90-те години: Футболът превзе сърцата на нацията, мутрите го обсебиха

Футболът в България бе царят на 90-те. Националният отбор превзе сърцата на всеки българин първо заради епичната победа над Франция на “Парк де Пренс” с 2:1, която ни прати на световното в САЩ.

За да изживеем онова незабравимо американско лято.

Когато камбаните биеха, а цяла България пиеше и празнуваше

по улиците. Без разлика на пол, религия, цвят на кожата, голям град или затънтено село. Един народ, един отбор, както написа “24 часа”.

Героите бяха посрещани от огромни тълпи навсякъде, возеха се в каляски и всички им се радваха. За съжаление, се изтърколиха 3 десетилетия от пиянството на българския народ, предизвикано от Цар Футбол.

Паралелно с това обаче футболът на местно ниво попадна в ръцете на групировките. Просто нямаше друг изход, след като там бяха парите.

Националите също бяха примамени от бизнеса. Любо Пенев, Христо Стоичков и Трифон Иванов станаха лица на банка “Национал”, която така и не се появи на бял свят. Зад нея стоеше ВИС-2 на Георги Илиев.

Пенев държеше дискотека в подлеза на НДК и знаменитото заведение “Валенсиана” в Банската градинка до църквата в “Лозенец”.

Трифон отвори бензиностанция край Велико Търново и Жоро Илиев отново бе първият, който напълни резервоара си на нея. Той подари чисто нов “Опел Тигра” на Камата, определен за №1 на годината, но автомобилът така и не бе допуснат в НДК.

Йордан Лечков инвестира в “Зора Инс” на шефа на федерацията по борба Димитър Джамов и вдигна първия си хотел “Империя” в Сливен.

Наско Сираков пък се насочи към мениджърската дейност, като заедно с бившия капитан на ЦСКА Лъчезар Танев направиха агенцията "Танев, Сираков и ко". "Ко"-то се оказа Васил Божков.

Единствено Красимир Балъков реши да инвестира в галерия за картини в Лисабон.

Така нещата постепенно бяха разпарчетосани във футбола. В ЦСКА бе Илия Павлов, СИК влезе в “Славия”. Гриша Ганчев и “Литекс” поеха фалиралия тим на ЛЕКС. Христо Порточанов с парите от “Нефтохим” пък започна да гради отбор край морето. Иван Кочев-Чомбе се прибра в “Пирин”.

Появи се явлението

“Олимпик” (Галата) на бившите борци Страхил Димчев и Станислав Танев-Камилата

и пернишкият “Металург”, където при необходимост биеха и своите. Георги Илиев пое юздите на “Велбъжд” (Кюстендил) и го прекръсти на “Левски”. За треньор бе привлечен Георги Димитров-Джеки. Започват странни инциденти с играчите, като един от тях "изпуснал" върху ръцете си капака на пианото, докато свирел на него.

И шоуто стартира. Може би е емблематичен сезонът 1995/1996. Тогава "Славия" с подкрепата на СИК прави страхотна селекция и начело с Наско Сираков започва да мачка в първенството. В “Левски” е Томас Лафчис, който успява да предотврати влизането на Васил Божков в клуба. Драматични мачове, включително и събуване на Сираков пред торсидата на “сините”. В крайна сметка “белите” триумфират с титлата.

Идва и финалът за купата между двата отбора. Томас Лафчис предвожда поход срещу мутрите. На 1 май 1996 г. “Славия” повежда с 1:0 след гол на Атанас Киров в 35-ата минута. 15 минути преди края обаче, недоволен от отсъжданията на съдията Митко Митрев, Лафчис нарежда на отбора да напусне терена. Така “белите” правят дубъл.

Година по-късно митът за борбата с мутрите приключва. В 1/4-финалите за купата “Левски” се пада с “Литекс”, който е във втора дивизия. Първият мач на 5 март завършва 2:0 за ловчанлии. Реваншът е на 19 март. "Литекс" води на полувремето с 1:0 след гол на Димо Беляков. Тогава публиката на "Герена" вижда как

трима дебеловрати прекосяват терена и се отправят след съдиите

към тунела на сектор "В". Главен рефер е варненецът Светослав Славов. После влизат в стаята им, а за естеството на разговора там и до днес се носят легенди.

През втората част свирката на Славов спомага за коренната промяна на събитията на терена. “Левски” стига до 3:1 (с голове на Симеонов (49), Йонков (52-дузпа) и Сърбаков (70). Реферът назначава уж 4-минутно продължение, но се играе “до гол”. Феърплеят е потъпкан, когато сините не връщат топката, изкарана от игра от съперниците, за да се окаже медицинска помощ на Мариян Христов, и организират атака, в която стигат до корнер дълбоко в продължението.

Пред вратата на ловчанлии отива да скача и вратарят Димитър Иванков, който първо се блъска в двуметровия страж на “Литекс” Витомир Вутов, а при последвалото меле в наказателното поле отправя удар с глава, който е добутан до мрежата от Анатоли Тонов. Победата с 4:1 е постигната с всички средства.

Градските легенди твърдят, че на почивката към Славов била изстреляна реплика: “Загубил си вече една дъщеря,

внимавай да не се случи нещо и с другата"

След това битката с мутрите окончателно е загубена, след като на екипите на “сините” се появявя ВИС-2.

Въобще по това време съдиите са едни от най-репресираните в историята. Култов е случаят в Бургас, за който също се носят градски легенди, но участниците в него още го отричат. Тогава Христо Порточанов нахлува в съдийската стая при Димо Момиров и опира пистолет в корема му.

На мача “Литекс” - “Левски” го отнася Костадин Костадинов на полувремето. Дори не иска да излезе за втората част. В крайна сметка наказанието е за Никола Гавазов - администратор на ловчанлии.

Най-страшно обаче е в Кюстендил, където Георги Илиев все пак е вкарал “Левски” в елита. През 1999 г. първо шефът на съдиите Борислав Александров се “подхлъзва” на стълбите на стадиона и е доста потрошен в двубоя срещу ЦСКА за купата.

След това идва и кървавият Великден,

когато играчите на “червените” Ивайло Иванов и Адалберт Зафиров са пребити от здрави момчета в тунела преди второто полувреме. И въпреки всичко двубоят се доиграва.

За първи път се проваля и вечно дерби, когато “Левски” отказва да се яви на “Българска армия” в мач за купата на лигата, защото Димо Момиров щял да го свири.

Всичко това се развива по времето, когато БФС управлява Иван Славков. Зетят на Тодор Живков изненадващо събаря “брокерите” Христо Данов и Христо Александров след световното в САЩ и здраво държи юздите до скандала през 2003 г. с Би Би Си. Всички се опитват да го бутнат, но се провалят. Заради това се появява и песента

“Славков е непоклатим като папата в Рим. Като знамето на полк, като чалга в "Пирин фолк"

Групировките също се опитват да се намесят и там. Култов в това отношение е конгресът през 1996 г., по-известен като “СИК срещу ВИС-2”. В навечерието на Коледа срещу Иван Славков се изправя Димитър Ларгов. Специално в София се прибира Христо Стоичков, който влиза в НДК в компанията на Георги Илиев. Всички са тарашени за оръжие на входа. Охраната е на “Ипон” на Бойко Борисов.

Срещу Батето са Камата, Гриша Ганчев, Томас Лафчис и куп други. Легендите на ЦСКА Иван Колев и Гаврил Стоянов-Гацо стигат до бой на трибуната. От лагера на Батето твърдят, че Ларгов е прекалено стар. “Да не го вземаме да играе шах?”, отвръща Ганчев. Стоичков дръпва пламенна реч. “Много го обичам това момче, само се чудя кой му е написал речта”, подхилква се Славков.

Решителният момент е, когато звъни телефонът на представителя на ЦСКА Евгени Горанов, тогава шеф на Кредитна банка. От САЩ Илия Павлов нарежда да се застане зад Славков.

И резултатът е 285:95 за Батето

“Бях сигурен в победата. Гришата ми каза: Бате, махни Вуцата и Венци. Аз му казах: Ще помисля, аз с две жени съм се разделил... Ха-ха-ха”, коментира Славков.

След години ще е още по-култов. “С каквото съм се захванал сериозно, все е пропадало! Много лоша ръка имам. Последното интервю на шаха на Иран Мохамед Реза Пахлави аз го взех. След това го свалиха. Хванах се с Боби Бец - умря. Хванах се с Жоро Илиев - застреляха го. С Илия Павлов се хванах - гръмнаха го. Ел Чапо искаше да осиновя сина му - падна му самолетът. С Карамански абсолютно същата история! Това е прокоба някаква”, заяви Славков.

А радостта на народа - националният отбор постепенно изчезва от картата. Отиваме на европейско през 1996 г. и отпадаме в групата. Любо Пенев взривява всичко с: България си има деветка! Който ме уважава, уважава.

Който не ме уважава - да духа супата!

И чичо му Димитър Пенев е сменен. Идва Христо Бонев. Класираме се на световното през 1998 г. с онзи паметен гол на Трифон Иванов срещу Русия. Там правим 0:0 с Парагвай, падаме с 0:1 от Нигерия и преди решителния мач с Испания Стоичков и Пенев изчезват от лагера. Връщат се и иберийците ни помитат с 1:6. Участието ни приключва, а това е и последното световно в историята на националния отбор. През бурните 90 за България и футбола.