Кучето Кангал

Кангалът е турска порода овчарско куче, което е забранено да се изнася извън родината си. Окраската му е сивкаво-стоманена, възможно е да клони към жълтеникава. На главата между ушите, по дължината им, около очите и на муцуната е черно пигментирана. От там идва и названието на породата карабаш - черноглав.

Д-р Иванов разказва, че в Българя, макар и не толкова често, има хора, които гледат чистокръвни екземпляри от породата. Те се отличават с едра осанка, жив и благороден поглед и са отлични пазачи. Тялото им е силно и мускулесто, с добре развит гръден кош. Крайниците им са издължени и здрави, като предните лапи са по-широки от задните. Имат къси нокти, пигментирани в черно. Женските екземпляри тежат между 41-50 кг и са високи около 70-75 см. Мъжките кучета са по-едри - теглото им варира от 50 до 65 кг и на височина достигат 80-85 см, някои достигат до 100 кг.
Породата е селекционирана да охранява стада. Затова и представителите й са изключителни пазачи, предани са и към стопаните си и привързани към цялото му семейство. Но чужд човек не винаги приемат ласкаво. Понякога дори могат и да нападнат, ако някой се опита да навлезе в пазената от тях територия, без домакинът да е наблизо. Същите рефлекси проявяват и когато им е поверено стадо. Нищо не е в състояние да ги отклони от задълженията им. За кангалското овчарско куче се знае, че е единственото, което може да развие толкова висока скорост, че да настигне звяр, както и че е в състояние да се справи в единоборство с вълк. След победа над хищния звяр, в продължение на няколко дни то едва се държи на краката си от умора. Ако по него има рани, те са предимно разкъсвания от ноктите на вълка. То знае как да напада и как да се защитава.

Особености:

Разгонването при кангалското овчарско куче е предимно през пролетта и лятото. За първи път се случва на около 13-14 месеца. А половата му зрелост настъпва на 22-24 месеца. Половият акт със специфичното заклещване трае около 20 минути. Бремеността продължава около 63 дни, а броят на родените малки е 7-8. Новородените тежат около 550 грама, а на годинка достигат тегло 35-40 кг.

Д-р Иванов съветва стопаните, които имат бременна женска, първия месец след заплождането да променят храненето й. Количеството на дажбата трябва да се увеличава с около 10% след 40-я ден от бремеността, като в остатъка до раждането, може да достигне до 50%. По-големият порцион е добре да се разпредели равномерно в 3 до 4 хранения за деня. Това е необходимо, тъй като нарастващите зародиши притискат стомаха и при еднократно ядене не е възможно да се поеме необходимото количество храна от бъдещата майка. „Напълно нормално е, особено при многоплодните майки, през последните 7-8 дни преди раждането апетитът им да намалее, дори да изчезне напълно, пояснява ветеринарният лекар. - Животното не трябва да се насилва да поема храна. По възможност му осигурете продукти като черен дроб, парчета месо и други, които са му любими, за да поддържа необходимия хранителен баланс. И задължително трябва да има чиста питейна вода."

След раждането майката кърми около 42-45 дни, като първите 3 до 5 дни се отделя коластра. След 35-ия ден количеството мляко намалява. Най-късно от 21-ия до 25-ия ден след раждането кученцата трябва да започнат да се подхранват допълнително.
Възрастното куче се храни един път на ден, като количеството на дажбата трябва да е около 2 кг, но зависи от едрината, възрастта и натоварването. Не по-малко 1/3 от порциона на кучето трябва да включва прясно, сурово месо. Останалата част от храната може да е комбинация от зеленчуци и зърнени култури, които се дават смлени и запарени с гореща вода. В тази каша се добавя около 25-30 грама нарязано сурово месо. На всеки 2-3 дни е хубаво кучето да получава полусварен кокал с остатъци от месо по него.