Може ли с джапанки и къси панталони на опера през лятото?

Най-важното на изяви с класическа музика е да не вдигаме шум и да ръкопляскаме само когато е прието

Mоже ли на оперни спектакли на открито през лятото да се ходи по джапанки и с къси панталони? Този дебат започна във фейсбук преди няколко дни оперната прима Дарина Такова.

От окото ѝ не бе убягала снимка на част от публиката, прииждаща към откритата сцена на фестивала “Опера на върховете”, който организира на Белоградчишките скали всяко лято Софийската опера и балет.

Повечето хора бяха облечени по лятному, като част от тях мъкнеха и найлонови торби. Вероятно пълни с по-топли дрехи, тъй като на тази надморска височина дори през този сезон вечер става хладно. Спектакълът бе премиера на нова продукция на “Мадам Бътерфлай”, поставена от южнокорейски екип от града, в който Софийската опера ще гостува през октомври с “Електра”.

Реакциите под поста на Дарина бяха разнородни. От мнението, че все пак има рекордни горещини и хората няма как да облекат костюми, до настояване, че там, където се изпълнява класическа музика, трябва да се раздават дипляни с напътствия какви са основните правила за поведение и какъв е дрескодът.

Впрочем Софийската филхармония от известно време пуска във фейсбук колажи от снимки, подбрани с чувство за хумор, изобразяващи

какво може и какво не може на такива места

Трябва да се признае, че реформата в начина на финансиране на сценичните изкуства и обвързването на субсидията с приходите от билети направи така, че през последните години оперните и концертните зали у нас също започнаха да се пълнят. Когато гостува някоя звезда, дори трудно се намират билети.

Изглежда, маркетинг отделите на оперите и филхармониите правят чудеса, но за голяма част от тази нова публика от пръв поглед личи, че стъпва за първи път на такова място. А това създава много конфузни положения.

И дрескодът е най-малкото нещо. Това, че някой е облякъл раздърпан суитшърт или е обул маратонки, прави, разбира се, лошо впечатление, но такъв човек все пак не пречи на околните.

Далеч по-лошото е, че огромна част от тази новопублика изобщо не се съобразява, че

класическата музика не се изпълнява с усилвателна уредба

И когато има тихи моменти, е истински кошмар да се чуват шумове и от залата.

На първо място употребата на мобилни телефони на такива места е абсолютно забранена. Не само че звукът трябва да се изключи, но телефонът изобщо не бива да се докосва.

За мнозина днес е много трудно да стоят повече от 20 минути, без да впият очи в дисплея. Но представете си затъмнената зала и съседът, който продължава нещо да цъка по телефона си. Кошмар!

Ако толкова искате да се снимате на фона на хубав полилей и всичките ви приятели и познати да разберат къде сте били, има и друг начин. Просто го направете, преди да изгасят осветлението, поствайте във фейсбук и след това изгасете телефона. Можете да проверите получените лайкове по време на антракта, тъкмо ще са се събрали повечко. Излишно е да дразните със светещия екран околните, които може би са дошли, за да са наслаждават на музиката, и са платили за билета си същата сума като вас.

Неудобството особено в столицата е, че се налага да паркирате колата си в синя зона. Ако го правите с есемес, неизбежно ще получите съобщение да подновите абонамента с още един час в най-неподходящия момент. За да избегнете това,

изберете обикновени хартиени талони,

които се продават в бюрата на градския транспорт.

Може би ви прави впечатление, че в залата има твърде много дърво – лампериите по стените, пода, дори външната страна на облегалките на столовете. Това е с цел подобряване на акустиката. И не е излишно да си го напомняте, когато ви се налага да произведете какъвто и да е шум.

Операта, балетът, мюзикълът и симфоничният концерт не са кино и пред залата не продават пуканки, нито някой ви стимулира да консумирате нещо по време на спектакъла. Защото шумоленето, дъвченето и мляскането също са шумове. Малка бутилка минерална вода е единственото допустимо нещо, което можете да държите у себе си.

Не е прието и

непрекъснато да се влиза и излиза от залата

В Софийската опера това е решено удачно, като просто предните врати на партера нямат дръжки от вътрешната страна и няма как да излезете, докато не е започнал антрактът. Това може да се направи само от задните врати, където вашето движение напред-назад ще бъде видяно от много по-малко хора.

Другото много дразнещо нещо е, че новопубликата реагира на изпълненията горе-долу така, като че се намира на футболен мач. На стадиона може да аплодирате всеки гол и всяко положение, но не съществува класическо музикално произведение, на което е прието публиката да ръкопляска между отделните части.

Всяка симфония, соната, сюита, концерт, кантата, реквием или каквото и да било друго се състои от отделни части. Но когато свърши едната, следва пауза от не повече от 10-15 секунди,

през които трябва да се пази абсолютна тишина

Това са паузи, които композиторът нарочно е направил точно на това място и те също изразяват нещо.

Ако сте загубили бройката на частите, лесно ще се ориентирате по програмата – там те са отбелязани. Независимо че някой акорд или краят на музикална фраза страшно са ви харесали, по-добре изчакайте първо диригентът да свали ръце и тогава започвайте да аплодирате.

В операта и балета е малко по-различно. Може да се аплодира например след увертюрата. Понякога особено на премиери залата може да започне да ръкопляска веднага след вдигането на завесата, виждайки много красив декор, но това се случва сравнително рядко.

Най-често в операта се аплодират певците след изпълнението на някоя знакова ария. Но колкото и да ви е харесало изпълнението, не настоявайте, очаквайки той или тя да я повтори отново, нито пък артистът да се поклони. Това е все пак театрален спектакъл и

той няма как да се прекъсне

само защото дадена част от него много ви е харесала. Иначе представлението ще се проточи до сутринта. Не че не се е случвало дадени арии да се повторят, но такива моменти веднага влизат в историята.

При балета нещата са малко по-различни. По принцип в големите класически балети има много вмъкнати дивертисментни танцови номера. Това са малки откъси, които се изпълняват от един или повече солисти и имат ясен музикален край, след който може да се ръкопляска.

Същото се отнася и за големите па-де-дьо в края на спектакъла, в които двамата солисти се редуват в отделни танцови номера и в общ.

Те могат да се аплодират, но

и с това не бива да се прекалява

По принцип навикът да се ръкопляска на всяка танцова фигура, която ви се струва ефектна, независимо че заглушавате музиката, е чисто руска мода. В Русия, тъй като се смятат за царе на балета, са свикнали да подчертават и изтъкват всяко техническо постижение на своите артисти с бурни аплодисменти, преминаващи в овации.

А всъщност балетистът играе определен образ и ръкоплясканията по повод и без повод излишно разсейват атмосферата.

Всички правила за поведение при изпълнение на класическа музика

трябва да се възприемат още от ранна възраст

и затова въпросът дали да водим малки деца на такива изяви е доста сложен.

Някъде направо пишат в програмите, че деца под 7-годишна възраст не се допускат в залата. Първо, те не биха могли да изтърпят седенето на едно място за повече от двайсет минути, а се налага да стоят така повече от 2 часа.

И второ, много от оперните и балетните произведения са всъщност драми, независимо че може и да са маскирани с приказен сюжет. И е излишно децата да бъдат принуждавани да съпреживяват емоции, които не са за тях.

Но има и изключения, разбира се. Балетът на Чайковски “Лешникотрошачката” в постановката на Юрий Григорович в Софийската опера и балет е толкова театрален и ефектен, че дори съвсем малки деца не само издържат два часа и половина седнали. Но рядко се случва да не гледат като хипнотизирани към сцената. Все пак за малките има отделни спектакли – мюзикъли, детски опери и оперети.

В залите има гардероб, където освен връхните дрехи през зимата можете да оставите чадъра си и всякакъв друг багаж. Да влизате вътре с нещо друго освен с дамска чантичка, е проява на много лош вкус.

И не на последно място - на концерти с класическа музика и в операта

не може да се правят снимки и видео

Зад всяка постановка стоят усилията на огромен екип от хора и немалко финансови средства. Да се заснеме цяла постановка и да се пусне записът в интернет, означава да ограбите труда им, да не говорим, че е незаконно.

Ако искате просто да си имате нещо за спомен, изчакайте финалните поклони и чак тогава направете един-два кадъра.