Банските през вековете и еволюцията на обществения морал

Макар че подобия на бански костюм от две части датират още от древните цивилизации, съвременните бикини са създадени едва през 40-те години на миналия век.

Данни за древен прототип на съвременните бански съществуват още от времето на медната епоха. Халколитната богиня майка от Чаталхьоюк, днешна Анатолия, е изобразена с тоалет, наподобяващ бански костюм, около 5600 г. пр.н.е. Древните гърци и римляни също често рисуват жени с подобно облекло. Но едно от първите истински изображения на бикини съществува в древна сицилианска вила. Датираща от четвърти век, Villa Romana del Casale съхранява значителна колекция от римски мозайки. Една от тях изобразява спортуващи жени в облекло от две части, което много наподобява днешните бански. Следва дълго затишие в тяхното развитие заради непредвидения ход на историята и закостенелите религиозни норми през вековете.

Банските в наши дни

На Коко Шанел можем да припишем заслугите за въвеждането на слънчевия загар в западната мода. Покрай това се заражда и стремежът към показването на плът. Деколтетата на банските костюми разкриват все повече от женските извивки и се появяват моделите от две части.

С настъпването на 30-те, по време на Голямата депресия, бански от две части дори се прокрадват на големия екран. Във филма “Парад в светлините на рампата” от 1933 г. гледаме синхронно плуване с жени, облечени в костюми, наподобяващи бикини. Сцени с такова облекло има и във филми като “Летим за Рио” и “Златотърсачките на 1933”.

За протокола обаче бикините се появяват за пръв път през 1946 г. във вида, в който ги познаваме днес. Френските модни дизайнери Жак Хейм и Луи Реар пускат поотделно свои версии. Жак показва Atome, обявен за “най-малкия бански костюм в света”. Името му всъщност е намигване към ядрения тест, състоял се четири дни преди представянето на революционната за времето си дреха. Луи Реар, работил в магазина за бельо на майка си в Париж и прекарал известно време в Сен Тропе, има впечатления за навиците на дамите на плажа – забелязал, че сгъват банските си така, че да покажат повече плът за по-добър тен. Затова създава още по-оскъдна разработка на бикините от тази на Хейм, само от четири триъгълника плат, свързани с връв. Бикините на Реар получават името си от атола Бикини, ядрен полигон, близо до Гуам.

Луи Реар дори ги показва на модно ревю край басейн в Париж. Много от моделите отказват да вземат участие, но дефилиращата Мишелин Бернардини не се свени да излезе с иновативния дизайн. Разкрепостената кройка е смятана едновременно за освобождаваща и скандална, тъй като се вижда пъпа на носещата ги. Въпреки отпора на част от пресата и религиозните представители проектът на Реар бързо набира скорост. Бъдещата (и превърнала се в легендарна) главна редакторка на “Вог” Даяна Вриланд дори нарича бикините “най-важното нещо след атомната бомба”.

Оскъдната дреха започва да се харесва на европейските жени от висшата класа, но

все още са отбягвани от масовия потребител

През 1951 г. Ерик Морли организира фестивалния конкурс, който става известен като “Мис Свят”. Кики Хакансон от Швеция, първата победителка в конкурса, е коронясана с бикини. Година по-късно моделът Ан Фъргюсън е помолена да напусне плажа Сърфърс Парадайс в Куинсланд, тъй като банският ѝ костюм модел “Стафорд” е сметнат за твърде разголен. През 1953 г. пък кметът на Бенидорм, Испания, убеждава Франсиско Франко да разреши носенето на бикини в крайбрежния град, превръщайки го в популярна туристическа атракция.

До началото на 50-те години на ХХ век списъкът на звездите, снимали се с плажния костюм, го превръща в един от най-обсъжданите елементи на облеклото. Дрехата дори привлича вниманието на папата, който я порицава. За едно десетилетие обаче бикините се превръщат от скандални в масови. Брижит Бардо е известна с това, че носи такива още през 1953 г. в Кан, след като филмът ѝ “Манина, момиче в бикини” от 1952 г. я поставя сред най-обсъжданите теми. Скоро Бети Грейбъл, Мерилин Монро и София Лорен се присъединяват към Бардо като почитателки на банските.

С настъпването на 60-те социалните норми се изменят. Дължините на полите стремглаво се скъсяват, а облеклото, масово производство, става повсеместно. С настъпването на сексуалната революция бикините изведнъж се появяват навсякъде. Песента на Брайън Хайланд от 1960 г. Itsy Bitsy Teenie Weenie Yellow Polka Dot Bikini оглавява класациите и предизвиква бум в продажбите. Няма как да пропуснем и емблематичния позлатен разголен костюм, оприличаван на “бански на робиня”, на героинята на Кари Фишър - принцеса Лея, в “Междузвездни войни: Завръщането на джедаите” (1983).

Когато бикините стават всекидневие, видовете бански костюми също се променят. Микрокините показват още повече плът, а това популяризира бразилския стил в епилацията и спрей тена. Дори Карл Лагерфелд дебютира със собствена версия на микрокините по време на пролетното ревю на “Шанел” през 1996 г. През същата година банските

стават официална униформа на олимпийските състезателки

по плажен волейбол, а през следващата година конкурсът “Мис Америка” отменя забраната за носене на бикини и позволява на участничките да носят бански от две части по време на конкурса. Но през 2018 г. организацията премахва тази част от конкурса.

И тъй като 90-те не престават да бъдат постоянен източник на референции за дизайнерите, моделите бански костюми на “Шанел” от 90-те вдъхновиха и настоящия творчески директор, оглавил прословутата модна къща. На ревюто за пролет-лято 2022 г. Виржини Виар представи нови трактовки на иконични летни модели на марката, които досущ прилягат както в гардероба на Барби, така и в този на всяка една от нас.