На въпроса дали любовта е само за младите и красивите, всеки би отговорил отрицателно, за да не звучи дискриминационно. Но действително ли всеки живее съгласно думите, които казва? Колко са двойките, приели „различното“ у другия, спазвайки един-единствен природен закон – истинското себеотдаване и страст, която е безусловна и не се влияе от здравословно състояние, религия, възраст, цвят на кожата и националност? И колко са онези, които избират да не се вслушват в мърморенето на околните?
Никой не е застрахован от инциденти - могат да се случат на всекиго
Без да се пожелава на никого, дават ли си хората сметка, че само за секунди светът им може да се обърне на 180 градуса, изменяйки абсолютно цялото ежедневие и ход на живота? Един миг на падане, неочаквана секунда на сблъсък с автомобил, неизправна част на някоя машина? И непоправимото е факт – не смърт, а неподвижност, вероятно завинаги… Грижите, физиотерапията, асистентската помощ за елементарна лична хигиена – всичко това става неотменна част от „новия“ живот на пострадалия.
Всеки има право на любов
По-важният въпрос е: свършва ли любовта, има ли шанс за нормален интимен живот човекът, изведнъж оказал се инвалидизиран? Или бива отхвърлен от противоположния пол заради положението си и трябва да разчита на изкуствени заместители? Жена, чийто партньор е инвалид, разказва от първо лице:
„Идва ден, в който срещаш любовта на живота си. Не крия, че се запознахме в нета, но всичко си е истинско. Първото нещо, което ми каза, беше, че се придвижва с помощта на проходилка и инвалидна количка. Беше искрен, нищо не скри… Влюбихме се, видяхме се и всичко и до днес е прекрасно между нас. Смело и отговорно заявявам това.
Борба в обществените предразсъдъци
Движейки се заедно по улиците, повечето погледи към нас са изпълнени с леко, зле прикрито недоумение, на което се старая да не обръщам внимание, въпреки че е дразнещо. Мога да кажа, че ми се налага да водя словесни битки с кого ли не в своето обкръжение, но не се боя от това и няма да се откажа. Обичам го и това стои над всичко. Аз съм най-щастливата жена. Обичана съм, обожавана съм, както никога досега.
Затова не се страхувам от въпроси, упреци, въпросителни погледи, подигравки и т. н. За всеки спор какво правя с инвалид, имам необорим аргумент:
Инвалидите далеч не са безполезни
Това, че не може да върви, не означава, че не може да прави други неща. Една пълноценна връзка на първо място се гради от чувства, взаимна грижа и това да изпитвате радост един от друг. Ако една жена не умее да готви и не желае да се научи, обречена ли е да остане сама до края на живота си? Не и ако намери истинската си любов в лицето на някой, който я приема и цени такава, каквато е.
И да, имаме чудесен интимен живот!
Това е един от абсурдните въпроси, на които имам пределно ясен отговор – необходимо ли е да се снабдявам с вибратор от Passion.bg или дилдо - не, но може да помогне за вашето интимно удоволствие.
А какво направиха „здравите“ мъже в живота ми?
Разочароваха ме, нараниха ме, предадоха ме. Затова остават в категорията бивши.
Казано с други думи, кое е по-лошото: инвалидно тяло или инвалидна душа?...
Отговорът е повече от ясен.
И не, не е съжаление или майчински инстинкт!
Това е любов – каквото трябва да бъде. Някои твърдят, че ме обича само защото съм го приела. Съвсем не е така. Случвало се е да спорим, дори да се караме, защото няма двама еднакви човека, няма и перфектни връзки. Нормално е. Ние сме двойка като всяка друга. Всъщност има една разлика – ние сме истински…
