Вбесяват ме войната и нехайството към екологията
Коя е тя
Илияна Лазарова е родена в семейството на балерина и треньор по плуване. На 15 години печели наградата "Топмодел на годината". Работи за модна агенция и за Фешън ТВ в Париж. Завършва международни финанси в Бъкингамския университет в Лондон, а по-късно и института за кино и театър "Лий Страсбърг". В България участва в сериалите "Стъклен дом", "7 часа разлика", "Връзки", "Пътят на честта", а сега и в "София вкъщи" по Би Ти Ви. От десет години е щатна актриса в театъра в Пазарджик. Илияна е омъжена за бизнесмена Красимир Аначков, с когото имат две деца - 16-годишната Емма от друга връзка на актрисата и общ син - Оливър.
- Илияна, влизате много достоверно в образа на кучката в сериала "София вкъщи", чийто сезон свърши. Имате ли прототип за ролята и как се готвихте?
- Разбира се, че имам прототип на персонажа. Искам първо да кажа, че образът на брокерката Камелия, които играя, е много актуален във всеки по-голям град на България. Много жени живеят точно този живот като героинята ми - пробивни са, много работят, а хората мислят, че едва ли не само с пръскане на сексапил им се получават нещата. Самата аз познавам много жени, които са успешни и сами отглеждат децата си. Да, Камелия е негативен герой, но ако се замислите, във всяка една сюжетна линия в представление или филм винаги има негативен образ и той е най-интересен, той прави интригата. Ако го няма, положителният образ ще стане скучен и безинтересен. И в живота е така - човек преминава през препятствия - някои лесни, други по-сложни и така животът му е интересен. За мен няма негативен и позитивен образ, тъй като няма изцяло лоши и добри хора. Всеки, поставен в определена среда, може да е всякакъв. Камелия аз описвам с думата "шоколадово суфле" - вътрешната й страна е мека, сладка и разтичаща се, а външната е препечена. Ако има ранима същност, тя е свързана с дъщеря й, която отглежда сама и се мъчи да я опази. За Камелия съм взимала от образа на Мерил Стрийп от филма "Дяволът носи Прада". Изучавах как се държи тя, облича, как ходи, какви са маниерите й, вкусът й. И ако е кучка, да, разбирам я, но не съм като нея.
- Доколко се припокрива с вас?
- Има неща, които са близки до мен - тази сприхавост и подреденост ги имам. Но за Камелия целта оправдава средствата, за мен не. Имам ситуации, в които губя битки, предавам се, оттеглям се, защото нямам този заряд, освен ако не е свързано с децата ми да постигна нещо важно и за тях. В работен план не съм всеядна.
- Има резон, тъй като играете повече красиви, забележими жени...
- Така е, такъв типаж съм за киното, в театъра не играя такива роли, което е интересно. Имаше един момент в живота ми, в който много се ядосвах, че играя все женствени роли, дори във "Връзки" имах една гола сцена. Дъщеря ми го беше гледала. След като излезе филмът, изпаднах в депресия, заключвах се. Тогава разговарях с режисьора Виктор Божинов и той ме успокои, че вместо да се ядосвам, е по-добре да се възползвам от външната си красота и с ролите. И да, казах си, защо да не е прав? Оттогава не се ядосвам, когато ми предлагат да се събличам във филм. Но в "София вкъщи" режисьорът искаше напълно различно поведение за мен от друг път. Когато прочетох моята роля, я заобичах и ако съм кучка в очите на хора, ок, кучка съм. Но това е жена, която знае какво иска и как да стигне до него. Харесвам я.
- Вярно ли е, че сте махнали силикона от себе си? Напоследък доста звезди от Холивуд правят същото.
- Да, вярно е и не съжалявам. Махнах силикона преди пандемията и не от това да съм в тренда, а заради здравето ми - то не беше ок и трябваше да го махна. Аз съм хипохондричка, много се грижа за здравето си. След втората бременност направих усложнение с имплантите, понеже кърмих. Всъщност аз така и никога не свикнах с тях, това все пак е чуждо тяло в моето тяло. От дете спортувам и реално ми пречиха, защото е излишна тежест, отделно обичам да спя по корем. Махнах силикона, защото се притесних за здравето си и изобщо не се колебах, 11 години го носих.
- А защо изобщо го сложихте?
- Аз харесвам естетичната медицина, но тя затова се нарича така, за да прави хората красиви, а не всички да станат клонинги и все повече да заприличват на клонинги. Сложих импланти след първа бременност, родих дъщеря си, като бях на 26, и много отслабнах след това. Кърмих шест месеца и стегнатият ми момичешки бюст изведнъж изчезна. Започнах да изпитвам комплекси за малоценност, че не съм достатъчно женствена и съпругът ми няма да ме хареса. Може да съм имала и следродилна депресия, то е съвкупност от неща, които са ми повлияли. Като цяло не съдя хората за техния избор, но все пак мисля, че операциите са част от комплексите на хората. Ако човек не се чувства красив в кожата си, особено момичетата, докато израстват, а те са все в съревнование, много лесно биха се повлияли да стигнат до операционната. И тук трябва да се намесят родителите и да не разрешават това, когато децата са непълнолетни.
- А защо се върнахте от САЩ, Илияна?
- Върнах се, защото забременях с дъщеря ми. Не съм се женила преди сегашния ми съпруг. Осъзнах, че в САЩ няма как да се справям сама, а партньорът ми не искаше тогава да дойде с мен там. Аз обаче исках да родя това дете и не съжалявам, че се върнах за това. Освен това тук имах много работа, веднага започнах да снимам в театъра и в киното. Несравнимо е със САЩ. Там като начинаещ актьор конкуренцията е жестока, за една роля се появяват 10 000 жени, всички изглеждащи по начин, който се търси. Индустрията там е голяма, а кастингите, на които се явяват всички, са убийствени. Отиваш, текстът ти се дава на вратата, имаш 10 мин. да го прочетеш и научиш, не знаеш за какво точно кастваш, прочиташ каквото си запомнил и вътре комисия от пет човека те гледа, при това разсеяно. Разбираемо е донякъде, след теб има поне още 20 човека и вероятно всички вече им изглеждат еднакви.
- Коя е темата, която ви разгорещява?
- Екологията, както и войната, която се води в момента. Гледам на войната като майка - представям си колко много хора губят всеки ден любим човек или дете и това ме вбесява. Защото не може във века, в който изпращат коли в Космоса, хората да не могат да се разберат с думи, а трябва да се унищожава човешки живот. Добре, в миналия век това се е случвало, но оттогава не сме ли еволюирали, поумнели? Защо всичко трябва да се решава с агресия? Агресирам и по темата за чистотата на въздуха. Мисля, че вместо да влагаме всичките си ресурси във военни действия, трябва спешно да започне да се мисли за околната среда. Аз съм член на организация за чистотата на въздуха, водила съм лекции пред деца, много съм чела по темата. Най-важно особено за столицата, е да няма завод за горене да отпадъци. "Грийн пийс" бяха против, но се гласува това, за съжаление. Знам, че зад всичко това стоят нечии интереси, но те по-важни ли са от човешкия живот? И ще дам пример - знаете ли в Кюстендил как измират животните на хората, кокошките не снасят, има стотици болни от мръсния въздух и всичко това заради горенето на отпадъци? А тези хора постоянно протестират, но чува ли ги някой? Не. Защото и там се намесват политически интереси. Дори като давах интервю по една телевизия, като заговорих за тази кауза, бях прекъсната. Сякаш Земята ще може да издържи още много години издевателства! Съмнявам се.
Коментари (0)
Вашият коментар