Голямата актриса е първият гост в седмия сезон на подкаста “24 часа от живота”
Това, което най-много ни липсва, е любовта. Има някаква неистовост това желание да се споменава тази дума. Така великата Цветана Манева описва театралния пърформанс “за любовта...” по текстове на Яна Борисова, с който излиза на 2 октомври в “София Лайв клуб”.
Изключителната актриса е първият гост в 7-ия сезон на подкаста “24 часа от живота”. Той стартира днес с нова графична опаковка, ново студио и впечатляващи участници, които ще говорят за важните неща - любов, семейство, здраве, кариера, предателства, приятели.
Като ученичка Цветана е увлечена от актьорството и участва в “Когато розите танцуват” на Валери Петров. Баща ѝ - Георги Манев, играе в Пловдивския театър и трудно приема решението ѝ да избере професията му. Той твърдеше, че нямам данни за това, даже беше доста краен - казваше, че съм ниска, че очите ми били много изпъкнали... Уж не вярваш, но се замисляш дали е така. Не можех да казвам две букви - “р” и “л”. Изпитвах толкова свян, че когато ме помоли да му кажа материалите си, които бях подготвила с жена драматург от Пловдивския театър, застанах с гръб към него и с лице към стената, спомня си Манева. Когато се обръща, баща ѝ има смутен вид и това я обнадеждава. Първо не я приемат във ВИТИЗ и в “празната година от живота си”, както я нарича, работи в пловдивската фабрика “Петър Ченгелов” в отдела за чанти. Попада сред пищни жени на средна възраст с циничен език.
Най-хубавата част от живота ѝ обаче е детството. Катери с момчетата черниците до гробищата. Баба ѝ обаче разказва, че дърветата се хранят от умрелите и затова са така високи, и Цветана не стъпва там.
За ролите, които не успява да изиграе, защо прощава, какво помни от родителите си и още от разговора с голямата Цветана Манева - в подкаста “24 часа от живота” в сайта на “24 часа” и във всичките ни подкаст платформи.
