Да си мъжко момиче не е синдром. Това е белег, природа, съдба. Съдба, която те обрича на това момчетата да ти стават САМО приятели и момичетата да те сочат с пръст. Да си „мъжкото момиче на татко" е страхотно, любимо! Звучи гордо, хубаво, сладко. Но след време разбираш, че когато мъжкото надделява в теб, имаш проблем, особено ако искаш някое момче да ти стане повече от приятелче, което ти споделя мечтите си за любимото девойче...
От устата на татко е звучало красиво, нормално, дори хвалебствено, но постепенно започваш да мислиш, че да си малко по-груба е нередно, грозно, грешно, обратно. Не веднъж чуваш за себе си думата мъжкарана, а това е така обидно и заклеймяващо, че те плаши. Майка ти започва да се притеснява за психическия и хормоналния ти баланс. Прави всякакви забележки за поведението ти, маниерите, за начина на обличане, за игрите, които играеш. И как да й обясниш, че не обичаш да носиш рокли и панделки, като „нормалните" момичета, че чорапогащниците и полите са супер неудобни в сравнение с панталоните, че е много по-забавно да играеш на футбол и фунийки с момчетата, отколкото да буташ колички и да се преобличаш по 20 пъти на ден с тези от твоя пол. Как сама да си обясниш защо те привличат всякакви спортове, състезания, коли и мъжки играчки и се стремиш все повече да заприличаш на момче? Странно е, да! Но един ден, обикновено някъде в пубертета, мускулите ти и познаването на мъжкия свят се оказват по-скоро добре дошли за сексапила и въздействието на една съзряваща жена и... приятелите ти започват да те гледат по друг начин... Откриваш женствеността, която Бог ти е дал, а ти до вчера не си забелязвала, и с малко повече усет превръщаш недостатъка си в оръжие. Разбираш, че да си „мъжко момиче" не е нередно, не е ненормално, дори е преимущество в този мъжки свят... и не съвсем. То е и товар за женската ти душа, носи със себе си отговорността да бъдеш силна, защото така изглеждаш, да се грижиш за другите, защото излъчваш силата, че можеш, да носиш болката в себе си без да се оплакваш, защото от теб така се очаква. Така те научи татко! Но когато пораснеш, виждаш, че не е зле да си от „другите", да бъдеш гледана, глезена, обгрижвана, защитавана, щадена. Научаваш се да се гримираш, да ходиш на токчета, да използваш богатствата на женствеността си. И все пак, никога не приспиваш мъжкото момиче там вътре, в случай че ти потрябва...
Ето и най-известните мъжки момичета в киното, които прекрасно знаят как да използват твърдостта си - плътните гласове, мускулестите тела и леко грубите си черти - за да бъдат неустоими в живота и на екрана. Сами откриите приликите и разликите?!
Мишел Родригес - най-твърдото мъжко момиче
Родена в Тексас на 12 юли 1978 г., Мишел израства с баща военен и доста религиозната си майка и баба. Казва, че униформата на баща й не е причина за момчешкото й поведение, но едва ли... Звездата й изгрява с боксовия екшън Girlfight (2000), където прави това, в което е най-добра, раздава тупаници на ринга. Следват роли, където актрисата затвърждава имиджа си на мъжко момиче - блокбъстърите „Бързи и яростни" (2001), „Заразно зло" (2002), „S.W.A.T. Специален отряд" (2003), хитовия сериал „Изгубени" (2004), „Аватар" (2009). „Никога не съм била момиче тип Барби. За мен това е вид възпитание - просто да се омъжиш и да имаш деца. Исках да откривам, да изследвам неща. Исках и да мога да се защитавам, обичах да нося дънки и дълги ризи, да седя с разтворени крака, да съм вулгарна и да пия бира. - казва актрисата - Така се предпазвах, за да не изглеждам уязвима пред мъжете. Нямах нужда да ме защитават и да ме използват. Имам братя близнаци, няколко години по-големи от мен. Веднъж единият каза: „Изглеждаш мъжествена. Хората ще започнат да си мислят, че си лесбийка." Така смених стила и сложих тесни потници, станах тип спортна мацка и усетих, че привличам вниманието. Осъзнах, че съм уморена от това да се крия зад мъжкаранския си вид... - И още - Имах гадже мюсулманин, който ми предложи брак така: „Искам да се омъжиш за мен и да покриеш тялото си, може да ти се виждат само очите." Аз му казах: „Съжалявам, никой не ме управлява, аз сама се управлявам." Често привличам хора, които искат да ми нареждат. За тях съм придизвикателство, защото съм свободен дух и не могат да ме контролират." Така самата Мишел описва мъжките си черти. Но не е тайна за никой, че освен в комбати и секси топ, изглежда убийствено добре и в рокля на червения килим пред обективите.
Сексуалните наклонности на актрисата често са обсъждани. Преди време тя кратко каза, че обича да експериментира и с двата пола. На филмова премиера в Кан тази година обаче актрисата явно демонстрира близостта си с филмовия продуцент Ал Търки.
Пета Уилсън - най-сексапилното мъжко момиче
Родена на 18 ноември 1970 г. в Сидни, Австралия Пета Уилсън също израства във военно семейство - баща й е (бивш) военен, а брат й работи в армията като шофьор на камион. Майка й била заета в общественото хранене. Дали, както при Мишел Родригес, униформата на татко няма значение за твърдостта на широкоплещтестата Пета, която всъщност е израснала в къща без телевизор или радио? Сигурно точно това е насърчило талантливото девойче да изкара артистичните си заложби наяве. Момичето забавлявало с часове семейството си, като неспирно пеело върху песните на Нийл Даймънд.
Като дете Уилсън живее в пустошта на Папуа-Нова Гвинея. Получава образованието си в девическото католическо училищо в Куинсланд, Австралия и там се обръща към атлетиката, като средство да не се забърква в неприятности, познавайки бунтарската си природа. Пада си по всякакви спортове, играе в отбора по баскетбол, плава заедно с баща си и брат си. Майка й обаче от рано забелязва мъжките й черти и маниери и се опитва да ги укроти като я записва в специален поведенчески курс. Имено там Пета е забелязана от моден агент, който я насърчава да се пробва на модния подиум. Кариерата й на модел процъфтява в Европа през следващите години, а отличителният й секси глас, приковаващ поглед и достолепна осанка през 1991 г. й отварят и вратите към кино изкуството. Запазена марка на Уилсън е незабравимият образ на агента от тайните служби Никита в едноименния сериал, който взривява телевизиите в света.
Русокосата хубавица има 10 годишен син Марлоу от бившия си приятел Деймиън Харис.
Хилари Суонк - типичното мъжко момиче
Родена на 30 юли 1974 г. в Линкълн, САЩ, Хилари Суонк също расте повлияна от законите на армията. Баща й е офицер в Националната гвардия, а майка й секретарка и танцьорка. В детството си Хилъри също обожава спорта. Участва в олимпийските игри за младежи по плуване и се класира на пето място в първенството по гимнастика на щата Вашингтон.
И ако още се чудите кое може да наречете типичното мъжко момиче на киното, това е Хилъри Суонг. Упоритата й работа й се отплати два пъти с „Оскари" за най-добра актриса и то за сто-процентово мъжки роли. Първия „Оскар" Суонг получи през 2001 г. за превъплащението си в транссексуален тийнейджър във филма „Момчетата не плачат" (1999), а вторият гушна след не по-малко забележителната си игра във боксовата драма на Клинт Истууд „Момиче за милиони" (2005).
За да влезе в образа на героинята си Брандън/Тиина в „Момчетата на плачат" Хилари се подстригва късо и живее като момче в продължение на месец. Много хора дори не разбират, че е момиче. А за ролята на Маги в „Момиче за милиони" пък се напомпва до неузнаваемост. Качва близо 20 килограма и така заяква, че голяма част от старите й дрехи все още са й малки. И ако това не ви стига, ще добавим само, че първата роля в живота й, когато е само на девет, също е мъжка. Играе момченцето Маугли от „Книга за джунглата" в детска пиеска. A най-омразният й задаван въпрос е „Хилари, ще играеш ли някога хубаво момиче?"
В личен план актрисата вече е сингъл след като наскоро приключи 5-годишната й връзка с Джон Камписи. Суонг има един брак зад гърба си с Чад Лоу, завършил с развод през 2006 г.
Дженифър Гарнър - скритото мъжко момиче
Родена в Хюстън, щата Тексас на 17 април 1972 г. и отгледана от майка - пенсионирана учитерлка по английски език, и баща - инженер-химик, Дженифър Гарнър е средната от три сестри. Очевидно тук няма намеса на военните, но за сметка на това, възпитанието й е почти казармено. Родителите й са толкова строги и гледат Джен да не кривне от правия път, че я карат по шест часа на ден да танцува балет (въпреки че няма особено голям талант за това) и й забраняват всички тийнейджърски забавления. Това включва и пълен контрол върху всеки „неподобаващ" атрибут в облеклото или външния вид на дъщеря им.
Дженифър Гарнър не е типичното мъжко момиче и определено не играе само побойнички и екшън героини (тя често се снима и в романтични комедии), но предвид широкоплещестата й осанка и квадратната челюст, има по-скоро силно мъжко излъчване, отколкото такова на сладка девойка. Това разбира се не е само наше мнение, защото ролята, с която изгрява в Холивуд е на агент Сидни Бристоу в „Наречена още". За нея Гарнър има четири поредни номинации за наградите „Еми" и „Златен глобус", от които печели една. През 2001 г. участва и във военната драма „Пърл Харбър", където се запознава с настоящия си съпруг Бен Афлек. Но звездният час на актрисата идва през 2003 г., когато отново с него си партнира в „Дявол на доброто", където играе страховитата Електра. Специалистите отбелязват, че в бойните сцени Джен изглежда дори по-уверена от Бен. Освен това тя изпълнява сама някои от най-опасните каскади. През 2005 г. се снима и във втората част, носеща името на героинята й „Електра", а през 2007 г. хваща автомата като агент на ФБР в екшън трилъра „Кралството". „Има нещо много интересно в това да си уязвима и в същото време да контролираш нещата. Жените ще се научат да го правят, въпрос на време е." казва актрисата за твърдия си характер.
Днес актрисата е омъжена за колегата си Бен Афлек и имат три деца.
Коментари (0)
Вашият коментар