“Пълен кръг” е новият сериал на Стивън Содърбърг, разказва за отвличане на дете

На платформата Max (бивша HBO Max) тръгва сериалът “Пълен кръг” на режисьора Стивън Содърбърг.

Това е остросюжетен трилър в шест епизода, който разказва за неуспешно отвличане и е вдъхновен от класиката на Акира Куросава “Ад и рай”.

Сериалът едва ли ще събере кой знае колко награди “Еми”, но “занаятчията” Стивън Содърбърг напомни, че и след “Зараза” и “Бандата на Оушън” все още може да създава добри филми.

В нюйоркския квартал “Куинс” ограбват и убиват девера на Савитри Махабир (в ролята Си Си Ейч Паундър) - кръстницата на гаянската мафия в града. След погребението тя решава да не отмъщава веднага на конкурентите си, а да отлети за родния Джорджтаун, за да се посъветва с местния старейшина.

Той смята, че виновно за всички нейни проблеми е древно проклятие. То може да бъде вдигнато, ако тя изпълни молбата на възрастен нюйоркчанин, който е имал някога конфликт с мъжа . Но той има, да кажем, зловещо изискване - трябва да бъде отвлечен внукът на един от най-известните готвачи Джеф (Денис Куейд), от родителите (Креър Дейнс и Тимъти Олифант) да поиска откуп в размер на 314 159 долара (това е числото пи, ако не се сещате), а след това да убият момчето точно в 1,11 ч в кръг, начертан на асфалта в оживения “Вашингтон скуеър парк”.

Махабир поръчва работата на своя племенник Акед (Джаръл Джером), а като помощници му изпраща двама наивни тийнейджъри от Гаяна. Те и идея си нямат как ще трябва да се отплащат за пътуването до Америка. В същото време Акед е следен от служителката на пощенската служба на САЩ Мелъни Хармони (Зази Биц), който преследва застрахователни измамници. Заради тежкия си характер тя се кара непрекъснато с началника си непукист и интелигентната си партньорка. Сложният план на ганайците обаче се проваля, когато те отвличат грешно момче.

През 1989 г. драмата “Секс, лъжи и видео” направи Стивън Содърбърг символ на американското независимо кино и най-младия режисьор, получавал “Златната палма” в Кан за игрален филм. След 12 години той се състезаваше със самия себе си за “Оскар” в номинацията за най-добър режисьор, като в крайна сметка победи с “Трафик” за сметка на “Ерин Брокович”.

Като наближи 60-те, Содърбърг престана да привлича вниманието на критиците в Кан и оскаровите киноакадемици, но пък пусна няколко успешни поредици за бандити и стриптийзьорки, след което спря с киното за няколко години.

Режисьорът дълги години се оплаква, че Холивуд не иска да снима сериозни филми със средни бюджети и известно време се отдаде на експерименти. Например сам се зае с разпространението на “Късметът на Логан”, а психологическият трилър “Не на себе си”, заснет с айфон седмица.

В крайна сметка като майстор на оптимизацията Содърбърг, който по принцип сам монтира и дори снима филмите си, отново пожертва големия екран заради по-скромния бюджет и възможността да работи много и бързо. “Пълен кръг” стана седмият му проект за стрийминг платформа. На Netflix той пусна спортната драма “Високо летяща птица” и сатирата “Пералнята”, посветена на “Панама пейпърс”, а на HBO Max - трагикомедията “Нека говорят”, трилъра “Кими”, последния “Супер Майк” и неонуара “Без резки движения”. Сценарият за последния, както и за “Пълен кръг”, е написан от Ед Соломон - автора на “Мъже в черно”, “Ангелите на Чарли” и “Зрителна измама”.

Този път сюжетът, заимстван, както стана ясно, от “Рай и ад” на Акира Куросава, дава повод на Содърбърг да поразмишлява за наивитета на белите в Америка и тяхната вина пред противопоставящите им се афроамериканци и като цяло за кармата и ефекта на доминото.

Разбира се, в сериала има физическо насилие, предателства и разрушени животи, но липсва лекомислието на “Бандата на Оушън”.
Икономичният Содърбърг, чиито филми рядко минават 90 минути, и в телевизионната версия си остава пределно лаконичен. Какви са героите, разбираме повече от намеци и детайли, отколкото от реминисценции и незадължителни епизоди.

Например самовлюбеният герой на Денис Куейд с глупава плитка в прическата си - става ясно, че е претенциозна знаменитост. Човекът на Тимъти Олифант прекалено преживява за чуждо дете - значи крие нещо. Мелоди Хармони (Зази Бац, напомням) пък критикува феминистката кинокласика “Жана Дилман, търговската крайбрежна улица 23, Брюксел 1080” с репликата “Два часа плямпане на четири човека в една стая не е кино”. Това характеризира не точно въпросната Мелоди, колкото самия Содърбърг, който с нея се шегува с критиците, които определят въпросния филм като “бавно кино” и “най-великия филм в историята”.