Акита ину е една от най-древните породи на света, която произлиза от японската северна префектура Акита. То е използвано за лов и за кучешки боеве. Поради смелостта и безстрашието им са участвали и в лов на големи животни.
В древността предназначението му било да се бие със самураи срещу други въоръжени противници. Има легенди, че куче от тази порода, заедно със своя повелител самурая Хатамото Ошири са успели да преборят цял отряд от над 20 нинджи.
През Средните векове породата е била почти напълно изчезнала, а през 1945 година за втори път е застрашена по време на Втората световна война и падането на Япония.
Тогава японците са използвали камикадзета. Кучетата са били унищожени, за да се направят от кожата им ръкавици и шапки за тях. През 1946 г. се оказало, че са оцелели само няколко чистокръвни представители на породата.
Такива кучета е имало само в японския императорски двор, обикновените хора не са имали право да ги притежават. Първият генерал - император на Япония Монгомъри за една година със своите войници успява да събере 11 кучета от породата, и да ги транспортира в Щатите, за да спаси популацията им. Затова в Америка са се размножили много повече кучета от породата и се появило името Американска акита. Природно надарени с елегантна стойка, спокойствие и мълчание, те са създадени, за да бъдат показвани.
Мъжките обичат да доказват превъзходството си
Акита е сдържано, с независим нрав и предпочита да тича само. Дори и цял ден да лежи и да пази, не създава никакви проблеми. А когато стопанинът му се прибере, около половин час му "разказва" какво се е случило през деня. Мъжките кучета са много доминантни и боят между тях и представители на други породи обикновено завършва бързо и фатално за противника. По принцип кучето не е агресивно, държи да покаже, че е най-доброто.
До 1 година е много активно и игриво, като всички малки кученца, но след това си стои по цял ден на дивана и пази. Разбира се най-добре се чувства в къща, където може да се разхожда и да развива мускулите си. За него е важно редовно да се разхожда, за да не затлъстее.
Кучетата изглеждат страховити, но по всички киноложки изложби се харесват най-много на децата, които без страх, отиват и започват да се гушкат с тях.
Използват се като пазачи и спътници при разходки. Най-добре е да се отглеждат на открито, а не в апартамент, освен ако не са им осигурени много разходки.
У нас има около 8 представители на породата.
Директорът на Софийската опера Пламен Карталов е горд собственик на акита ину. Кучето му Аламо е, най-красивото в София, според собствените му думи.
Лесно се дресира
Акита е голямо куче, достига до 70 см височина и 50 кг. Има набито телосложение, с леко удължено тяло. Поведението му е уравновесено и лесно се поддава на дресировка. Окраската на американската акита най-често е в бежово и бяло, може да е чисто черна или чисто бяла. За японската порода е типичен рижият цвят.
Истинска история
На 10 ноември 1923 година в Япония се ражда куче акита, наречено от своя стопанин Хачико. Собственикът му е професор Хидесабуро Уено. Той ежедневно пътувал с влака на работа и кучето го изпращало всяка сутрин, а след това се връщало да го посрещне на гарата точно в 3 следобяд. Когато Хачико става на 18 месеца неговият собственик получава инфаркт, докато е на работа и умира. Същият ден кучето дълго чакало стопанина си, който никога не се връща. Въпреки това, то продължило да го чака всеки ден, пристигало в 3 часа следобяд и седяло до късно. Местните търговци и работници на гарата започнали да го хранят, възхищавайки се на предаността и постоянството му. Хачико продължил да идва на гарата всеки ден, в продължение на 9 години до самата си смърт. Една година преди това на гарата в Сибуя е издигнат негов паметник. В деня на смъртта му е обявен ден на траур. Паметникът е пример на любов и вярност.
Коментари (0)
Вашият коментар