Виена - наслада за всички сетива

Бляскава, аристократична, помпозна и изискана, ревниво пазеща всички следи и символи на отминало имперско величие и в същото време град с поглед далеч в новия век, със забързано модерно настояще, в което обаче винаги има време за чаша виенско кафе с ябълков щрудел - това е първото впечатление, което Виена прави на своите гости.

След няколко дни прекарани там, оставаш зашеметен не само от външното великолепие на австрийската столица, но и от нейното духовно богатство. И ти става ясно, защо точно Виенската филхармония под палката на звездни диригенти всяка година на 1 януари традиционно изпраща на целия свят своите артистични музикални пожелания за щастливи и мирни дни през започващата година.

А виенчани са достолепни, спокойни, ведри хора. Пазят ревниво своите традиции, познават историята и паметниците на културата си. Те с удоволствие отговарят на въпросите на любопитните туристи и дружелюбно заговарят непознатите, изразяващи видимо своето удоволствие от неповторимата атмосфера и сладките изкушения, с които съблазняват виенските кафенета. В техният град повече от сградите са част от световното културно наследство, а новите постройки с височина над 40 метра са едва около 100. Почти една втора от градската площ е зеленина - грижливо поддържани паркове и градини в центъра, китни предградия, Виенската гора и най- големия увеселителен парк в европа Пратера с прочутото Виенско колело. И този "красив, син Дунав"!

Виена е градът, в който в невероятна хармония съществуват един до друг античност, готика, барок, рококо, сецесион и модернизъм. Това е средноевропейската столица, спряла разрушителното нашествие на османските орди към централна Европа (1529 г.), превърнала се в своеобразна пресечна точка на културите западна Европа и славянския изток.

Славата й на културен метропол я прави притегателен център за много известни личности още от средата на XVIII век. В нея са живяли и творили Моцарт, Бетовен, Хайдн, Шуберт, Брамс, Йохан Щраус, Франц Грилпацер, Зигмунд Фройд, Густав Климт, Егон Шиле и още много други. Техният дух е запазен в галериите, къщите-музеи и паметниците, с които този град е богато надарен.

В бурното начало на XX век Виена мери ръст с Берлин като притегателен център за европейската и световна интелигенция. И докато германската столица в онази епоха е повече символ на хладен рационализъм, технически прогрес, научен напредък и политическо кабаре, то Виена е известна със своя традиционализъм, духовност, чувственост, топлота, уют и преклонение към изящното.

Файтонът тук е не само туристическа атракция, но и изключително удобно и романтично превозно средство, с което можете да обиколите центърът, наречен Старият град. Тук се намира най-голямата и пищна готическа катедрала свети Стефан, своеобразен герб на града, от чиято южна кула се открива неповторима панорама, дворецът Хофбург - градската резиденция на кайзера, "Кертнерщрасе" и "Грабен" - най-често посещаваните търговски улици и пешеходни зони в центъра, бляскавата "Рингщрасе".

Те са пълни с големи и малки лъскави витрини, магазинчета за сувенири, известни кафенета. Виенският дух най-добре ще почувствате, ако изпиете чаша виенско кафе, което тук наричат "меланж" в някое от прочутите кафенета "Империал", "Централ", "Херенхоф", "Ландман". Удоволствието ви ще бъде пълно, ако си поръчате и ябълков щрудел с топъл ванилов сос. А ако тръгнете по "Кертнерщрасе" към Ринга (означава пръстен; така наричат улицата, която обикаля целия център), за да стигнете до великолепната сграда на Операта, ще минете покрай прочутия хотел "Захер". В него на втория етаж има сладкарница, единственото място в Европа, където можете да се насладите на оригиналната "Захер торта". По улиците в центъра често ще срещате младежи с фракове и къдрави бели перуки от времето на Моцарт. Те любезно ще ви канят на концерт, опера, театър.

Ако след Операта свиете по Ринга в дясно, ще стигнете до Хофбург. Сега дворецът е седалище на австрийския президент. Тук се помещава и "Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа". Музейната част е отворена за посещения на туристи. Те се тълпят най-вече в музея на Сиси - императрица Елизабет, съпруга на Франц Йозеф I и любимка на всички австрийци.

Пред Хофбург е площадът на героите с двата бронзови конника. Те също имат своя история, но ще ви я разкажат, когато отидете там.

Не подминавайте и Музея за история на изкуството. Богатството на неговата колекция се мери с това на Лувъра, Ермитажа или Прадо. Намира се в една от двете сгради-близначки на площад "Мария-Терезия". В другата сграда е Природонаучния музей, също заслужаващ внимание със сбирката си от скъпоценни камъни.

Виенското кметство е изключително красива готическа сграда с филигранни фасади. Площадът пред него през декември се превръща в огромен пъстър коледен пазар, известен с красотата си в цяла Европа, през зимата - във весела ледена пързалка, а през лятото и есента тук много често има бирени празници.

Дворецът Шьонбург е бил лятната резиденция на кайзера. Този виенски Версай е бил "главната квартира" на Мария-Терезия, родила тук своите 16 деца. Една от тях е печално известната й дъщеря Мария-Антоанета, гилотинирана като кралица на Франция. Макар, че короната е била на главата на нейния съпруг кайзер Франц Йозеф I, в същност тази демонична жена е управлявала със здрава ръка империята цели 35 години - от 1745 до 1780 г. Дворецът прелива от разкош - пищни тапети, много картини, скъпи килими, изящен порцелан. Пред двореца на почти 2 кв.км се е ширнал великолепен бароков парк във френски стил с 44 мраморни скулптури от двете страни на алеите и невероятни цветя. Тук е и красивият "Шьонер брунен" - фонтан, дал името на резиденцията. Легендата разказва, че който отпие вода от него, ще остане вечно красив.

Дворците Долно и Горно Белведере са свързани с пищен парк във френски стил с каскади, фонтани, стълбища и алеи, цветя - великолепие и изящество, което може да съперничи на Шьонбрун. В Долно Белведере е изложено средновековно австрийско изкуство. Горно Белведере е картинна галерия, чиято експозиция може да се похвали с най-богатата колекция от творби на Густав Климт, бащата на виенския сецесион. Тук можете да видите и платна на Егон Шиле, Оскар Кокошка и още много други майстори.

Истинска атракция за този град е къщата на ексцентричния архитект Хундертвасер, построена през 1983-85 г. Тя трудно се вписва в достолепната изисканост на Виена, но нейната самобитна архитектура, заслепяваща пъстрота, разностилни прозорци отпупани с цветя и стъпаловидни етажи, внасят неповторима жизнерадост, ведрост и шик в древния град.

Не можете да напуснете Виена, без да посетите Гринциг и да разберете кактво е "хойриге". Гринциг е живописен квартал на Виена, разположен на хълм, на който се отглеждат лозя и се прави младо вино - "хойриге". Мария Терезия разрешила на виенчани да могат да продават това вино още от началото на ноември. Кръчмите, в които го продавали също наричали "хойриге". Сега това означава живописен типично виенски локал, в които се яде неповторимия виенски шницел, лее се младо вино, звучи "Приказки за виенската гора" или "На красивия син Дунав". Защото в Гринциг е обичал да се наслаждава на живота и самият Йохан Щраус.