"17 мига от пролетта" и Щирлиц на 50 години

На 11 август 1973 г. улиците навсякъде в Съветския съюз опустяха - започна излъчването на “17 мига от пролетта”.

12-серийната шпионска (добре де, разузнаваческа) сага на режисьорката Татяна Лиозонова за внедрения в нацисткия елит по време на Втората световна война Максим Исаев, известен в Германия като щандартенфюрер Ото фон Щирлиц.

Филмът е по едноименния роман на Юлиан Семьонов. Десетилетия след пускането на сериала съветските зрители продължават да обичат Щирлиц.

Според допитване на Всеруския център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ) през 2019 г. именно Максим Исаев е най-предпочитан от филмовите герои за президент на Русия. 20 години по-рано той е едва на четвърто място, като лидер е Петър I. Изследователите го обясняват с възхода на кариерата на Владимир Путин, който също е бил резидент на съветското разузнаване в Германия.

Днес на някои черно-белият сериал може да се стори досадно бавен и само на моменти остросюжетен. Но странната история как през 1945 г. съветски разузнавач търси кой от нацистките ръководители преговаря със САЩ и Великобритания зад гърба на съюзника им СССР за капитулацията на Германия дълги години си остава любима за зрителите, при това не само съветските, а впоследствие и руските.

Легендарната 12-серийна поредица едновременно предизвиква иронични подсмихвания заради твърде приповдигнатата си многозначителност, но при това притежава непоколебима вътрешна логика.

Всъщност, ако този сериал беше създаден днес, той също би могъл да създаде своя филмова вселена с продължения, предходни или свързани филми, но едва ли ще събере тогавашния рейтинг, а след десетина години младите изобщо няма да се сетят кой е Щирлиц.

Три години след премиерата на сериала правителството го удостоява с държавната премия на РСФСР. Според тогавашния шеф на КГБ, по-късно и генерален секретар на КПСС Юрий Андропов, определя “17 мига от пролетта” като “епохален филм за 30-ата годишнина над фашизма”.

Но по време на работата над сценария никой дори и не предполага каква огромна популярност ще си спечели сериалът. Как дълги години хората ще го гледат отново и отново, как ще пеят заедно с Йосиф Кобзон “Не думай о секундах свысока...” и ще го определят като най-добрия филм за съветските разузнавачи.

Отначало някои от поканените актьори дори не го приемат на сериозно. Например Фаина Раневска се отказва от една от ролите. Аполитичният композитор Михаил Таривердиев пък смята филма за партийна поръчка, а за такива се изисква патетична музика, което според него е отдалечено от хората, банално и скучно.

Със съветския разузнавач Всеволод Владимиров с агентурен псевдоним Максим Максимович Исаев, а по-късно и Щирлиц, читателите на Юлиан Семьонов се запознават още през 1966 г. в романа “Парола не е нужна”. След това в рамките на 3 години излизат “Майор Вихър” и “17 мига от пролетта”, където той най-после е главен герой.

Голям късмет за сериала е, че първоначално избраните за главната роля Инокентий Смоктуновски, Олег Стриженов, Юрий Соломин и Арчил Гомиашвили са заети с театрални или кинопроекти. Вячеслав Тихонов е свободен, освен това е на щат към киностудия “Горки”, която прави филма. Сериалът е и рекордьор по броя на народните артисти на СССР, участващи в него - 10.

Образ и подобие