Клаудия Голдин - "детективът", променил разбирането за жените на пазара на труда

Американката е първата дама, спечелила  индивидуална Нобелова награда за икономика

Преди седмици американската икономистка и професор от Харвардския университет Клаудия Голдин се превърна в първата жена, носител на индивидуална Нобелова награда за икономика, както и третата изобщо, която е отличена с престижието за икономически науки.

Нейният иновативен подход за изследване на ролята на жените на пазара на труда през годините дава на света нов поглед върху някои

дълбоко вкоренени проблеми, сред които и неравенството между половете

С признанието, което тя получи за труда си тази година, името ѝ се нарежда до това на Елинор Остром - първата жена с “Нобел” за икономика, който получава през 2009 г. за изследванията си в областта на общата собственост, както и това на Естер Дюфло - втората отличена икономистка, която получава наградата през 2019 г. за експерименталния си подход за преодоляване на глобалната бедност.

Голдин е родена в еврейско семейство през 1946 г. в Ню Йорк. Завършва с отличие университета “Корнел” през 1967 г., а докторската си степен по икономика получава в Чикагския университет през 1972 г. От 1970 г. досега тя има сключен брак с колегата си икономист от Харвард Лорънс Кац. В началото на 90-те тя става първата жена в икономическия факултет на Харвардския университет. Там тя става съдиректор на Групата за изследване на половете в икономиката към Националното бюро за икономически изследвания - частна неправителствена организация. Между 2013 - 2014 г. Голдин е и президент на Американска икономическа асоциация, а в продължение на 28 години до 2017 г. е директор на програмата “Развитие на американската икономика” в Националното бюро за икономически изследвания. За всичките си постижения тя често е определяна като една от най-влиятелните икономистки.

Часове преди да стане Нобелов лауреат, Голдин публикува “Защо жените победиха” -

изследване, в което тя описва важни моменти за правата на жените в САЩ от 1905 г. досега. Малко по-късно същия ден Нобеловият комитет я удостоява с наградата за това, че е “допринесла за по-доброто ни разбиране на резултатите на жените на пазара на труда”.

В продължение на десетилетия Голдин събира данни, за да открие обяснение за някои тенденции, свързани с платената заетост на жените през годините. В това число влиза ефектът на еманципация благодарение на противозачатъчните хапчета, премахването на ограниченията в законите, свързани с работата на омъжените жени, както и навлизането на жените във висшето образование.

Голдин изследва в дълбочина защо все още съществуват неравенства между мъжете и жените на работното място в съвременния свят, като открива явлението на “алчната работа”. То се състои в това, че

работодателите изискват твърде много часове от служителите, както и това те да бъдат постоянно на разположение

Това оказва негативно влияние и създава допълнително полово разделение, като ощетява предимно жените, които трябва да се изправят лице в лице с твърде високите очаквания на шефовете си.

Според изследванията на Голдин има и редица други фактори, които допринасят за разделението, като някои от тях са обществените норми, структурите на институциите и политическите нагласи, като последните могат както да допринасят за участието на жените в работната сила, така и да го ограничават.

Нобеловата лауреатка черпи вдъхновение за трудовете си и от лични истории, които често са пренебрегвани от научните среди. Така тя доказва, че икономиката, която в цялостта си е социална наука, има нужда от човешкия фактор. През кариерата си Голдин се е посветила и на доста теми, които много икономисти определят като по-специфични и не толкова важни за сектора, вероятно с цел да омаловажат труда ѝ.

В есето си от 1998 г. “Икономистът като детектив” тя си припомня как е започнала нейната дългогодишна страст, която в крайна сметка ѝ носи Нобелова награда за икономика: “Жените бяха в списъците с данни, когато са млади и неженени, а често и когато са вдовици. Но техните истории се чуваха слабо, след като се омъжат, тъй като те често спираха да произвеждат стоки и услуги”.

Именно тя въвежда понятието “тиха революция”, когато описва различията между половете на пазара на труда в САЩ и нарастващия брой на работещите омъжени жени през 70-те. Според нея “тихата революция” се дължи на две основни неща - образованието и покачването на възрастта за сключване на брак, като за последното тя смята, че е до голяма степен благодарение на противозачатъчните хапчета, които навлизат на пазара по това време.

С увеличаването на възрастта за брак завършването на университет се превръща в един от приоритетите на жените, като те вече могат сами да решават какво да правят с бъдещето си и да се изграждат като индивидуални личности, вместо да са просто съпруги. Това стартира тенденцията все повече жени да стават част от пазара на труда.

Децата също могат да доведат до различия спрямо заетостта на един баща и една майка, като разработките на Голдин сочат, че през годините тенденцията е положителна и т.нар.

детски наказания - по-ниското участие на жените в работната сила в сравнение с мъжете

намалява с времето. Друг ключов момент от труда на Голдин е това как разликата в заплащането на мъжете и жените би била доста по-малка, ако компаниите не възнаграждават непропорционално хората, които работят по-дълго.

Въпреки че изследванията на Голдин се фокусират върху САЩ, те са вдъхновение за изследователи по цял свят. Работата ѝ допринася за превръщането на пола в един от основните елементи за разбирането на пазара на труда, както и на икономиката като цяло, като дори в днешно време вече съществува област на изследване, наречена “икономика на пола”.