Нестинарството е призвание

С Михаил Георгиев разговаряме за древния обичай на това свещенодействие с огъня и за съдбата и живота му като Главен нестинар на България. Да си Главен нестинар на България е на първо място отговорност, убеден е Михаил Георгиев. В миналото той е изпълнявал всички важни функции в общността - гадаел e, изслушвал е проблемите на съселяните си, предлагал е решения, препоръки. Хората му вярвяли и му се изповядали. Днес тази титла е запазила единствено своите церемониални свойства.

Танцувам от 17-годишна възраст. Тази година правя 40 години като нестинар. На един събор в село Ясна Поляна танцуваше баща ми. Аз го попитах дали мога да вляза в огъня и той ми каза: "Влез, но ако усетиш, че изгаряш, излез веднага." Преминах през жарта няколко пъти. Като се прибрахме, той провери краката ми за рани. Нямах изгоряло по ходилата... И така танцувам вече 40 години.

Нестинарството е традиция в нашето семейство. Може би от 200 години в рода ми има нестинари. Сега и синът ми е нестинар. От старите нестинарски родове, ние сме единствения, в който продължава да има нестинари. В другите родове тази традиция е прекъсната още след Първата световна война. Някои са се опитали да я възстановят, но заради гоненията на църквата и на комунистическата партия са се отказали. Баща ме беше много упорит човек и не се поколеба, не се отказа, въпреки, че го гледаха с подозрение.

Той устоя и запази нестинарството в рода ни. След него и аз и синът ми продължаваме традицията. Тази дарба се е предала и на него. Той танцува вече 20 години върху жаравата. Целта на баща ми беше да запазим живо нестинарството в рода ни. Целта на сина ми е да го разпространи в Европа. Първата стъпка е направена. През 2009 г. нестинарството беше вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО като световно културно нематериално наследство. Това е голямо признание и дано съумеем да се възползваме от него.

За щастие нестинарството все още е призвание, въпреки упоритите опити на ресторантьори по морето да го превърнат в професия. По ресторантите то се опорочава и няма нищо общо с това, което виждаме в странджанските села. Не навсякъде се е запазила традицията да се играе в огъня, но тази душевност, която ти позволява да вникнеш в магията му я има навсякъде в Странджа.

Но не всеки може да се научи да танцува върху жарава. Има хора, които правят шмекерии и подлъгват другите, че го могат. Има и такива, които в определен момент могат да преминат един-два пъти върху жаравата без да се наранят. Но това не е нестинарство. Нестинарството е много повече. То е начин на живот! То е магия! Често казвам на шега, че ще призная за нестинар само този, който премине 20 пъти след мен в жаравата, която аз подготвям - 3 кубика дърва, 7 часа горене. На това му викам истински нестинарски огън - свещен, благодатен. В нестинарството всичко е свещено.

Изпадането в транс при старите нестинари е било в следствие на голямата им вяра, на фанатизма. В днешно време човек се съмнява във всичко и много трудно се постига този ефект. Въпреки това, когато съм в село Българи, чувството е съвсем различно от другите ми преживявания. Може би това е транса - да не чувстваш нищо и никой около себе си. Изпитвам тази емоция, когато съм в Българи на 3 юни.

Като всяка наша традиция и нестинарството има много поверия. Едно от тях е, че огънят пази от зли духове. Друго е, че децата се пренасят над жаравата за тяхно здраве. Но най-важното поверие е, че чрез танца си нестинарите изкупват греховете на хората и измолват благословията на светиите.

Тази саможертва е най-истинското призвание на нестинарския танц. Иначе, развитието на нестинарството не се различава от това на много български традиции. В днешния комерсиален свят всичко се опорочава и принизява до обикновена атракция. В ресторантите по морето това е най-видимо.

 За щастие има кътчета като село Българи, където то до голяма степен се е запазило. С течение на годините това село се превърна в притегателен център на нестинарството благодарение на хората, запазили жив този обичай. Най-големия нестинарски празник е всяка година на 3 юни - денят на Свети Константин и Елена по стар стил, които са покровители на този обред.