малкото момиче попива и мирисът на лепило, разни мазила и грим, с помощта на които артистите се преобразяват в други хора - любопитни, неземни, понякога и страшни. Като оня бюст на мъж в склада с декорите, който я привлича и плаши едновременно.

Съвсем нормално е малката да иска да се покаже и на сцената. Шансът й се открива, когато в театъра поставят “Сватбата на Фигаро”. В ролята на севилския бръснар е таткото Стефан, графинята е мама Вера.

На Меги ушиват красиво костюмче на паж. Тя трябва само да премине през сцената, водена за ръка от баща си. Но когато вижда публиката, малката се вцепенява и ужасена започва да се дърпа назад. Успява да освободи ръката си и се скрива зад любимите кулиси.

Меглена завършва английска гимназия, но и днес признава, че учението било недолюбвано от нея. Училище - мъчилище. Харесва отделни предмети, обича някои от учителите, но най-важното е, че научава отлично езика. По английски й преподава небезизвестната учителка Кристин Бартлет, неосъществена актриса, която след години Георги Дюлгеров снима като мис Стоун в сериала си “Мера според мера”.

Англичанката ръководи драмсъстав в гимназията и още от самото начало харесва красивото момиче. Поставя “Колко е важно да бъдеш сериозен”, “Както ви се харесва” и други Шекспирови пиеси. Един ден казва на Меглена на своя силно поангличанчен български: “Ти ще станеш артистка!” .

И позна! Не знаем дали е предвиждала драматизма, през който ще премине девойката. Тя кандидатства английска филология и е приета. Но без да каже на баща си, се подготвя и за ВИТИЗ.

Помага й актрисата Виолета Минкова. Малко преди изпитите майката Вера настоява все пак да кажат на бащата. Дъщерята отказва, защото се срамува.

Но накрая все пак се съгласява. Застава пред баща си и мълчи. Мълчи, мълчи и ревва с пълен глас: “Не могааа!”. Стефан Караламбов казва само едно изречение: “С рев актриса не се става!”. И повече не се интересува от подготовката и изпитите на дъщеря си.

А във ВИТИЗ Меглена влиза с връзки, но... чужди.

В списъка тя е първа резерва, а трета е дъщеря на “наш отговорен другар”, която трябва непременно да влезе в института. И понеже не върви да прескочи първите две резерви, влизат и те. Караламбова е в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, асистент на когото е младият, още ненавършил Христова възраст Методи Андонов. В началото на втори курс един ден след лекции проф. Сърчаджиев казва на студентите си: “Деца, отивам в театъра, че имам представление. Да видя какво става там...”

Пътят от ВИТИЗ до Народния театър се оказва последният, извървян от големия режисьор. Умира на стола в кабинета си.

Класът е поет от Методи Андонов, а студентите му се наричат методианци. “Методи беше вдигнал много високо летвата и имаше страшни изисквания към нас. Но същевременно ни даваше толкова много, отвори очите ни към света”, спомня си Караламбова.

Дипломира се през 1967 г. и е разпределена във Варна. От 1969 г. е актриса в Театъра на армията и играе на сцената му цели 54 години!

Въпреки големия си опит Меглена признава, че сценичната треска продължава да я обзема преди всяко представление. Но я смята за част от професията. Според нея, ако нямаш тази тръпка и треска, значи нямаш душа. Значи, че ставаш за чиновник, но не и за артист. Слушала е колеги, които твърдят, че не им пука.

“Е, как да не им пука - чуди се актрисата. - Аз два дни преди представлението започвам да се треса, да си препрочитам текста, макар че, общо взето, нямам проблеми с текстовете си. Но мисля за ролята си и често откривам нещо ново, различен детайл някакъв, нещо да изиграя по-различно...”

Киното трудно харесва и приласкава актрисата в обятията си въпреки хубостта й и въпреки честите проби, които й правят. Проблемът е в жълтите й зъби, с които се сдобива като дете, израснало в Бургас. Причината е във водата там - всички бургазлии се познавали по жълтите си усмивки, включително Апостол Карамитев и Георги Калоянчев. После ги оправят. Но за нея най-хубавите години са пропуснати.

Отказите на режисьорите заради “тия жълти зъби” силно комплексират студентката Меглена и тя отказва повече да ходи на кинопроби. Вече е актриса първа година във Варна, когато там пристигат режисьорът Зако Хеския и операторът Георги Георгиев, за да търсят артисти за филма си “Осмият”. Хеския й казва да дойде в София на проби, но тя категорично и доста нахално за възрастта си отказва.

Зако Хеския рискува и я взема без кастинг, но й изработват зъбна шина,

която слагат върху нейните зъби. Но от нея дребното й лице придобива “конска физиономия”, както се шегува самата актриса. И въпреки че във филма няма много реплики, още след първия снимачен ден тя хвърля шината. Добрият Зако се примирява с бунта на дебютантката. А тя не го посрамва във филма.

След всичко преживяно, след толкова много роли и срещи с интересни хора разбрала ли е Меглена Караламбова какъв е смисълът на живота, който за родителите й беше театърът? Тя си спомня пиесата “Соло дует”, която преди години Леон Даниел поставя в Театър 199. В нея актрисата си партнира с Васил Димитров.

В пиесата героинята на Караламбова разказва за човек, който търсел смисъла на живота. Тук ходил, там ходил, питал и разпитвал и накрая отишъл в Тибет при един мъдрец, който седял и медитирал.

Попитал го: “Кажи ми, о, премъдрий, какъв е смисълът на живота?”. Мъдрецът, който медитирал от дълго време, отговорил: “Пилешката супа”.

“Да имаш деца и внуци, да имаш приятели - казва актрисата, - да имаш хубава работа, която те удовлетворява, душевност, която да приема всичките красоти на живота, на творенията на изкуството и културата. Това е такова богатство, че ти стига, за да си осмислиш живота...”