„Под повърхността” от Николас Кар

Кара ли ни Гугъл да оглупяваме? Поставяйки този въпрос в едноименното си есе, Николас Кар формулира един от най-важните дебати на нашето време: дали като се потапяме в изобилието на интернет, не жертваме способността си да четем и да мислим задълбочено.

В „Под повърхността" Кар развива тази тема до завладяващо изследване на интелектуалното и културното влияние на Мрежата. Как „инструментите на ума"- от азбуката през картите до печатарската преса, часовника и компютъра - оформят човешката мисъл през вековете? Могат ли технологиите за търсене, съхраняване и споделяне на информация да пренасочат невронните ни пътеки? Имат ли своя „интелектуална етика" различните информационни технологии?

Наистина ли интернет ни преправя по свой образ? Опирайки се на големите мислители от Платон до Маклуън, както и на последните достижения на когнитивната наука, в „Под повърхността" Кар изтъква една смес от интелектуална история и културна критика, която завинаги ще промени начина, по който мислим за медиите и човешкия ум.

С книгата си „Под повърхността" Николас Кар убедително, задълбочено и красноречиво доказва с помощта на многобройни научни изследвания, че най-новата медия интернет променя радикално не само начина ни на мислене, но и структурата на мозъците ни.

Въпреки, че многобройните предимства на тази уникална електронна Световна мрежа са безспорни, те си имат и своята цена, а тя не е за пренебрегване.Както казва Маршъл Маклуън, / автор на книгата „Да познаем медиите" / , „..медиите не са просто канали за информация.Те дават храна за размисъл, но и оформят процеса на мислене." Николас Кар разказва за тъмната страна на интернет и споделя, че за него Мрежата от една страна е божи дар, но от друга тя прави хората разсеяни и повърхностни. Десетки проучвания на психолози, невролози, преподаватели и уебдизайнери водят до едно и също заключение: когато сме онлайн, попадаме в среда, насърчаваща повърхностното четене, незадълбоченото и разпиляно мислене и натрупването на откъслечни познания. Николас Кар описва въздействието на Интернет и върху него самия:

„Доколкото мога да преценя, умът ми не си отива, но се променя. Вече не мисля по начина, по който мислех преди. Усещам го най -силно когато чета. Не се затруднявах да се потопя изцяло в книгата или в някоя дълга статия. Грабваха ме обратите в историята или стъпките на доказателството.Можех часове наред да странствам из дългите страници текст. Сега това се случва рядко. След втората или третата страница губя концентрация. Не ме свърта на едно място, изпускам нишката, започвам да си търся друго занимание. Чувствам се така, сякаш през цялото време завличам насила своенравния си мозък обратно към текста. Задълбоченото четене, което се получаваше естествено, сега се превърна в усилие."

Скот Карп, списващ блог за онлайн медиите, признава, че като цяло е спрял да чете книги.

„В колежа учех литература и бях ненаситен читател на книги. Какво се случи? Възможно ли е да чета предимно в интернет, не толкова защото търся повече удобство, колкото защото се е променил начинът ми на мислене?"
Брус Фридман, който поддържа блог за употреба на компютри в медицината също споделя как интернет е променил интелектуалните му навици.

„Почти изцяло съм загубил способността да чета и да възприемам съдържанието на дълги статии в интернет или отпечатани на хартия."

Независимо от това, че е патолог и дългогодишен професор във Факултета по медицина в Мичигаганския университет Брус Фридман отбелязва, че мисленето му е станало отривисто, тип „стакато", като дава за пример начина, по който бързо сканира кратки пасажи текст сред множество онлайн източници. "Вече не мога да чета „Война и мир", признава той. Загубил съм способността да го правя. Дори статия в блог, по-дълга от три или четири параграфа, е твърде много, за да я възприема.Чета я по диагонал."
Филип Дейвис, докторант по комуникации в университета „Корнел", който пише в блога на Обществото за научни публикации, отбелязва, че има много малко търпение за дълги, разтеглени и разнообразни разсъждения, въпреки че обвинява другите в твърде опростено представяне на околния свят."

Според Карп, Фридман и Дейвис, високообразовани мъже с подчертан интерес към писането, предимствата, които получават от интернет - бърз достъп до много информация, мощни инструменти за търсене и филтриране и лесен начин за споделяне на личното мнение с малка, но заинтересована публика - компенсират загубата на способността да стоят спокойно и да разгръщат страниците на книга или списание.
Налага се изводът , че по личен избор или по необходимост, ние сме възприели характерното за интернет скорострелно събиране и разпространяване на информация. Достигнали сме до момент на преход между два много различни начина на мислене.

Използвайки богатствата на Мрежата загубваме нашия стар линеен мисловен процес. Спокойната, съсредоточена и задълбочена линейна мисъл се измества от новия начин на мислене т.е. поемане и споделяне на информация на кратки, непоследователни и често припокриващи се изблици - колкото по-бързо, толкова по-добре.

„През изминалите пет века, откакто печатната машина на Гутенберг превърна четенето на книги в популярно занимание, линейният, литературен ум е в основата на изкуството, науката и обществото. Гъвкав и проницателен, той се проявява като богатото въображение на Ренесанса, рационализма на Просвещението, откривателският дух на Индустриалната революция, дори подривното мислене на Модернизма.

Скоро може да се превърне в ума на миналото."
Интернет управлява вниманието ни много по-настойчиво, отколкото телевизията, радиото или сутрешният вестник са правили когато и да било.Интернет обсебва. Когато сме онлайн, ние често не забелязваме какво се случва около нас. Истинският свят избледнява, докато обработваме потока от символи и дразнители, идващ от нашите компютри.Днес типичните тинейджъри вманиачени в използването на телефоните и компютрите си за изпращане на текстови или онлайн съобщения, изпращат или получават такива на всеки няколко минути, когато са будни.Както казва психотерапевтът Майкъл Хаусауър, тинейджърите и младежите проявяват „ страшен интерес към това, което се случва в живота на техните връстници, в комбинация със страшно безпокойство да не се превърнат в аутсайдери" т.е. ако спрат да изпращат съобщения, рискуват да станат невидими.Статистиката сочи, че през 2009г. 20-годишните прекарват повече от 19 часа онлайн седмично. Децата в САЩ на възраст между 2 и 11 години използват интернет около 11часа на седмица през 2009г., което е увеличение с 63% спрямо 2004г.

През 2009г. средностатистическият европеец е онлайн почти осем часа седмично, което е покачване от около30% в сравнение с 2005г. Двайсет годишните европейци са в интернет средно по около дванайсет часа на седмица. Международно изследване, проведено през 2008г. с 27500 души на възраст между 18 и 55 години, установява, че хората прекарват 30% от свободното си време онлайн, като се оказва,че китайците сърфират най-интензивно, отделяйки 44% от неработното си време за интернет.Тези числа не включват времето, което хората прекарват в употреба на мобилните си телефони и джобните си компютри, за да разменят текстови съобщения, чийто брой също постоянно расте.

Средният американски тийнейджър изпраща или получава умопомрачителните 2272 съобщения на месец.
Николас Кар многократно отбелязва в книгата си един от парадоксите на уникалната по своята мащабност Световна мрежа - да привлича вниманието ни, за да го разсее.Съсредоточаваме се усилено върху самата медия, върху блещукащия екран, но се разсейваме от съперничещите помежду си съобщения и дразнители, които тя скорострелно доставя. Както е казал римският философ Сенека преди две хиляди години: Да бъдеш навсякъде значи да не бъдеш никъде." Проведените многобройни изследвания, които са цитирани от Николас Кар в книгата му „Под повърхността" доказват, че след четене на хипертекст /текст с многобройни линкове и препратки / хората често не могат да си спомнят какво са прочели и какво не са.
Участниците, които прочитат страниците линейно и последователно, имат значително по -добър резултат в теста за оценка на разбирането, отколкото онези, които превключват напред - назад между страниците т.е. линковете са попречили на ученето.

Психологическите изследвания отдавна са доказали онова, което повечето от нас знаят от личен опит; честите прекъсвания разпиляват мислите ни, отслабват паметта ни и водят до стрес и безпокойство. Колкото по-заплетени са нишките на мисълта ни, толкова по-голяма вреда нанасят разсейванията.
Патриша Гринфийлд, изтъкнат психолог по развитието, разглежда повече от петдесет проучвания върху ефектите, които оказват различни видове медии върху интелигентността и способността за учене. Извода, който тя прави, е че „всяка медия развива някакви когнитивни умения за сметка на други".Увеличаващата се употреба на интернет и други технологии, изпозващи екран, довеждат до „широко разпространено и задълбочено развитие на визуално-пространствени умения".Например ние можем да завъртаме обекти в ума си по-добре от преди.

Но нашите „нови преимущества по отношение на визуално-пространствената интелигентност" вървят ръка за ръка с отслабването на способността ни за онзи вид „дълбока обработка", който подсилва „внимателното възприемане на знанията, индуктивния анализ, критичното мислене, въображението и размишленията".

Независимо от плюсовете и минусите, които носи след себе си интернет, ще бъде трудно да се устои на изкушенията на технологията и в нашата ера на мигновена информираност ползите от скоростта и ефективността изглеждат неподправени, а тяхната неподправеност - несъмнена.