Дива лоза превърна дома на Владо Пенев в италиански замък

Актьорът сам се грижи за глициния, магнолия, индийски люляк

Как е възможно да отглеждаш магнолия, дива лоза, индийски люляк, елхи, глициния, докато живееш в апартамент в центъра на София? Актьорът Владо Пенев вече 30 години доказва, че с търпение, любов и отдаденост може да имаш красива градина, която впечатлява всеки, който я види.

Блокът, в който живее актьорът, няма как да не бъде разпознат. Той се отличава с красива зелена “фасада” през пролетта и лятото и огненочервена - през есента. Висящите му градини, както сам ги описва, всъщност са клоните на дивата лоза или декоративна асма, както още се нарича. Тя расте до блока му от много години, като в началото Владо Пенев подрязвал клоните ѝ. Сега вече се е увила до последния етаж на блока, а всички се радват на красотата ѝ. 

“Аз никак не харесвах, че се увива много бързо, всяка година я подстригвах и не ѝ давах въобще да расте. Но веднъж реших да я пусна по сградата, защото ми харесва, прилича ми на Италия, на замък някакъв”, разказва Владо Пенев.

За разлика от бръшляна, който също така пълзи по сградите, той се “вкопчва” в мазилката и я разрушава, но тази дива асма само залепва и не уврежда изобщо фасадата. Може лесно да се махне при нужда, защото се отлепя като тапет. За разлика от бръшляна, който е вечнозелен, тя е сезонна, окапват ѝ листата през зимата, а през есента стават много красиво червени. Според Владо Пенев, дори ако има проблем с мазилката на сградата, дивата лоза я укрепва, защото я държи, без да се вкопава вътре. Единственият му съвет е да се контролира накъде да расте. “Съседите са много щастливи, че го правя, но за да ми помагат, трябва да имат опит. Мен опитът ме учи. Няколко пъти съм местил растения, когато забелязвам, че не виреят”, разказва актьорът. Важно е да се наблюдава слънцестоенето през всички сезони и така да се прецени къде да се засадят растения, които обичат повече или по-малко слънцето.

Блокът се намира на родната улица на актьора - “Иван Вазов”. Всичко е посадил сам, с изключение на едно дърво - леска, която е на 60 години и все още дава лешници. В началото е засаждал разнообразни и сезонни цветя, но постепенно решил, че иска да отглежда по-трайни и дългогодишни растения - дървета, храсти, за да може, като се хванат, да нямат нужда от неговата грижа. 

Първа през пролетта магнолията украсява градината на Владо Пенев. Тя цъфти с цикламени цветове. Тази година е засадил и жълта и бяла, но им трябват поне 7-8 години, за да цъфнат за първи път.

Освен красивата дива лоза погледа привлича и индийският люляк, който цъфти в цикламено през есента. За разлика от нашия, той не ухае, но е много по-красив, както го описва Владо Пенев. “Той е храст, но аз се опитвам да го направя на дърво, като го подстригвам. Още е младо. Всички растения се подстригват”, казва Владо Пенев. За тази работа, както и за торенето и поливането се грижи сам и не е наел градинар. Той е

направил поливна система с

капково напояване,

за да има грижи за растенията, докато го няма.

“В облагородяването на една среда и поддържането ѝ се иска време, разходи. Нито е евтино, нито е лесно, по естествен начин трудно става. Моят призив е, когато имаш желание, да не разсъждаваш, че тази година ще засадя нещо и това ще приключи. Не, това е дългосрочен ангажимент. Във времето е отложен резултатът от положените усилия. Не се вижда веднага. Полагайки усилия, грижейки се, може само да се надяваш, че в някакво време ще стане много красиво. И то наистина става. Въпросът е да имаш търпение, както в повечето неща”, казва Владо Пенев. 

Близо до индийския люляк растат екзотичните глицинии, които на латински се наричат Wistеria. Актьорът е засадил три различни - бяла, лилава и розова, след като 15 години отглежда една, която така и не цъфти. “Навремето дублирах сериала “Отчаяни съпруги” и в него всички героини живееха на улица Wistеria, защото до всички къщи имаше такива храсти”, разказва Владо Пенев. Цветовете на това дръвче са на гроздове, но му трябват години, за да порасне.

Може би актьорът има “лека ръка”, както се нарича в градинарството, защото успешно отглежда и смокиня. Тя не обича студеното и ветровито време, но в центъра на София си живее много добре и дори дава плодове. “Държи се своеволно и расте на различни страни, но аз я подстригвам и ѝ давам направление накъде да ходи”, казва Владо Пенев. 

Случва се обаче често хора да не се радват само отдалеч на красотата на градината му. Преди години, когато купува за дъщеря си живи елхички за Коледа, после ги сади отвън. Но повечето ги крадели. Актьорът дори е виждал жени да ги вземат от двора. “Има една приказка, че откраднатото цвете много хубаво се хваща. Аз също съм се опитвал да открадна, особено от чужбина.

Бях откраднал от Япония,

донесох го и то си седя, но се

оказа, че е едногодишно

растение”,

казва актьорът. Но припомня, че “обикновено се краде, като се отрязва малка част от него, която може да се хване, а не го вземаш цялото и не му сменяш мястото”.

Другото, което често се случва, е минаващите да си изхвърлят отпадъците в градината, защото им се струва скрито, не е на улицата. “Това е резултат на домашното им възпитание. Няма добра основа и не могат да се радват на живота. Защото за мен това, което правя, е удоволствие и радост. Обикновено хората подреждат и оправят дома си и забравят, че ние сме социални същества и живеем в обща среда. И когато подредиш вкъщи, а общата среда е отчайваща, тогава не е добре”, казва актьорът.