Куче ли е дакелът?

Куче ли е дакелът? Да! И то какво! Нищо че се гали като коте, хитър е като лисица и упорит като магаре.  Всъщност природата го е създала за лов на лисици, язовци и зайци. Любвеобвилността, малкият му ръст и непретенциозността му са го превърнали в домашен любимец, който умее да развеселява цялата къща.

И тъй като осъзнава, че е любимец и умее да дърпа най-нежните струни на сърцето на стопанина си, това четириного често се превръща в домашен тиранин, шеф на положението, командващ парада. Също като разглезеното дете.

Съвременните учени се целят в по-близкото минало - в средновековието. Джон Хаткинсън Хук, селекционер и специалист по дакелите, смята, че тази порода води началото си от Австрия. Неговите проучвания доказват, че тя възникнала от поредица от селективни кръстоски между кучетата на император Максимилиан I Австрийски, които той внесъл в двора си от Бургундското херцогство през 1477 г. Така създадената порода била пренесена в Германия. Германците я разнообразили, като я смесили с други немски породи - хюнерхунд, вахтелхунд, даксригел. Англичаните Сър Джон Дюкенън и Ханк Денсил твърдят пък, че тази "немска порода" е произлязла от английския "огнен" басет. Червеникавият цвят на козината, късите криви крака и клепналите уши били доказателство за това.

Първия Клуб на дакелите основали в Англия през 1881 г. Немският клуб бил създаден след него, през 1888 г. Той обаче успял да наложи стандартите за отглеждането, размножаването и запазването на чистотата на расата. А първата родословна книга на дакела е публикувана в Германия през 1879 г. В нея присъстват носителите на златни медали "Кайзер Вилхелм I" - най-високото отличие от изложба за кучета в Берлин.

В героичните епохи дакелът е придружавал господаря си на лов за лисици, зайци и язовци. Късите крака и продълговатото тяло му помагли да улавя безгрешно следите им и да се вмъква в техните дупки. Силният му лай, като на голямо куче, прогонвал дивеча от дупките. Ако се наложело, ловецът дакел захапвал нечий крак или опашка, защото има големи за ръстта си зъби и добре развити челюсти. В разказите на известни ловджии е записано за него, че е "възторжен ловец, постоянен и упорит, с много добро обоняние и ловкост". По характер бил "приветлив, с уравновесен темперамент, нито сприхав, нито агресивен".

Най-широко разпространен е късокосместият дакел - с къса и фина козина като на сърна. Него предпочитали за лов. Дългокосместият има аристократичен чар. Предполага се, че е селектиран от кръстоска с кокер шпаньол. От кръстоски с даксригел или хюнерхунд е произлязъл твърдокосместият екземпляр.

Отмъщението на дакела

Дакелът Крумчо беше господарят в моят дом до момента, в който приятели ми подариха за рождения ден папагала Роки. Пъстроцветната птица явно събуди у домашния любимец първични инстинкти. "Зовът на дивото" го караше месеци наред да се опитва да се катери с късите си крака по шкафа, където беше поставен кафеза. За тези свои забранени мераци той беше наказван с перване по муцуната или по дупето с вестник - така, както съветват в книгите. След месеци на възпитание настъпи мирно съвместно съществуване. Роки си летеше на свобода по "високите етажи" на стаите и чуруликаше весело. Крумчо, успокоен, че отново е господар на цялата територия, се правеше, че не го забелязва. Вечерите отново протичаха идилично. Докато четях или гледах телевизия, Роки ми приказваше нещо в ухото, кацанл на рамото ми, а Крумчо се забавляваше в краката ми с чехлите или с кокала си.

 До съдбовния момент, в който за части от секундада домашният любимец се превърна в звяр ловец, скочи върху мен и захапа папагала за врата. Последва ужасен писък и само моята бърза реакция спаси живота на пернатото. Успях да разтворя устата на дакела и Роки излетя оттам невредим, но малко проскубан и смъртно уплашен. Уплашена и стъписана бях и аз и затова този път наложих добре Крумчо с чехъла. Той пък се изстреля директно в моята спалня и препика обилно леглото ми, ама всичко поред - матрака, пухената завивка и възглавницата. Оттогава му забраних да влиза в тази стая и да се гали в леглото ми. Така го лиших от върховното удоволствие в неговия живот. Започна войната на нерви.

Първо наяде новите ми кожени обувки, които не бях прибрала в шкафа. Получи си наказанието, а аз се научих да не зарязвам обувките си в коридора. Но през отворената врата на шкафа той успял, явно с много усилия, да измъкне единия ми ботуш и го подредил така, както ми беше подредил обувките.
Изобретателността на неговото отмъщение нямаше граници. Успя да свали почти цялото ми пране от простора - упражнение, несвойствено за него и много трудно за едно такова късокрако куче. В стаята на редакцията, където бяхме минали да си прибера забравена книга, обърнал и изсипал всички кошчта за боклук, без да забележа. 

.
Върхът на неговата находчивост беше опитът му да провали интимна вечер с мъжа, когото много харесвам. Отдавна мечтех за този момент и се подготвях цял ден за него. Когато господин Х звънна на вратата, аз бях в блестяща форма - и атрактивна, и щастлива. На изисканата маса горяха свещи, кулинарни специалитети трябваше да направят старта на вечерта приятен и непринуден. Разбира се, изобщо бях забравила за Крумчо. След първата наздравица той се появи и носеше нещо розово в устата. Опитах се да избъбря нещо смешно и посегнах да го взема.

Той обаче бързо се скри под дивана. Ядосах се, но реших, че няма да се занимавам с него. След малко той пристигна с черен сутиен в уста. Тогава разбрах, че е обърнал коша с мръсното пране и е решил да го пренесе целия в хола. Отидох да затворя вратата на банята и забравих за Крумчо.

Не забелязах кога беше измъкнал изпод дивана слипа и сутиена и ги беше складирал в центъра на стаята. Господин Х ги настъпи, когато реши да ме покани на танц. Добре че в този момент не ми беше до кучето. Смях се на другата сутрин, когато видях, че от яд е препикал мястото, на което беше седял моят кавалер.

Бях в добро настроение и реших да се предам. Отворих вратата на спалнята си и моят любимец се гушна до мен, целуна ме с благодарност. От този момент дакелът Крумчо отново е весел, забавен и любвеобвилен. И през ум не му минава да прави пакости. Най- послушното куче на света! А папагалът Роки е най-добрият му приятел.