Прочутата кукла се появи в костюм на астронавт още през 1965 г., сега тласна напред космическата наука с участието си в експеримент как да се чисти лунния прах от облеклата на хората, които ще стъпят отново на земния спътник
Барби може всичко. В летния блокбъстър режисьорката Грета Гъруиг тя е президент на САЩ, нобелова лауреатка по физика, съдийка във Върховния съд, русалка... Филмът отразява безбройните образи, в които най-прочутата кукла в света се превъплъщава в течение на десетилетията.
А един от най-известните е на покорителка на космическото пространство. Барби в костюм на астронавт се появява още през 1965 г., 4 години преди Нийл Армстронг да стане първият човек, стъпил на Луната (1969), и 13 години преди НАСА да започне да приема жени в редиците си, припомня Би Би Си.
Тогава тя е Мис астронавт, а впоследствие са комерсиализирани още много нейни космически варианти, някои от които могат да бъдат видени в музейни колекции.
Две кукли от най-новата версия за космически открития дори посетиха Международната космическа станция през 2022 г., като останаха там няколко месеца
Наистина между Барби и Космоса не всичко е игра и въображение. Най-известната кукла в света е помогнала да бъде тласнато напред познанието за Космоса, защото научен екип от Университета във Вашингтон наскоро решава да я използва като експериментален модел. Учените искали да определят кой е най-добрият начин за елиминиране на лунния прах, натрупан върху специалните гащеризони на астронавтите. За целта те създали облекло с размерите и формите на тялото на куклата.
След това Барби била покрита с вулканична пепел, по-лесна за намиране от лунната, и напръскана със струи течен азот, за да бъде почистен костюмът ѝ. Оказало се, че именно това е най-доброто решение, което надминавало по ефективност всички използвани преди това методи. Но защо е било нужно това и защо лунната пепел създава проблеми? Защото я има навсякъде, абразивна е и има електрически заряд, обяснява Ян Уелс, изследовател от Университета във Вашингтон и участник в експеримента. Това е все едно да се върнеш от плаж целият покрит с пясък, но е още по-неприятно и мъчително. Частиците лунен прах са ужасно лепливи и отърваването от тях е много трудно. А това би могло да доведе до сериозни последици.
Лунният прах носи редица рискове, казват още учените. Астронавтите от мисиите “Аполо” са били натоварени да чистят сами праха от облеклата си, но
предоставените им четки не вършели кой знае каква работа, така че уплътненията на гащеризоните им се оказали доста повредени
Последиците? “Няма как после цепнатината да се затвори отново”, коментира Ян Уелс. И добавя, че лунният прах е изключително вреден за белите дробове в случай на вдишване, което създава реален проблем. Той го сравнява с поглъщането на плексиглас.
Опитът с Барби е бил направен в контекста на намеренията на НАСА скоро отново да изпрати хора на Луната, така че откриването на лесен и бърз начин за елиминиране на лунния прах от облеклата на бъдещите космически пътешественици се оказал належаща необходимост.
Уелс и екипът му се вдъхновили да се справят с проблема след изследване на ефекта на Лайденфрост.
Става въпрос за физическо явление, подобно на пръскане на вода върху повърхността на гореща тенджера, при което водните капчици подскачат, задвижвани хаотично и капсулирани от собствените си изпарения. Изливайки малко остатъчен течен азот върху пода, Уелс осъзнава, че така прахът се вдига и се премества към най-ниската точка на повърхността.
“Знаехме, че това е ефектът на Лайденфрост, но не знаехме защо вдига праха”, казва ученият. Екипът обаче преценил, че пръскането на космическите костюми с течен азот може да доведе до същия ефект. Те определили експеримента като
“криогенна автомивка”, през която астронавтите да минават на влизане в базите си,
след като са се разхождали по лунната повърхност.
Учените изпробвали спрея си както в земна, така и във вакуумна среда като на Луната. Но те трябвало да са много креативни при симулацията на праха, тъй като притежаването на лунен прах е незаконно. Използваният от тях вулканичен прах обаче се оказал с много сходни свойства.
Спрейът с течен азот работи, като използва комбинация от ефекта на Лейденфрост, но също така и ефекта на експлозия на разширяваща се пара при кипяща течност. Последното кара течния азот да се превърне в газ, изтласквайки малко лунен прах в околния въздух. Намирането на начин за премахване на изстрелвания прах във въздуха, преди астронавтите да свалят космическите си костюми, засега оставаше въпрос без отговор. “В противен случай те ще рискуват да го върнат обратно в белите си дробове”, обяснява Уелс.
Проучването, публикувано в Acta Astronautica, съобщава за 97% и 98,4% отстраняване на праха при тестване съответно в околна среда и вакуумна среда.
Защо обаче изследователите са използвали Барби, за да направят тестовете?
Отговорът е по-скоро от типа на “а защо не?”.
Идеята била да се използва модел в умалени размери, защото при експериментите учените нямали необходимост да си служат с костюм с човешки мащаб. Така те лесно успели да завъртят куклата на 360 градуса, както би се случило с астронавт във въздушен шлюз. Постигнали много висок процент премахване на праха, без костюмът да бъде повреден.
При теста използваната кукла била наречена Роузи, в чест на прочутата икона на феминизма от времето на Втората световна война Rosie the Riveter (символ на работещите във военната индустрия жени, докато мъжете са на фронта). Изборът на името предизвикал дебати.
“Лично аз бих предпочел да се казва Барб като Барби, но също и в чест на един от личните ми идоли – Барбара Морган, астронавтка, родена в моя щат Айдахо”, съжалява Уелс.
Роузи се чувствала добре и дори се превърнала в талисман на научния екип.
“Тя продължава да е с нас и ние я водим по конференции…Едва ли някога ще я използваме повече в експерименти, нейното време за тази цел отмина. Минахме към астронавтите в реалния живот”, посочва ученият. Но нейната роля в изследванията на лунния прах винаги ще остане много съществена, добавя той.
Коментари (0)
Вашият коментар