Вижте как най-тежкият българин бори жегите!

В пернишкото село Гигинци

300-килограмовият мъж започва деня с билкова напитка, на обяд хапва домашни зеленчуци и удря 50 г ракия

С топъл билков чай започва денят на най-тежкия българин, 300-килограмовия Кирил Искренов, който посреща летните жеги в брезнишкото село Гигинци. Дори когато температурите са рекордни, коравият перничанин не се оплаква. С усмивка кани гости в двора на дядовата си къща, за която семейството му се грижи с много любов.

"Аз като щъркелите - пролетта "отлитам" за село, а есента вече търсим града - шегува се Киро. - Питате за моята рецепта за борба с жегите? Пия чай от билки, внимателно събирани от българската природа. Голямо удоволствие е за мен около обяд да откъсна зеленчуци от градината, а после да седнем на трапезата с вкусна салата и малко домашна ракийка. Съпругата ми е отлична домакиня и знае как да върти работата в къщата. Имаме климатик, но избягвам да го пускам. Климатикът може и да помага в някаква степен срещу жегите, но също така и вреди. Предпочитам прохладна баня с маркуча на поляната, когато стане голямата жега."

Невероятно, но факт, най-тежкият българин не се оплаква от наднорменото си тегло. Напротив - 60-годишният Кирил Искренов умее да се радва на хубавите неща в живота!

Признава, че хората в нашата страна са започнали да мрънкат в последно време, но е категоричен, че това не е традиция в нашия национален характер. "Имаме най-хубавата природа на света, четири прекрасни сезона, какво повече можем да искаме - чуди се 300-килограмовият Кирил Искренов. - Възпитан съм да се справям с предизвикателствата, които животът отравя към всеки. Много съм научил от моя дядо, който ми показа ценностите, на които държа и до днес."

Любопитна подробност от семейната история на най-тежкия българин е, че билкова рецепта за лечение на болна жлъчка, черен дроб и хепатит се предава от поколение на поколение във фамилията.

Сместа, стрита на прах и опакована в малки пакетчета, помага на хора, отчаяни от медицината, разказват местните в Гигинци.

Колкото и невероятно да звучи, дори по времето на комунизма във вестник "Кооперативно село" излиза статия, в която авторът описва чудесата, сътворени от лечителя без диплома. А в онези години на всичко, което не се вписва в официалната наука, се гледа крайно подозрително...

"Рецептата се предава от поколение на поколение вече 70 години - разказва Киро. - Прахчетата ги прави първо баба ми Манка. Навремето тя баела, бабувала, израждала бебета - търсели са я за всичко." Сега Киро си има помощници, с които приготвя прочутите си билкови прахчета.

Той добре помни как неговият дядо започва да строи къщата, в която сега самият Кирил живее със семейството си. "Тогава, за да имаш дом, не трябваше да ходиш в банката, а в кръчмата - разказва 300-килограмовият мъж. - И дядо ми така направи. Отиде в кръчмата и каза - утре ще бием плоча. На другия ден в двора почерня от народ. Сигурно сто човека дойдоха да помагат. Свършиха работата и седнаха на софра. Ей така, с труда на мъжете в селото стана готова тая къща. И не само нашата - всички къщи в селото са построени по този начин. Така трябва да правим и сега. По-малко да се оплакваме и повече да си помагаме един на друг."